Класика за години...

Руди със страхотната си забивка

25-08-2008 14:06

След финала в неделя стана ясен най-печелившият от баскетболния турнир на 29-тите олимпийски игри. И въпреки че таблото показваше 118 за САЩ и 107 за Испания, истинският победител бе бакетболната игра. След истински трилър финалистите показаха поредния епизод от борбата САЩ–Европа. Атлетизма и гордостта на НБА-звездите и тактическата грамотност на испанците. Стремежа на наследниците на дрийм-тийма от 1992 за връщане на славата и непримиримостта на световните шампиони. Черни и бели, залязващи и изгряващи, Джейсън Кид и Рубио, всички с една цел – тази, която им дава крила, тази, която ги накара да изиграят един велик мач – заветната олимпийска титла. Всеотдайността им ги направи еднакви въпреки разликата в цвета на медалите, направи ги борци, олимпийци.

Милиони хора по света видяха това, не си легнаха да спят, за да се насладят на изминаването на пътя към славата. Те също спечелиха, а губещите са тези, които си мислеха че Щатите просто ще вземат рутинната си победа. Но това не стана. Отборите изиграха мач, който ще се помни дълго. Мач, който те няма да забравят, защото върна баскетбола към доброто старо време, което хората обичат и си спомнят. Времето, в което заплатите не бяха такива и нямаше реклами в тайм-аутовете, когато играчите се бореха да попаднат в отбора, а не ги молеха, когато не играеха за пари, а защото са мъже. Този сблъсък напомни двубои от типа Джонсън–Бърд и Джордан–Юинг, които въпреки съперничеството си, обединяват сили под родния флаг, както направиха ЛеБрон, Кармело, Дуейн и Коби. Испанците пък доказаха, че са най-добрата школа, че знаят за какво са отишли и че никой от тях, независимо от физика и опит, не се страхува да преследва титлата. Показа го непълнолетният Рубио, играещ срещу живите си кумири, и то как. Доказа го и Руди Фернандес, който заби на главите на „охраната” на американския кош.

И дано този мач има ефекта на своя пра-пра-пра родител от 1992, когато Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Клайд Дрекслър, Лари Бърд, Меджик Джонсън, Чарлз Баркли, Дейвид „Адмирала” Робинсън, Джон Стоктън, Карл Малоун и Пат Юинг, заедно с Тони Кукоч и останалите от хърватския отбор, накараха хората по целия свят да заиграят баскетбол, да заобичат играта и тя да стане част от живота им. Дано децата видят величието на вчерашните герои и да искат да станат като тях. Дано ставаме свидетели на повече такива трилъри по игрището, показващи истинското величие на играта.

Да, американците победиха и то напълно заслужено. Бяха истински отбор, играха с мисъл, не мислеха „аз”, а „ние”, забравиха да забиват и да правят циркаджийски номера, защото победата е по-важна. А Испания се пребориха, показаха на света на какво са способни, играха прекрасен баскетбол и накраха Щатите да ги победят, а не просто да изиграят мача. Без да получават заплати, тези момчета, заедно с не по-малко раздалите се Литва, Аржентина и Австралия, успяха да оплозотворят шанса, който им бе даден. А именно – да направят нещо, което няма да се забрави, нещо, което радва и вдъхновява, нещо което запалва олимпийския огън в сърцата им.

ОЩЕ НОВИНИ