Отворено писмо от Борислава Мандур отново повдигна темата за колегиалността

Председателят на БК Септември 97 Борислава Мандур изпрати до редакцията на BGbasket.com отворено писмо, в което разказва за неприятна ситуация, породена от действия на нейн колега от Локомотив София.

Публикуваме писмото без редакторска намеса, като предоставяме възможност и на всички, които се считат замесени и засегнати в случая за право на отговор.

"Здравейте,

пиша следващите редове с огромно огорчение, но реших, че е редно да не мълча, а да дам гласност на едно некоректно поведение, при това от млад колега. Повече от 20 години съм треньор на подрастващи, и макар да се е случвало да влизам в спорове или конфликти с други колеги, никога не съм си позволявала действия, които са неуважителни спрямо професията и спрямо друг клуб. В случая става въпрос за Лилия Георгиева - треньор в БК Локомотив София, която прояви неуважение към клуб, в който се е състезавала, и въобще към треньорската професия в цялост.

Преди всичко искам да подчертая, че изключително много уважавам президентът на Локомотив - Диана Дилова-Брайнова. Изключителна като състезател, ерудиран и интелигентен човек, който може да е за пример на много хора в баскетбола. Много се радвам, че тя е в основата на това един исторически клуб като Локомотив да започне да се възражда и резултатите в последните няколко сезона го доказват. Колкото повече конкуренция има, толкова повече мотивация за работа има и от наша страна, затова и искам да я поздравя за нещата, които прави в последните години.

Дотук с хубавото. Поводът за тези мои редове е действие на Лилия Георгиева свързано с нейно указание към млади момичета, които й помагат в работата с деца. В последната една година в нашия клуб тече реорганизация и сериозно обновяване с цел да започнем да градим нови добри състави на Септември 97. Ясно е, че много от кадрите в школите идват от училищата и съвсем логично и ние тръгнахме по този път. До мен обаче достигна информация, че Лилия Георгиева е казала на въпросните момичета и цитирам: "Ако видите някъде плакати на Септември в училище, късайте ги и ми ги донесете, за да ги занеса лично аз на Мандур.“

Именно тези думи ме накараха да изпитам огромно огорчение и недоумение от подобно действие. Работата на треньора, освен да води баскетболни занимания, е и да възпитава децата, защото от 50 момичета, максимум 2-3 ще станат баскетболистки. Затова е и важно какъв пример се дава и на какво биват учени те като поведение в обществото. Не смятам, че подобно нещо е пример за добро възпитание, а в същото време е и очевидна проява на неуважение – първо към самата професия, а след това и към много по-опитен колега. Не знам причината за подобно отношение от страна на Лилия Георгиева. В тези трудни и тежки времена всеки се бори за своето оцеляване. Ако на едно място харесат повече другия от мен, аз го поздравявам и продължавам да се боря за следващото, където да покажа, че аз съм по-правилния избор. Късане на плакати, насаждане на негативизъм към конкурент и подобен език не са признак за колегиалност и за отношение, каквото трябва да има в нашите среди. Липсата на уважение един към друг отдавна е огромен проблем в българския баскетбол, а ако и по-младите колеги го проявяват, то какво бъдеще ни чака...

Пиша тези редове не, за да получа съчувствие или извинение. Правя го, за да се пресекат пободни действия в зародиш и да започнем да се уважаваме. Нека има конкуренция, но тя да е морална и да е в рамките на допустимото поведение. Така ще дадем пример и на децата ни, които след това ще излязат в обществото и ще имат поведение, за част от което сме допринесли и ние. Нека поне допринесем с нещо положително.

С уважение,

Борислава Мандур

Председател БК Септември 97"