Любимият американец на Ирак

Когато Албърт Джаксън за пръв път опита да прикотка своя приятел Демарио Мейфийлд да играе професионален баскетбол заедно с него в Ирак, спомена парите, а не експлозията.

През лятото на 2015 година Джаксън точно бе завършил първия си сезон с Ойл Клуб в Багдад. Когато от отбора го помолили да намери още един американец, за да бъде подсилен съставa, Джаксън веднага се сетил за Мейфийлд. Двамата са били съотборници за един сезон в Джорджия, а той знаел за желанието му да се докаже като професионалист, след като не е избран в Драфта.

Като изключим онзи път, в който усеща как хотелската му стая се разтриса и чува изстрели в следствие на терористична атака в ресторанта точно под него, Джаксън няма оплаквания от сезона си в Ирак. Най-вече стане ли дума за пари, около които се върти и темата на разговор с Мейфийлд. Американците може да изкарват по $20 000, че и повече на месец, както и бонуси за победи и титли, играейки в Средния Изток.

Това е възможност да играе на високо ниво - възможност, която Мейфийлд може никога да не получи. Две години преди този телефонен разговор, бившият топ талант е арестуван по обвинение за организация на въоръжен грабеж, а това изцяло дерайлира баскетболното бъдеще и живота му.

Сега, три години по-късно, той има двойно гражданство - на САЩ и Ирак и е баскетболна икона в раздиран от война район.

Мейфийлд израства във Франклин Каунти, Джорджия, на 35 минути от кампуса на бъдещия си университет. И така, когато Денис Фелтън напуска треньорския пост на Джорджия Юнивърсити през януари 2009 година, Мейфийлд не избира да продължи кариерата си другаде, макар да има оферти от Оубърн, Флорида Стейт и Южна Каролина.

Играч №1 на Джорджия за 2009 година почти не помирисва терен в новобранския си сезон. Всъщност остава в отбора тогава, защото се сприятелявa с някои от съотборниците си, един от които е Джаксън и защото се влюбва в студентка на име Джасмин. Но преди края на дебютния си сезон решава да се трансферира.

Мейфийлд разкрива, че е имал оферта от Шака Смарт да играе за Вирджиния Комънуелт, но му предстои да стане баща и предпочита да остане близо до Джасмин и избира Шарлът. Следващите два сезона са най-силните му като колежански баскетболист, но често влиза в разправии с треньора Алан Мейджър и три пъти е наказван, преди да се стигне до изгонването му през 2013 година. Тогава прави най-голямата грешка, която обръща развитието на кариерата - и животът му.

През май 2013 година е арестуван, заедно с бившия футболист на Джорджия Рикардо Кроуфърд. Двамата са в кола, която е в квартал, известен като обект на кражби, а полицаите ги намират с маски, ръкавици и оръжия.

“Какво съм си мислел тогава? Бях се поставил в ситуация на живот или смърт. Ченгетата дойдоха към колата с извадени пистолети. Можеше да е още по-голяма грешка, да бъда застрелян. Почти загубих семейството си. Този ден завинаги ще бъде в съзнанието ми”, казва Мейфийлд сега.

From a cell back to the court! I Didn′t find fault, I found a remedy, anybody can complain... Gave me another opportunity.... #RipGlockDro #GBMS

Публикация, споделена от Demario Mayfield (@dmayfield11) на %месец %-ден %година в %-часа:%минути%сутрин/вечер ST

Около една година след това, треньорите на Анджело Стейт Крис Биърд и Синко Буун идват на посещение на Мейфийлд в Атънс, щата Джорджия. След като се признава за виновен, той изкарва 10 месеца и половина в програма за рехабилитация и работи в заведение за бургери. Биърд и Буун му предлагат чист старт в Тексас.

“Баскетболната му история е доста трънлив път от самото й начало. Това беше може би шестата му издънка, така че му казах да отиде”, казва Джасмин.

Мейфийлд, който е висок 195 сантиметра и е играл като пойнт гард в гимназията, прекарва сезон 2014/2015 с Рамс, но вече като крило, записвайки по 15.8 точки и 8.0 борби средно на мач. Отборът завършва с 28-6 и достига до последните 16 на финалния турнир на втора дивизия за първи път в историята си. Освен това той се сдобива с магистърска степен.

Въпреки възраждането си на и извън терена, той не успява да привлече интерес преди Драфта през 2015 година. Очаква го, но вярва, че поне е можел да си намери агент и да се пробва в Европа или САЩ. Но никой не иска да го представлява. Тогава идва обаждането от Джаксън, който го убеждава да отиде в Багдад.

“Просто му казах, че имам работа за него. И когато му споменах парите, той не можеше да повярва. Казах му, че ще го пазя. Толкова сме близки. Ако той ми каже за невероятен баскетболен шанс в Северна Корея, вероятно ще му кажа “ОК, правим го”, казва Джаксън.

