Хайде по-спокойно, това е само една анкета

Отмина церемонията за Млад спортист на годината в анкетата на Viasport.bg за 2017 г., но продължават да валят въпроси.

Като за всяка анкета има недоволни. Защо този спортист е класиран там и там? Как така там, а не по-напред? Защо този или онзи не е попаднал в десетката? Не е получил точки дори? Как е възможно? Що за класация е това? Кои са гласували? Как е организирана анкетата?

Правят се тежки констатации и изводи. Вотът се определя като “пристрастен”, “некомпетентен”, “несправедлив”, “необективен”… Или “нещо друго”.

Недоволството идва най-вече от хора, свързани с два спорта - таекуондо WTF (олимпийско) и спортна стрелба. Със сигурност има и представители на други спортове, които негодуват, но не са го заявили публично - поне досега. Отново да отбележим - винаги е имало и ще има недоволни. Докато има класации.

Казвам се Валентин Маринов, работя като спортен журналист от февруари 1994 г. и съм участвал в много анкети, продължавам да участвам. От есента на 2011 г. работя във Viasport.bg.

Ще отговаря на много въпроси и ще поразсъждавам върху доста казуси. Отговорите на въпросите са задължителни явно, тъй като доста хора до днес не са наясно с анкетата. А имаше и такива, които дойдоха неподготвени на церемонията. Да речем, че вината за това е в нас.

Viasport.bg e сайт за детско-юношески спорт, който отразява подрастващите до 19 г. Съответно анкетата, която прилича на голямата за Спортист на годината на България, отразява представянето на спортисти, не по-големи от 19 г. Същото се отнася за отборите и треньорите - техните индивидуални състезатели или тимове трябва да са U19 в годината, в която могат да попаднат в нашата класация.

Кой гласува? Всяка година се стремим да увеличаваме бройката на гласуващите спортни журналисти. Вотът е публикуван на нашия сайт. Тази година гласуваха 65 журналисти от 45 медии. Сред тях има познати лица от екрана, шефове на спортни отдели, бивши големи спортисти, представители на национални, регионални и градски медии, дори международни като “Евроспорт” и “Ройтерс”. Повечето колеги са познати и уважавани имена с дълъг стаж в професията.

Да поразсъждаваме за спортистите в анкетата за 2017 г. Индивидуалните номинации са 51 - с кратко описание на най-големите им постижения за изминаващата година. Тук попадат и дуети. Тези номинации НЯМАТ задължителен характер за журналистите, а само информативен. Те са помагало. И някои от тях (включително моя милост) сме посочили спортисти извън тези 51. Единственото условие е да са до 19 г. през 2017-а.

Това е правило, установено в повечето подобни анкети по света - за липсата на задължителен характер при номинирането.

Един интересен паралел. През 2017-а България има само един индивидуален медал от световно първенство в олимпийски спорт. Това е бронз на Владимир Далаклиев по таекуондо WTF. Той беше класиран на девето място в голямата анкета Спортист на годината на България, организирана през миналата година за 60-и път с гласовете на 145 журналисти.

Заслужава ли Далаклиев да бъде по-напред? Със сигурност.

За сметка на “сушата” в професионалния ни спорт, успехите в детско-юношеския са неизмеримо повече. Съответно и класирането на тези спортисти става доста по-трудно.

Имаме двама световни шампион - Александър Джорджев (таекуондо WTF) и Христо Христов (вдигане на тежести),  16 европейски първенци и 17 медалисти от световни и европейски първенства. Неолимпийските медали са много малко - само в кикбокс и шахмат. Не че са по-малко значими. Има спортисти, спечелили отличия едновременно на световни и европейски първенства. Има такива, на които е трудно да се изредят постиженията и рекордите. Има някои, които спечелиха инвидивидуални награди на първенства по волейбол и баскетбол. А някои, като например тенисистите, нямат световни първенства, но участват в турнири с ранг на такива.

Свалям шапка на Александър Джорджев за световната титла, още повече по начина, по който е постигната - с контузия на ръката. Той е един малък (само като възраст все още) герой, който може и трябва да служи за пример. Справедливо ли е деветото му място? Не. Заслужава ли да е по-напред? Определено. Заслужава да е №1.

