Съдията Веселин Драганов припомня успехите на Белята

Късно снощи след кратко боледуване ни напусна легендата на българския баскетбол - Георги Христов. На 14 октомври 2015 година той навърши 70 години, а на редакционната ни поща получихме писмо от бившия съдия Веселин Драганов, който пожела да припомни неговите успехи и да опише накратко кариерата на един от най-добрите играчи в историята на българския баскетбол.

Припомняме ви ги още веднъж:

Той не е американец, нито е от великите баскетболни държави на 20-ти век - СССР, Югославия, Италия, Испания. Той даже не е роден в София, Варна, или Пловдив, а е роден и израстнал в едно малко, 10-хилядно градче. Но е написал с големи букви името на Родината и града си на европейската и световната баскетболна карта.

Той е Георги Христов, „Ботевградското баскетболно чудо“, известен като „Белята“ сред върлите фенова на баскетбола в Ботевград и като „Сапуна“ в останалата част на страната и е роден на 14.10.1945 г. в Ботевград.

С националния отбор на България той е:

- Участник на Олимпийските игри в Мексико 1968 г. /последно участие на България досега/;

- Участник на 5 Европейски първенства с националния отбор на България, като на първенството в Есен 1971 г. е четвърти най-добър реализатор със средно 18,9 точки и е посочен в символичния отбор на шампионата, а в Барселона е седми реализатор с 16,9 т. , като четвъртият е с 17,8 т.;

- Участник в турнира за Световната купа в Колумбия през 1974, където България се класира на 3-то място, а Георги е сред звездите на турнира.

Редовно е включван в идеалните отбори на турнирите в които е участвувал  и е признат от европейските спортни издания за един от най добрите атакуващи гардове в Европа, редом със Сергей Белов, Никола Плечаш, Франсиско Бускато, Ратомир Тврдич и др.

А сега, ВНИМАНИЕ! През 1973 г., Георги Христов е включен в сборния отбор на Европа, за мачовете му със САЩ послучай 40 годишнината на ФИБА., Съотборници са му Крешимир Чосич, Плечаш, Сергей и Александър Белови, Уейн Брабандер, Клифърд Луик, Отавио Флаборея..... без коментар.

Той притежаваше /въпреки скромния му ръст от 182 см/:

- Уникални реализаторски качества – почти несменяем топ реализатор на националните първенства и турнирите за купата, в които е участвувал;

- Безупречен изпълнител на наказателни удари – за цялата му активна кариера успеваемостта му вероятно е над 85%;

- Безкомпромисна игра в защита, включително и срещу центровете на противника, високи по 20 и повече сантиметра от него;

- Безпогрешен поглед върху играта, което му позволяваше да прави уникални асистенции;

- Невероятен отскок, бързина и демараж;

- Непримирим характер и желание за победа.

Другите за него:

- Атанас Голомеев /Академик Сф/, съотборник от нац. отбор, в тандем с Георги, най-добър реализатор на две европейски първенства: Когато със Сапуна бяхме на игрището, аз само трябваше да заема позиция под коша, той залепваше топката на ръката ми, натам беше лесно.

- Пандо Пандов /Академик Сф/, съотборник от нац. отбор: Въпреки съперничеството ни на клубно ниво, с Гошо бяхме приятели, с него се чувствувах спокоен на игрището и извън него.

- Христо Дойчинов /Левски Спартак/, съотборник в Балкан /65-68 г./ и нац. отбор: Гошо беше звездата на нашето поколоние, превъзхождаше всички нас.

- Ивайло Киров /ЦСКА/: За мен предстоящите мачовете с „Балкан“ бяха кошмар, защото минавах за най-добрия защитник в отбора и трябваше да играя срещу Георги.

- Иван Колев, дългогодишен треньор на националния отбор: Когато започвах да пиша състава на Нац. отбор, винаги започвах с  Георги, само той беше безспорен.

Накрая, обръщам внимание, че кариерата на Георги Христов се развива в години, когато българският баскетбол е на челни позиции в Европа  и когато клубовете ни по правило достигаха поне до 8-те най добри отбора в евротурнирите. В тези години националния ни отбор се бореше за място в четворката на Европа, а класиране извън шестицата се смяташе за неуспех.

Веселин Драганов