Най-далечното място, на което Мейфийлд е бил до момента, са Бахамите, но той се чувства окуражен да отиде в Багдад. Иска да се погрижи за семейството си и да се докаже. Първото му впечатление, на летището, е изцяло положително. Но когато се вози 30 минути с такси до хотела, започва да се изнервя. Първите няколко дни свиква с непрестанните спирания на тока, студените душове и различната храна, чудейки се дали не е направил огромна грешка.

Но след три седмици вече се е доказал на терена и получава изгодна оферта за целия сезон - както и по-хубава хотелска стая. Оттогава насам се чувства комфортно в града, дори след като Джаксън му разкрива, че е преместен в същия този хотел, в който става експлозията предния сезон.

“Всеки път когато включиш новините или четеш статия онлайн за Ирак, става дума за стрелба или бомба. Но честно, чувствам се в безопасност. Адаптацията към културата бе трудната част. Работя по три часа дневно, а в останалите 21 съм самотен”, казва Мейфийлд.

Мейфийлд не иска семейството му да идва в Багдад. Вярва, че може да се сдобият с визи, но знае, че за добре познат баскетболист е по-спокойно и безопасно, отколкото би било за жена и шестгодишно дете, което обича да тича навън. Предпочита да се наслаждават на живота си в Джаксънвил, Флорида, отколкото на непрестанните тревоги, които ще усеща, ако са с него в Ирак.

С Джаксън за съотборник през първия сезон нещата потръгват лесно. Но през 2016 година той се завръща в Южна Америка, където играе преди краткия си тур в Средния Изток. Макар да изкарва по-малко пари първоначално, усеща, че си струва, защото нивото на игра е значително по-високо и баскетболът е по-популярен.

“Баскетболът е прекрасен, когато се играе правилно. Когато си в Средния Изток, на моменти изглежда повече като стрийтбол. Подготовката ти за тренировки и мачове е трудна. Очакват от американците да са като Шак и Коби. На практика ти мятат топката и чакат”, казва Джаксън за сценарий, при който в отбора има двама американци. Треньорите очакват от тях да вкарват поне 50% от точките.

За Мейфийлд нещата просто се получават. Той има вроден усет към топката, експлозивен и атлетичен е и се справя с играта като цяло. Във втория си сезон извежда Ойл Клуб до титлата, записвайки по 29 точки, 8 асистенции и 8 борби средно на мач.

След сезона се завръща у дома, във Флорида, за да прекарва време с Джасмин и Демарио-младши, синът им. Обмислял е оферти от Южна Америка, надявайки се да намери трамплин към по-реномирани отбори в Европа и Азия. Тогава идва обаждане от националния отбор на Ирак, който е №85 в класирането на ФИБА. Имат нужда от подсилване.

До края на лятото, след седмици на обсъждане със семейство и приятели и после месеци чакане на всичката документация, той става едикнственият ирако-американски играч в клуб и започва да се състезава за Купата на ФИБА Азия, квалификация за Световното първенство.

“В иракската лига има три вида играчи - добри, ОК и много лоши. Но с националните отбори вече си на голямата сцена. Всяка страна в света участва и е възможност за мен да покажа уменията си и да бъде оценен срещу по-сериозни съперници”

Миналия месец Мейфийлд вкарва 24 точки, овладява 10 борби и добавя 5 асистенции и 5 отнети топки при историческа победа срещу Иран. Ирак губи от Казахстан, но продължава с международните мачове през февруари срещу Катар. Той се надява, че Джасмин и Демарио-младши ще могат да дойдат на този мач. Още повече от това се надява единствено да заиграе на място, където те могат да са с него целогодишно.

Клишето, че Рим не е построен за ден се превръща в мантра за Мейфийлд. Казва го на глас, пише го в съобщения и дори го използва като хаштаг в социалните мрежи. Преди няколко години е на крачка от това да загуби всичко, заради грешка. За малко да изгуби баскетболната игра. Джасмин. Животът”, разказва Джаксън.

“Този арест го прати там, където е сега. Продължава да бъде успешен. Спомня си как губи всичко заради глупава грешка. И обърна нещата на 180 градуса. Може да звучи лошо, но е точно това, от което се е нуждаел”, добавя той.

“Помогна му да се концентрира отново и да разбере кои са хората, на които може да разчита. Още от гимназията винаги е бил голямата работа, а когато си на по-голяма сцена, в колежа, лесно губиш фокус. Научи урока си и отново е на сцената”, казва съпругата му Джасмин.

“Завинаги ще се боря с този инцидент, но нямам проблем с това да продъжа да се доказвам пред хората. Направил съм много грешки, но искам възможността да играе на най-високото ниво. Знам, че мога”, казва Мейфийлд.

Сега е женен и отдаден, като казва, че се стреми да бъде “най-добрият баща, който е стъпвал някога на земята”. Така че всеки ден се събужда насред регион, в който се води война. Тренира с отбора, после самостоятелно, гледа мачовете на останалите отбори по собствена инициатива. Говори със семейството си и им праща всяка една заплата. Камък по камък, той строи Рим.

Превод: Спортал