ГЛЕДАЙТЕ ЗАЩИТНИКА

Не много отдавна на съдиите беше представена за първи път философията “гледай защитника”. Както и много други концепции, на нея се гледаше като на отговор на въпроса за една от най-трудните за отсъждане ситуации – връхлитане или блокиране. В резултат инструкторите изведнъж започнаха да наблягат допълнително на един въпрос, общ за всички ситуации със съприкосновение – “Кой беше на мястото първи?”

Дълго време изглеждаше, че тази концепция работи добре. Лесно можеше да се прецени, ча когато нападателят не е наясно (и следователно не е подготвен) за позицията на защитника до момента на контакта, защитникът имаше значително предимство. Основното съображение беше просто: дали заетата позиция от защитника е била правилна и в последствие правилно поддържана.

Отражението върху играта беше почти незабавно. Добрата защита започна да се цени както никога преди това, особено при положения, където защитната позиция беше заета близо до крайната линия или при съприкосновения, възникващи в ограничителното поле. В последните години, обаче, изглежда, че “гледай защитника” изгуби малко от блясъка си, защото много от по-новите съдии, и може би и от по-старите, тълкуваха “гледай защитника” като “не позволявай на защитника да се измъкне току-така”.

Твърде често защитникът е наказван, въпреки че не е направил абсолютно нищо в повече от това да поддържа позицията си или пътя си на терена, които са си били правилни. В тази връзка възникват три притеснения: 1) играта на центровете; 2) поддържането на правилна защитна позиция при пазене на движещ се състезател; 3) стрелба (или опити за спечелване на борбата) непосредствено под таблото.

ИГРА НА ЦЕНТРОВЕТЕ
Честното и последователно отсъждане на съприкосновения при играта на центровете е от жизнено значение за общия контрол върху играта. Когато нещата се влошат, първите сигнали, че може да възникнат прекомерни и груби съприкосновения, обикновено идват от играта на центровете.

Когато двама или повече близко разположени, относително неподвижни състезатели се опитват да получат или да попречат на подаване, или опитват или пречат на опит за стрелба, почти сигурно е, че ще възникне съприкосновение. Това са такива обстоятелства, че съдиите трябва първо да си припомнят, че съприкосновението не е задължително фаул и че повечето от съприкосновенията в зоната на игра на центровете са случайни, поради простата причина, че на никой от състезателите не му е отнето предимството поради съприкосновение. От друга страна, съприкосновение, което нечестно дава предимство на някой състезател или отнема нечестно някому предимство, трябва да бъде наказано. Трудността разбира се е да се определи кое съприкосновение е “честно” и кое не.

Решението се базира на два принципа: (а) виж цялата ситуация от началото до края; и (б) гледай прозореца между състезателите. Наблюдението на цялата ситуация е въпрос на яснота кога състезател, особено защитник, е заел правилна защитна позиция (това е позиция, която му е разрешена). Гледането на прозореца е нужно, ако искате да видите, дали наистина е възникнало съприкосновение. Спазването на тези два принципа дава на съдията готовност да прецени дали да отсъди нарушение или не.

Когато подобно съприкосновение възникне, обикновено съдиите не се затрудняват с преценката дали да отсъдят нарушение. Проблемът е да се определи виновникът за това и ние твърде често несправедливо слагаме всичко на гърба на защитника.

Ако нападателят избутва защитника от позицията му, нарушението е на нападателя. Ако съприкосновението е достатъчно силно, че да наруши равновесието на защитника и следователно да позволи на нападателя да получи пас или да стреля, фаулът е на нападателя. Като съдии имаме отговорността да наблюдаваме отблизо за съприкосновения при играта на центровете и да сме сигурни, че е наказан правилният човек.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ПРАВИЛНА ЗАЩИТНА ПОЗИЦИЯ
Изглежда, че съществува проблем в разбирането на разликата между “заемане” на правилна защитна позиция и “поддържане” на тази позиция. Полезно е да си припомним, че първо се заема правилна защитна позиция и след това тя се поддържа.

За заемането на правила защитна позиция ясно са представени ръководните принципи в чл. 44 от правилника на ФИБА.

Два от тези принципи са съществени: защитникът трябва да е с двата си крака на пода и да е с лице към опонента си. Никакви необичайни протягания на ръце или крака не са позволени. Ако съприкосновението възникне в торса на защитника, тогава отговорен е нападателят.

Веднъж заел правилна защитна позиция, защитникът може да я поддържа, а това естествено може да стане само чрез движение. Той може да се движи назад или странично в зависимост от пътя, избран от опонента му. Принципът “виж цялата ситуация” в смисъл “кой беше на мястото първи” все още важи, но никъде не е казано, че защитникът трябва да е с двата си крака на пода в момента на съприкосновението. Наистина, ако двата крака на защитника са във въздуха, но съприкосновението е в торса му и ако защитникът се е придвижил на пътя на нападателя (за разлика от придвижването към нападателя), нарушението е на нападателя.

Твърде често в ситуации, когато е била поддържана правилна защитна позиция, фаулът е отсъден на защитника с грешното обяснение, че в момента на съприкосновението двата му крака не са били на пода.

СТРЕЛБА ПОД ТАБЛОТО
Горните принципи важат също и за ситуации, когато нападател се озове точно под коша и дори под или зад таблото. Крещяща несправедливост е, ако позволим на играч с топката или участващ в борба за топката да измести с тялото си защитник, който е заел напълно правилна защитна позиция. Когато е отсъден такъв фаул, твърде често за виновник неправилно е посочен защитникът.

“Гледай защитника” все още е много добър принцип, ако:

1. Наблюдаваме цялата ситуация
2. Обърнали сме внимание на това кой пръв е заел определено място на терена и
3. Наблюдаваме за съприкосновение, което нечестно дава или отнема предимство.

За да сме справедливи, трябва да можем да отсъдим и по двата начина!

ФРЕД ХОРГАН
 
Фред Хорган е член на Техническата комисия към ФИБА. Той е международен инструктор на ФИБА, инструктор на ФИБА Америка, технически комисар за Канада и член на Техническата комисия към ФИБА Америка. През 1996 година беше избран за член на канадската баскетболна Зала на славата.