Финалите при подрастващите в дамския профил – нищо ново под слънцето!

Трябва с много розови очила да се гледа, за да се види нещо положително за бъдещето на женския баскетбол

Държавните първенства в дамския профил при подрастващите не донесоха почти нищо ново. Само се затвърди мнението, че женският ни баскетбол е в криза и от нея не се вижда как ще се излезе в близките години. В голяма част от надпреварите липсваше интрига и мачовете приключваха с голяма разлика за някои от отборите. Предварително сочените за фаворити отбори спечелиха почти всички титли. Единствено при кадетките първото място на НСА може да се приеме за някаква мини изненада. В петте финала победите бяха за четири клуба, като само Черно море Одесос може да се похвали с две титли (при 14 и при 18 годишните). В неофициалната класация на BGbasket.com на първо място е Рилски спортист, който единствен имаше представители на финалите във всички възрасти и класира всичките си тимове в Топ 5. Приятната изненада е дебютантът Шампион 2006, който за първа година развива женския профил, но завърши с две втори и две пети места. Трябва обаче да се отбележи и фактът, че част от момичетата на този клуб до миналия сезон играеха в Септември, но през есента по една или друга причина решиха да последват своята треньорка Таня Гатева в новия клуб. И резултатите показаха, че не са сгрешили. По традиция специализираният сайт Bgbasket.com ще направи анализ на първенствата, който може и да не се хареса на някои, но това е нашата гледна точка за ситуацията при подрастващите момичета.

Започваме с най-малките – 10 годишните. Тук трагедията е пълна! Едва се събраха седем отбора за участие в първенството, което се проведе в Монтана. И от тези седем едва три са представители на школи, които имат женски тимове в Националната лига – Монтана, Рилски и Левски. И точно те заеха първите три места! Но къде са детските отбори на Дунав, Нефтохимик, Берое… Последните дори нямаха нито един състав на финали на републикански първенства, а бургазлийки бяха с един отбор при девойките (18). И после кажете, че това не са изкуствени клубове! Титлата при 10-годишните бе за домакините, които спечелиха на финала срещу Левски с 49-39. Неприятно впечатление обаче остави фактът, че някои треньори се изхитриха да играят доста сбита защита, която за деца на възраст е трудно преодолима.

При 12-годишните титлата бе за Асеновец 2005. И те, както Монтана, бяха домакини на турнира, който се проведе при доста голям интерес в залите в Асеновград и Пловдив. Асеновград за пръв път организира финали на държавно първенство по баскетбол и се справи със задачата по най-добрия начин. Отборите бяха настанени в изключително добър хотел, а почти всички мачове се играха пред пълна зала.

Асеновец без проблеми стигна до финалния двубой, като печелеше с по 50 и повече точки разлика срещу своите съперници. Ативът на тима в групата бе 451 вкарани срещу 53 допуснати точки. Подобен бе показателят и на втория в този поток Шампион 2006. И дотук! Пълна пропаст с останалите отбори. И после как да повярваме, че във всички клубове се работи еднакво усилено, а не се правят отбори само за парите от държавата. Без да искам да засегна конкретно някого, категоричното ми мнение е, че в голяма част от останалите клубове точно това е била целта.

Доста по-интересно бе в другата група в Пловдив, където приятната изненада се казваше Тони 7. Възпитаничките на треньора Ивайло Христов успяха да влязат на полуфиналите за сметка на Рилски спортист, което не бе очаквано, поне според прогнозите и традициите напоследък. В тази група не остана и отбор без победа.

Полуфиналът между Шампион 2006 и Левски се получи доста интересен, като успехът в крайна сметка бе за момичетата на треньорките Росица Църова и Таня Гатева. Нямаше да е несправедливо обаче ако накрая ликуваха и техните колежки Калина Попянкова и Красимира Гогова.

Финалът между Асеновец и Шампион бе повторение на двубоя им в групата, който завърши 48-15 за домакините. Едва ли са били мнозина тези, които са вярвали, че последният мач на първенството ще бъде толкова интересен. Момичетата от София играха като равни с равни с шампионките за тази възраст преди две години. Само по-голямото самочувствие и опит, доколкото в тази възраст може да се говори за такива неща, на асеновградчанки се оказаха решаващи за крайния успех с 40-35.

Изводът от този турнир, е че има няколко интересни деца, с които обаче трябва доста сериозна работа, за да бъдат на първо място запазени и запалени за баскетбола. Защото възрастта им е такава, че те още не са ориентирани и много лесно може да се откажат или да бъдат „преорентирани”.

Единствения сериозен инцидент се получи на финалния мач, когато секретарската маса на няколко пъти се забавиха с реакциите си, които ощетиха и двата отбора. За да бъдем докрай коректни трябва да поясним, че тук организаторите нямат абсолютно никаква вина.

Очаквайте скоро анализа за финалите дамския профил в следващите възрасти