Георги Христов - Балканският лъв

Георги Христов (сн. Ивко Гетов)

31-01-2012 10:46

1974 година е повратен момент за българския баскетбол. След първото издание на родното първенство през 1942-а на хоризонта се появява отбор, който не е от София, но успява да спечели мъжкия шампионат. В рамките на 32 години столичани доминират на родна сцена, преди на преден план да изпъкне един скромен, но в същото време признат със своята борбеност тим – Балкан. Клубът от малък Ботевград обръща историята, след като става първият провинциален отбор, който прекъсва хегемонията на грандовете от съседна София.

В основата на успеха на славните балканци е местният идол Георги Христов. Гард с умението да играе в подкошието. Играч, какъвто се ражда веднъж на 50 години. Пас като по конец, стрелба, която пронизва мрежичката на коша така, както Робин Худ пронизва собствената си стрела. Изкусен дрибъл, страхотен поглед върху играта, блестяща защита, с която отчайва мнозина дръзнали да му се противопоставят. За приятелите той си остава Сапуна, но е факт, че легендата на Балкан слага началото на славната история на отбора от Ботевград. Известен и до днес с най-здравата защита и най-борбения дух – качества, с които компенсира ред други елементи от играта. С екипа на зелените Христов печели още купата на България през 1970-а, както и 5 медала от първенството. Изгражда клуба като един от най-добрите у нас и ражда легендата за знаменитите балканци.

Още от най-ранна възраст Георги се захласва по спорта. В началото започва да тренира борба, в последствие се прехвърля на лека атлетика, опитва и във футбола. Баскетболът обаче е този, който грабва сърцето му. Малкият Христов се влюбва в колективния начин на мислене, който спорта изгражда. Допада му най-вече това, че липсва Аз-ът, а на преден план винаги стои Ние. И така началото е поставено, а първите си стъпки в мъжкия отбор на Балкан Сапуна прави когато е на 18. Цели 21 години той не изневерява на зелените. Остава верен въпреки множеството оферти, които получава както от ЦСКА, така и от Левски. Не може да се раздели с любовта на хората в родния град. С приятелите, които има от детинство и които скандират името му в залата по време на мачовете.

Естествено, великолепните качества на Христов го превръщат във водеща фигура и в националния ни отбор. Гардът носи екипа на България в продължение на 10 години. Период в който стига до четвъртото място в Европа през 1967-а, както и до бронзовите медали за Световната купа през 74-а. Играе и на олимпийските игри в Мексико през 1968 година, когато трикольорите се класират 10-и в последното си участие на най-големия спортен форум на планетата. Образува убийствен дует с друга голяма родна легенда – Атанас Голомеев. Двамата се допълват по великолепен начин и често са вадили извън равновесие треньорите на съперниците си.

Голямата звезда на Христов изгрява на небосклона три години преди да изведе Балкан до историческата титла. На европейското първенство в Германия през 1971 година Белята прави истински фурор. Той демонстрира нагледно какво представлява модерния плеймейкър. Освен страховити пасове, българинът изкарва на преден план и безпощадния си мерник. В рамките на 7 срещи той вкарва средно по 18,9 точки и заедно с Голомеев са най-добрите реализатори на България. Влиза в идеалната петица на шампионата и е определен за най-добрият гард. Реално Христов е можел дори да стане най-добър реализатор, ако не са първите два мача от първенството с Югославия и Италия. В тях той бързо трупа нарушения и така и не успява да разгърне потенциала си. Може би поради тази причина нашите падат и в двата случая. В следващите 5 мача обаче Сапуна не пада под 20 точки. С основна заслуга е за успеха над Чехословакия с 85:74, но въпреки 21 точки, които вкарва на същия този тим в заключителния мач за определяне на класирането ни, националите падат със 76:99 и в крайна сметка се нареждат на шесто място.

Две години по-късно Христов повтаря упражнението на първенството в Испания. Той отново е сред най-добрите за България, като завършва със средно по 16,9 точки на мач. Във всички срещи, в които взима участие, не пада под 12 точки. Още в първия двубой с Франция изригва с 25 точки, а срещу Турция бележи 17 при успеха със 76:67. България отново завършва на шесто място, като малко не стига за влизане в четворката. Сапуна обаче попада в идеалния състав на първенството, което е поредното признание на страхотните му качества.

1974 година се оказва историческа не само за родното първенство и разбиването на статуквото от страна на Балкан. Националният ни отбор също постига изключително значим успех. Нашите за първи и последен път печелят медали от планетарно първенство. Те завършват на трето място за Световната купа. Турнирът се провежда в Богота, а в него участват 8 отбора по покана. Единствените представители на Европа сме ние и СССР. В Колумбия Христов и компания показват, че не случайно са били повикани. Мерят сили със САЩ, а зрители и специалисти са толкова запленени от представянето им, че снимките на родните баскетболисти са по всички местни медии.

След като приключва кариерата си Сапуна остава в баскетбола. В продължение на няколко години той е треньор на родния Балкан. В различни периоди се занимава не само с мъжката част, но и с школата на клуба. В момента той е сред хората, които съветват настоящия старши треньор на зелените – Михаил Михайлов.

Хари Латифян, Тема спорт