Възхищавам се на постиженията на класираната пред него Мирослава Минчева, която е световна вицешампионка и европейска шампионка на пистолет в спортната стрелба. И се моля да продължи златната ни диря в един спорт, донесъл толкова много радост в миналото. И още носи. Справедливо ли е осмото й място? Не. Заслужава да е №1.

А какво да кажат в тениса, в който в последните години се забелязва огромно оживление? Гергана Топалова стана държавна шампионка за жени и спечели турнири в България и Южна Америка. Тя не заслужава ли да е по-напред от десета? Ами четвъртият Адриан Андреев, който триумфира в турнира “Еди Хер” в САЩ индивидуално и на двойки?

А вторият в света (!) до 16 г. Антъни Генов, който дори не е в десетката? Дария Радулова също не е е там, а стигна полуфинал на “Ориндж Боул”, считан за световно първенство за юноши и девойки.

Седмото място на Йоана Илиева в спорт с огромна конкуренция и тежест като фехтовката също не отговаря на постиженията й.

А справедливо ли е, че боксът има цели шестима (!) еврошампиони през 2017-а, но само един от тях е в десетката? Със сигурност - не!

Отново - някои грабнаха медали от две (и повече!) големи първенства през годината, но не са в десетката. Съжалявам за което.

Всички те и останалите са номер 1 в нашите очи. Поне в моите са. Само че във всяка класация има победител и той е един. Има и подредба. Такива са правилата. Обаче няма победени и тук е тънката разлика!

Може да загубиш на тепиха, татамито, подиума, пистата, залата, стадиона, корта, рубежа и т.н., но не и в журналистическа анкета. Медалите и победите никой не може и няма да ви отнеме или обезсили. Още по-малко пък имаме претенции статуетките ни да са някакъв връх в кариерата на спортистите. Не, те не ги дефинират или увенчават. Най-важните и ценни титли са на спортното поле.

Във Фейсбук Димитър Тодоров, спортен директор на Българския стрелкови съюз, изразява възмущение от вота на журналистите.

В поста му може да се прочете следното:

“Без да ангажирам никого и не говорейки като Спортен директор на Български стрелкови съюз, бих предложил на нашите състезатели и треньори да отказват участие в подобни номинации. Явно там правилата са такива, каквито ние не разбираме и приемаме. Нека ни оценяват там, където ни оценяваха досега - на световни и европейски първенства и олимпийски игри. Мисля, че това ни е достатъчно.”

Г-н Тодоров, нямам честта да ви познавам, но нима смятате, че бойкоти ще решат казуса? Разбирам вашето неудовлетворение. При два медала (и титла) от големи първенства е нормално да се мисли, че спортистът - Мирослава Минчева, заслужава да е поне в топ 3.

Но кое е по-добре - да има анкета и всички да приемаме резултатите от нея по-смирено или изобщо да няма? Голямата идея на нашата класация съвпада с тази на сайта - да популяризира постиженията на младите спортисти. Повече хора (в това число и журналисти) да научат за техните успехи.

Не е ли по-добре всички да осъзнаем, че подобни анкети няма как да са обективни, не и в смисъла, който се влага в тази дума?

По простата причина, че зад тях стоят субективни мнения. Няма как да са “справедливи”. Факт. Как да прeтеглиш медалите и постиженията между отделни спортове? Как да сравниш труда на един състезател по таекундо с този на стрелеца, тенисиста, боксьора, лекоатлета, плувеца? Няма как.

Ето ви няколко примера от цял свят, които са предизвиквали и предизвикват полемика между самите журналисти и то в медии, в пъти по-големи от всички в България.

През 2016 г. Майкъл Фелпс занесе в САЩ 5 олимпийски титли и още един медал от игрите в Рио де Жанейро. Това не му стигна да стане №1 в анкетата на агенция “Асошиейтед прес”, предпочетен беше Леброн Джеймс. Той изведе “Кливлънд Кавалиърс” до първа титла в НБА след уникален обрат от 1:3 до 4:3 във финалната серия. В същото време Джеймс не беше в олимпийския отбор на САЩ в Рио.

