Брюховецки: В националния е като на война - не се чака в землянката

13 години след европейската титла на Украйна, женският баскетбол в страната изпитва сериозни трудности, пише вестник "Новая". Пада престижът на местния шампионат, рядко "блесват" нови звезди. Въпреки това, националният отбор упорито се опитва да пробие до европейските финали. На 4 януари момичетата на Володимир Брюховецки започват участието си в допълнителните квалификации с гостуване в България. В групата са и германките, а за Евробаскет 2009 се класира само първият.
 
Все пак наставникът на украинската "сборная" не губи оптимизма си, приемайки, че не самият украински женски баскетбол е паднал до това ниво, а е бил доведен дотам.
 
— След като изпуснахме една от директните "визи", които в нашата група грабнаха Израел и Литва, сега трябва да се преборим за последната свободна. Повярвайте ми, наивно е да си мислим, че в другата група (Италия, Белгия, Хърватия) би било по-лесно. Вярвам, че аргументите в наша полза ще извадим самите ние, а от там нататък пълна гаранция няма за нищо.
 
— Навярно сте гледали видеозаписи на мачовете ви през есента. Можете ли да кажете, че резултатите бяха реални?
— Убеден съм в това. Разбира се, контрастът в мачовете с Германия (у дома победа с 54 т., навън загуба с 9) не се вписва много в тази теза. За тази наша невероятна доминация срещу бундестима в Двореца на спорта в Киев бяхме крайно мотивирани след твърде малката победа над Великобритания (59-54) и загубата въпреки добрата ни игра срещу Литва във Вилнюс. И показахме най-добрия си баскетбол. Но в този момент момичетата започнаха да слушат само коментари как "визата за европейското вече е наша", "в най-лошия случай ще я получим като най-добър трети отбор в групата"... Уви, на практика това място грабна Унгария, а нас съдбата ни прати на януарски "поправителен изпит". Но тук има едно типично "женско" обяснение за провала в Берлин и преди това този у дома срещу Литва: съвпаднаха (извинявам се ако съм нетактичен) някои нормални физиологически проблеми на повече от половината от състава. Иначе, тактически и функционално ние с Юри Подколизин и Людмила Назаренко ги бяхме подготвили както трябва. Ако нямахме изграден стил на игра, как смятате че бихме могли да бием два пъти, включително в Рамат Ган, израелките, които никой друг не успя да победи?
 
— Правилно ли е това националният отбор да се състои почти само от играещи в чужбина? Как успявате да уредите всичките да дойдат?
— Всъщност все още не всички са тук. Оксана Писменник, която преди играеше в италианската Серия А, през тази година е без клубен отбор. В Кипър пък се контузи Инна Йегорова-Кочубей. Свалиха й гипса неотдавна, надяваме се до ответния мач с българките да бъде в строя. Олена Огородникова помоли за 4 дни отсрочка заради решителни мачове на нейния Елицур в Израел. Разрешихме й. Мисля, че най-интересно за нашите фенове през януари ще бъде включването в състава на дъщерята на известния бивш играч Андрей Бережински - Валерия. Тя завърши университет в САЩ и след колежанското първенство се пробва и в WNBA с отбора на Сан Антонио Силвър Старс. Висока е "само" 194 см и сега играе за френския Реймс. Баскетболната федерация на Украйна направи застраховка с помощта на ФИБА не само на Саша Горбунова (както настояваха от нейния клуб ЦСКА Москва), а и на всички момичета с договори. За това нещо трябва да изкажа благодарността си към Геннадий Зашчук и Борис Сосновски.
 
— Това че във вътрешния ни шампионат осатанаха само 4 клуба във "Висшата лига", ще попречи ли да попълвате вашата селекция нормално, както досега?
— Не търся пряка зависимост между тези неща. Тези, които наричат украинското първенство "комично", нека да отговорят на следния въпрос: от кое първенство са тръгнали Горбунова, играч номер едно в Унгария за 2007/08 г. Олена Жержерунова и лидерките на литовския Арви - Любов Альошкина и Тетяна Шчипакина? Точно така: от нашето. Младите Катерина Дорогобузова и Арина Лисюк бяха повикани съответно от столичния Тим Скуф и запорожския Козачка Залк. И накрая, същата тази Олена Самбурска, която сега играе по минимум 30 минути на мач за българския Лукойл Нефтохимик, до вчера беше в Олимп НАЕК от Южноукраинск.
 
— Ще ви задам същия въпрос, като на треньора на мъжкия национален тим Валентин Мелничук: "Трябва ли сега да избягвате контакти с колегите си от УБЛ, след като тази лига е в опозиция на федерацията?"
— Четох това интервю и ще отговоря така: на никого не може да се забрани да комуникира. Наистина, жалко е, че такива състезателки като Ляшкова, Покойова, Яхина и Кисильова заради този разрив засега остават извън Евробаскет 2009. Всъщност първата от тях (Олга Ляшкова), която е под наем в Донецк, се опитах все пак да уредя да играе за националния тим. Не се съмнявам, че Оля, като истинска професионалистка, не би имала нищо против. Появяването на УБЛ имаше отчасти и негативен, "разглезващ" ефект върху баскетболистките, от рода на "Тук плащат по-малко, ще взема да отида там". Но аз не искам да давам съвети на никого, просто преживявам нещата малко по-емоционално. Защото в резултат от това страда баскетболът и, преди всичко, интересите на националния отбор. Убеждават ме - там са 10 отбора, а към федерацията са само 4, но аз не съм съгласен. Истината е, че в шампионата имаме още 16 отбора в Първа дивизия, която не е създадена изкуствено. А в това да се твърди, че 10 е повече от 20, няма много смисъл.
 
— Не виждате ли шансове отново да се обединят?
— Много би ми се искало. Моето мнение е такова: отиваме като на война; все пак не всеки ден се играе за честта на националното знаме. Трябва да действаме с патриотизъм и амбиция, а не "да се крием в землянката, когато се стреля"!