Георги Глушков - от хамбургерите в Макдоналдс до министър на спорта

Георги Глушков е първият български баскетболист в НБА и президент на родната федерация от 2011 г. насам. Той е роден на 10 януари 1960 г. в Трявна. Първите си стъпки в баскетбола прави с Лъсков Ямбол. През 1960 г. преминава в ЦСКА (печели Купата на България през 1981 г.), а след това носи екипите на ботевградския Балкан и варненския Академик (става шампион на България през 1985 г.).

Най-големият успех в кариерата на Глушков е преминаването му в тима на Финикс Сънс. На 25 януари 1985 г. той е изтеглен в драфта на НБА под номер 148.

Той не е само първият баскетболист, играл в най-силното и атрактивно първенство в света - това на САЩ и Канада, а и първият представител на Източна Европа там!

В началото не знае нито думичка английски, но е пуснат лично от Тодор Живков. За трансфера му българската държава прибира 200 000 долара.

За една година Георги Глушков изиграва 49 мача, сваля 15 кг, за да смени игровата си позиция и да се пробва като леко крило.

"Не бях свикнал да ходя в унгарски ресторант и да дам 100 долара – толкова струваше една вечеря. Наистина беше скъпо. Един път, втори път – да, ама повече... След мач вечерно време нямаше организирана вечеря и минавахме през "Макдоналдс", за да си вземем храна. Не го правех само аз, почти всички минавахме от там. Само по-старите или тези с по-дълъг стаж имаха друг режим. И се прибирахме в стаята, за да ядем, защото на сутринта в 5 часа трябва да си готов за нов полет и пореден мач. Но това не беше проблем или както се пишеше, че от това ми е паднала формата", разказва преди време Глушков.

Според медийни публикации българският баскетболист не успява да се наложи в НБА, защото се пристрастява към храната от заведенията за бързо хранене. Ръководителите на отбора му пък се усъмняват, че използва стероиди.

"С първите пари, изкарани от Америка, си купех два костюма! По време на пътуванията задължително трябваше да бъдем с панталон, сако и риза. Ако не си в отбора, стоиш на пейката, но пак с костюм. Дънки и такива неща нямаше. С първите пари си купих два костюма, два чифта обувки и един шлифер", допълва той.

След като треньорът на Финикс му казава, че няма гаранция, че следващия сезон ще играе повече, решава да си тръгне. Накрая хваща самолета обратно към Европа, в търсене на щастието.

Открива го на Апенините, където прави забележителна кариера в отборите на Казерта (печели Купата на Италия и сребърен медал от първенството), Реджо Емилия и Сиена. Среща италианката Лучия. Двамата имат две дъщери – Андреа, която днес работи като преводач в родния град на майка си – Торино, и Никол, която завършва гимназия в София, а в момента следва биология в Софийския университет "Св. Климент Охридски“.

"Нямаше как да остана. Още повече, че парите ми ги вземаха от държавата. Тук дори не ставаше въпрос за изкарване на големите пари. Бяхме на една лятна лига, на която срещнах треньорът Богдан Таниевич. Отправи ми предложение за Казерта. Отидох при генералния мениджър на Финикс, казах му, че не искам да играя повече тук, а те бяха в пълен шок. Върнах се в България и пълна суматоха. Как ще ходя в Италия?! Пристигнаха италианците и в крайна сметка се стигна до договор. В Италия си беше европейска работа. Познат режим на тренировки и мачове. Приликата с Америка беше, че пак получавах малка част от заплатата, останалото се връщаше у нас", казва служебният министър на спорта.

"Проблемът с парите беше един от всичките, заради който се върнах в Европа на следващата година. Те много се изнервиха от цялата история. Накрая започнаха да ми отпускат повече пари – по 3000 долара. Но пак питаха – какво става, банките толкова ли се бавят. И бяха толкова освирепели, само повтаряха - как е възможно да ми вземат всички пари, защото ме виждаха, че за мен не остават. Тогава ми казаха – ние даваме пари и плащаме на нашите играчи, за да бъдат щастливи, а ти си нещастен. Те ти вземат всичко, това нормално ли е?! Аз обаче нищо не можех да направя.

В края на сезона все пак започнах да играя, само и само да съм на паркета, предложих на треньора да ме премести на позицията леко крило. За този пост обаче трябва яко тичане и се наложи да отслабна. Свалих 15 килограма за един месец. Стоях във фитнеса, фрешове.

Един ден ми се обадиха и ми казаха, че ще бъда в отбора. Отидох, екипът ми сложен и ме пуснаха да играя като леко крило. Играх накрая в десетина мача. Те бяха изумени, че съм отслабнал с 15 килрограма. Даже ме подложиха на тест да видят дали не съм взимал нещо непозволено.

Така завършихме сезона. Отидох при треньора и го питах директно – можеш ли да ми кажеш откровено ще играя ли повече догодина, или не. Той отвърна - как да ти кажа, всичко зависи от тебе", разказва с носталгия още Глушков.

Семейството му се мести за постоянно в София през 2008 г. От 2011 г. Глушков е президент на българската федерация по баскетбол. Два поредни мандата е член на Борда на Европейската баскетболна федерация (ФИБА-Европа) и два поредни мандата е член на Изпълнителното бюро на Българския олимпийски комитет. В периода 2018-2023 е президент на Техническата Комисия на ФИБА-Европа.

До момента Глушков не е бил в политиката, като професионалният му път е свързан изцяло с баскетбола.

Глушков е магистър „Счетоводство и Контрол“ от Висшия Икономически Университет във Варна, говори свободни английски и италиански.

Според информация на Tribune.bg като опитен отборен играч Глушков вече е сформирал и силен екип: единият от заместниците му е университетски преподавател, а другият е изградил успешна кариера в ООН.