Как сравняваме постиженията и труда на двамата велики спортисти? Кое тежи повече?

През 2017-а Джъстин Гатлин стана световен шампион в спринта на 100 метра в Лондон, като най-накрая детронира големия си съперник Юсейн Болт. Дори не влезе в тройката в класацията на АП, доминирана от звезди в щатските отборни спортове. №1 е Хосе Алтуве, бейзболист, при това венецуелец. Хайде на бас, че над 90 процента от вас дори не са го чували.

Тук някой ще възрази, че Гатлин не се ползва с добро име дори в родината си заради дългото допинг досие. И че в Америка се залага най-вече на комерсиалните колективни спортове, като американски футбол, бейзбол, баскетбол, хокей на лед и т.н.

Именно - там е работата! Всеки, който гласува, се влияе от подобни неща. Просто го приемете. Да, за огромно съжаление влияят фактори, като това колко комерсиален е даден спорт и съответно спортист, колко телевизионен и конкурентен е, доколко гласуващите познават спорта, има пристрастия според специализацията на журналиста, опита и стажа му и т.н. и т.н.

А как е в Европа?

За изминалата година първи в анкетата на ВВС във Великобритания стана лекоатлетът Мо Фара, който в прощалното си състезание на писта на световното по лека атлетика в Лондон взе златен и сребърен медал. Втори е Джонатан Рей (мотоциклетизъм), а трети - Джони Пийкок (спортист с увреждане, лекоатлет). Извън тройката остават световният шампион във Формула 1 Люис Хамилтън, световният шампион по бокс в тежка категория Антъни Джошуа, Крис Фрум, който в една година спечели “Тур дьо Франс” и “Вуелта”-та…

Как сравняваме Фара с Хамилтън или Фрум? Защо Люис и колоездачът са толкова назад? Тук наблюдаваме обратното на САЩ - донякъде се бяга от комерсиалното, макар че Мо Фара е много популярен на Острова, често е обект и на жълтата преса.

В анкетата на Международната асоциация на спортните журналисти (АИПС) №1 за 2017 г. е Роджър Федерер, следван от Кристиано Роналдо, Лионел Меси и т.н. Как и защо Федерер, а не Рафаел Надал при условие, че двамата поделиха трофеите от турнирите от “Големия шлем”? А испанецът завърши годината на първо място в световната ранглиста, не Маестрото?

Дали Надал ще се обиди и ще спре да дава изявления? Или пък ще изтегля името си от анкети? Не, със сигурност няма да направи и двете.

Никой, никъде не е казал, че тези анкети са справедливи и обективни така щото да подредят спортистите “справедливо” и “обективно”. Няма как да бъдат. Ако някой го твърди, просто не е искрен.

Viasport.bg далеч не е перфектен като медия. Можем да бъдем доста по-добри най-вече в отразяването на младите спортисти. Имате право да ни критикувате.

Но отказвам да приема нещо, което се опитват да ни вменят някои хора (включително недоволни родители), че заради нашата анкета (или журналистите, гласували в нея) младите спортисти се разочаровали от България и бягали в чужбина, че спирали да спортуват, оставали излъгани и т.н. т.н.

Не, уважаеми, младите спортисти се разочароват много повече от ред други неща, характерни за спорта и обществото в България. От връзкарство в школи, клубове и национални отбори, от некомпетентни или корумпирани треньори и спортни шефове, от незаинтересованост на хората над тях във всички структури, от лоши условия за тренировки, от свръхочаквания на своите родители и наставници…

Аз също бях много недоволен от това, че алпинистът Боян Петров остана едва осми в анкетата за Спортист на годината и то след 12 месеца, в които България има много малко успехи. Лично за мен с два качени 8-хилядника и след всичко, което му се случи, заслужава да е по-напред.

Отговорът на терзанията ми даде самият Боян, когато излезе да си получи наградата. Той благодари, че е в десетката. Каза хубави неща, позитивни. Нямам представа дали е недоволен, никъде не се е оплакал. Това беше достайна и мъжка постъпка. Урок за всички нас.