Владо Боянов: Глушков е обграден от антураж, който го води надолу, надолу

Владо Боянов: Глушков е обграден от антураж, който го води надолу, надолу

Опростяването е пълно, а най-лошото е, че то влезе в българския баскетбол, твърди бившият център на Академик (Сф) 

„Гледам баскетбол, интересувам се и ходя по залите, когато съм в София. Състоянието на този спорт е ясно на всички и то не е отсега. От над 20 години той е в долна мъртва точка. За съжаление целият български спорт е там. Като изключим някои проблясъци в тези години – единият е на Академик (София) с мъжкия отбор, който направихме преди време, но общата посредственост го погълна и него. Има и някои детски школи като тези на БУБА, на Черно море преди, а проблясък е и аматьорската баскетболна лига. Аз много й се радвам. Може би това е най-жизненото нещо в българския баскетбол. Ако има нещо, което живее, то е тази Лига.

Проблемът с българския спорт е общ. Не е само до парите. Едни пари, когато се дадат някъде и не се похарчат както трябва, то е още по-лошо. Интелектуалният потенциал на федерацията по баскетбол в България е нула. Каквито и средства да влязат в тази федерация, то те ще отидат ей така – като вода в пустинята. Много го обичам Георги Глушков, много ми е симпатичен, но се е обградил с такъв антураж, който го води само надолу и надолу. Няма едно нещо, което да е в правилна посока. Ще дам и пример как хора, които могат да направят нещо се пропиляват ей така. Иван Ценов е сложен да управлява една зала. Явно БФБ и тази клика, която се върти около Глушков, и го изсмуква, нямат интерес да има промени. Те са за статуквото, което е вече над 20 години и те живуркат в него. Трябват нови хора, които да управляват по нов модерен начин. Станаха на по 80, 90 години и още дърпат конците. Те нямат идея за какво става въпрос – за модерен спорт, за модерен баскетбол, как се развива. Виждате как всеки мач в Европа е празник. А ние какво правим? Идват само роднините и приятелите на играчите или пък ходят, ако някой насъска агитките да дойдат, за да стане някой сакатлък. Опростяването е пълно, а най-лошото е, че то влезе в българския баскетбол. Това е един спорт, който не заслужава такова нещо.

Сега много се шумеше и за този прословут избор на национален треньор и дали да е българин или чужденец. Няма никакво значение кой ще е треньор на националния отбор. Резултатът ще бъде един и същ. Казвал съм го и на Глушков, че няма нужда от такива лагери по 2-3 месеца. Това никому не е нужно. Резултатът ще е един и същ. Само се харчат грешни пари. При всеки треньор, състезателите, които ще участват в националния са едни и същи. Може един, двама да са различни ако ги определям аз или ако ги определяш ти. Нямаме голям избор. Имаме петнайсетина човека.И какво ще направим? Едни и същи хора, само треньорът ще е различен. И ако този треньор е чужденец на какво ще ги научи? Да играят баскетбол сега ли? Това е изключено. По същия начин направиха и с Пини Гершон преди години. Познавам се лично с него и му казах, че това е грешно. Обясних му защо, даже Тити Папазов е свидетел на разговора. Обясних му точно, че така не трябва. Той може да дойде в България и да помогне по много различен начин със своите идеи как да се направи една стройна система или механизъм за развитието на баскетбола. А това, че ще дойде да стане треньор на националния отбор не значи нищо. Само си пилее времето. Един голям треньор да дойде на едни хора, които ще събере и няма да излезе нищо. Трябва да се свърши много предварителна работа, за да се докара дотам да избираме кой треньор да идва – чужденец или българин. Или пък ще дойде чужденец, а той ще си тръгне обиден. Да, с Пини се класирахме за Европейско, но какво от това? Нещо промени ли се?”

Владо Боянов: Глушков е обграден от антураж, който го води надолу, надолу

Опростяването е пълно, а най-лошото е, че то влезе в българския баскетбол, твърди бившият център на Академик (Сф)

„Гледам баскетбол, интересувам се и ходя по залите, когато съм в София. Състоянието на този спорт е ясно на всички и то не е отсега. От над 20 години той е в долна мъртва точка. За съжаление целият български спорт е там. Като изключим някои проблясъци в тези години – единият е на Академик (София) с мъжкия отбор, който направихме преди време, но общата посредственост го погълна и него. Има и някои детски школи като тези на БУБА, на Черно море преди, а проблясък е и аматьорската баскетболна лига. Аз много й се радвам. Може би това е най-жизненото нещо в българския баскетбол. Ако има нещо, което живее, то е тази Лига.

Проблемът с българския спорт е общ. Не е само до парите. Едни пари, когато се дадат някъде и не се похарчат както трябва, то е още по-лошо. Интелектуалният потенциал на федерацията по баскетбол в България е нула. Каквито и средства да влязат в тази федерация, то те ще отидат ей така – като вода в пустинята. Много го обичам Георги Глушков, много ми е симпатичен, но се е обградил с такъв антураж, който го води само надолу и надолу. Няма едно нещо, което да е в правилна посока. Ще дам и пример как хора, които могат да направят нещо се пропиляват ей така. Иван Ценов е сложен да управлява една зала. Явно БФБ и тази клика, която се върти около Глушков, и го изсмуква, нямат интерес да има промени. Те са за статуквото, което е вече над 20 години и те живуркат в него. Трябват нови хора, които да управляват по нов модерен начин. Станаха на по 80, 90 години и още дърпат конците. Те нямат идея за какво става въпрос – за модерен спорт, за модерен баскетбол, как се развива. Виждате как всеки мач в Европа е празник. А ние какво правим? Идват само роднините и приятелите на играчите или пък ходят, ако някой насъска агитките да дойдат, за да стане някой сакатлък. Опростяването е пълно, а най-лошото е, че то влезе в българския баскетбол. Това е един спорт, който не заслужава такова нещо.

Сега много се шумеше и за този прословут избор на национален треньор и дали да е българин или чужденец. Няма никакво значение кой ще е треньор на националния отбор. Резултатът ще бъде един и същ. Казвал съм го и на Глушков, че няма нужда от такива лагери по 2-3 месеца. Това никому не е нужно. Резултатът ще е един и същ. Само се харчат грешни пари. При всеки треньор, състезателите, които ще участват в националния са едни и същи. Може един, двама да са различни ако ги определям аз или ако ги определяш ти. Нямаме голям избор. Имаме петнайсетина човека.И какво ще направим? Едни и същи хора, само треньорът ще е различен. И ако този треньор е чужденец на какво ще ги научи? Да играят баскетбол сега ли? Това е изключено. По същия начин направиха и с Пини Гершон преди години. Познавам се лично с него и му казах, че това е грешно. Обясних му защо, даже Тити Папазов е свидетел на разговора. Обясних му точно, че така не трябва. Той може да дойде в България и да помогне по много различен начин със своите идеи как да се направи една стройна система или механизъм за развитието на баскетбола. А това, че ще дойде да стане треньор на националния отбор не значи нищо. Само си пилее времето. Един голям треньор да дойде на едни хора, които ще събере и няма да излезе нищо. Трябва да се свърши много предварителна работа, за да се докара дотам да избираме кой треньор да идва – чужденец или българин. Или пък ще дойде чужденец, а той ще си тръгне обиден. Да, с Пини се класирахме за Европейско, но какво от това? Нещо промени ли се?”