Голомеев: Все още не се вижда светлина в тунела; дано не остана единствен

(сн. BGbasket.com, Тони Тончев)

17-10-2019 20:49 | Мария Мицова

Член на Залата на славата на ФИБА и носител на Орден Стара планина - за Атанас Голомеев 2019-а година бе най-титулуваната.

На 72 години, легендарният баскетболист вече е видял всичко, и е категоричен, че не желае да се връща на ръководен пост в баскетбола, но е готов да помага със съветите си. Той пожела да не остане единствен български баскетболист с тези почести, едновременно с това обаче все още не вижда светлина в тунела.

Ето какво сподели Голомеев пред BGbasket.com, след като бе удостоен с най-високото държавно отличие:

Къде се нарежда в славната му кариера орден Стара планина-

Нарежда се на върха, това е апогеят на един живот. По-добре късно, отколкото никога. Хубаво е, че нещата се случват. Пръво стигнах най-високото място в областта, в която съм се развивал цял живот. Сега и най-високото държавно отличие. Казах го вече - това е признание за не една, а две генерации баскетболисти - отлични играчи и хора.

Прилича ли чувството на това да стъпиш на почетна стълбичка-

След като се поуспокои човек, не са лоши тези дози сериозни дози адреналин в едно отношение, в друго - си е стрес. Интересът към мен, след като 15 години ме е нямало на картата... Така се чувствам да, все едно ме е нямало на картата, аз съм в залата, не съм спирал да следя, не съм абдикирал, но по никакъв начин не участвам пряко в дейността.

Приемствеността в България-

Аз го правя на ниво внуци. На другото ниво никой не ме е потърсил. Това, което го има във всички нормални държави - най-изтъкнатите деятели до старини са по някакъв начин ангажирани в клубове и федерации - в България скоро няма да се случи. В България на никакво ниво няма традиции - нито на държавно, нито на обществено, нито дори на семейно ниво. Не тръгнем ли да изграждаме традиции във всяко едно отношение, няма как да се случи. Очевидно генът ни е по-различен.

100 години баскетбол-
Президентът Радев потвърди сега, че ще дойде, ще дойдат официални лица от ФИБА - главният секретар на световната, на европейската федерация. Така се създават традициите, но не на 100 години, а по-често трябва да се прави.

Пропастта между поколенията-
Абдикирането на държавата се отразява във всеки аспект на спорта - от пета нация в Сеул, до там да се чудим дали ще вземем медал. Все още не се вижда светлина в тунела. Това е моето мнение. За мен е късно да се завърна на управленски пост. Винаги мога да съветвам, но трябват млади и енергични хора. Не само в баскетбола, а в държавата.

Приемането в залата на славата преди месец и половина-
В една огромна зала, 170 делегации от цял свят, елитът на световния баскетбол, над 500 души. Чудесна презентация и отлично меню. Сложиха ме на централната маса, един до друг с Алонзо Морнинг, с шефа на американската федерация, на нашата федерация и нашият посланик. Беше чудесно. Най-запомнящо бе това, което искаме тук да постигнем. Отношението, уважението, което видях там, към успелите хора, в очите, поведението, поздравите, ръкостисканията, показва, че сме далеч от това. А на световно ниво нещата си вървят чудесно.

Пожелавам да не съм единствен, скоро, в обозримо бъдеще да има поне още един баскетболист, който да заслужи такава награда.

Харесайте BGbasket.com във Facebook