Ноел Куин: Искам пак да играя за България

Женският ни национален отбор като цяло не се представи успешно в началото на новата година в допълнителните квалификации за Евробаскет. Но ако имаше нещо позитивно в тази квалификационна кампания, то неговото име беше... Ноел Куин.
 
Родена в Лос Анджелис, талантливата баскетболистка остана в родния си град, за да играе в колежанското първенство за UCLA (Унив. на Калифорния - Лос Анджелис), после мина през WNBA, а през този сезон в Европа се изявяваше в женската Евролига с литовския ТЕО Вилнюс.
 
В четирите си мача за националния тим на България тя вкара средно по 18.25 точки с впечатляваща успеваемост на стрелбата 52.4 % (22 от 42) за 2 точки и 50% (5 от 10) от тройката. Тя даваше отличен пример на новите си съотборнички и с играта си в защита, отнемайки от противника по 3.5 топки на мач.
 
Националният селекционер Николай Боруков бе много доволен от изявите на Куин, която по думите му "е много добър и позитивен човек", което и е помогнало да се впише в колектив от непознати в нова и непозната за нея страна. Тя се превърна и в любимка на феновете, а след последния мач с Германия им подари кецовете, с които игра, в знак на благодарност за гръмогласната подкрепа от агитката и на двете домакинства в Русе.
 
Ето и какво отговори тя на няколко въпроса, преди да си замине:
 
- Ноел, ти изигра чудесни мачове за България през януари, но отборът не се класира. Договорката ти за еднократно участие ли беше, или можем да очакваме отново да те видим да играеш с екипа на националния тим?
- Ще се радвам да играя за България отново.
 
- Как оценяваш играта си тук? Беше ли това едно предизвикателство за теб?
- Мисля, че се справих добре. Жалко, че не се класирахме, но мисля, че успях да се аклиматизирам в отбора и да помогна. С всеки следващ мач успявахме да играем все по-добре и показахме прогрес. Нормално беше в началото да ни е по-трудно, но с течение на мачовете се опознавахме все по-добре.
 
- Как те приеха в отбора българските момичета?
- О, беше чудесно. Още от първия ден, в който дойдох на лагера в Русе, всички се изпреварваха да ми помагат. Като се почне от превода, та до избора на храна. Винаги държаха да се чувствам добре. Ядох разни неща от българската кухня - нещо с картофи и кайма (б.р. - мусака), салати... беше ми много интересно. Научиха ме и на някои български фрази, като "Аз съм българче", "Здрасти", "Как си?". Много се забавлявах.
 
- Харесва ли ти България?
- Известно време бях и в София, хубаво беше. Там срещнах американеца, който играе за мъжкия национален отбор на България (б.р. - Ибрахим Джабер). Един месец бях в Русе. Градът не е голям, зимата е студена, но ми харесва. Хората са готини.
 
- И все пак, ще се върнеш ли отново в отбора?
- Всички тук ми казаха да се върна, че ме искат пак тук; така че ще дойда. Говорих и с Иби по този въпрос.
 
- Всъщност, как се стигна до това да заиграеш за България?
- Бях в състава на Спартак Московска обаласт в Русия. Един ден президентът на отбора Шабтай Калманович дойде при мен и ми каза, че ако искам да остана, трябва да взема български паспорт и да играя за България. Обсъдих с агента си вариантите за такова нещо, миналата година задвижихме документите и през лятото взех паспорт.
 
- Как реагираха на това в семейството ти?
- Аз съм много близка с майка ми, тя винаги много ме подкрепя и се грижи за мен. Когато й казах за България, агентът ми я увери, че това ще бъде добре за мен, че няма нищо опасно. Приятели и роднини обаче ме питаха "Брей! Какво е това България, къде е?". Признавам си, че аз също не знаех нищо за страната, дори къде точно се намира. Започнах да се ровя в интернет и да чета за нейната историята, география...
 
- Да се върнем към баскетбола. Каква позиция в отбора предпочиташ - плеймейкър или атакуващ гард?
- В UCLA започнах като атакуващ гард, но когато отидох в WNBA през 1997 г., там поискаха от мен да играя плеймейкър. Трудно ми беше да си променя начина на мислене, което е нужно за такова превключване на друг пост, но аз го направих. Обичам да подавам, но също и да стрелям. Плеймейкърите са сред най-важните играчи в един отбор. За да играя на този пост за България, трябва да се запозная със системата, да поиграя повече с момичетата - тогава няма проблем да играя и "на върха".
 
- Разкажи нещо за личния си живот, омъжена ли си?
- О, не! Много съм млада, само на 24. А и все пак живея в Литва, скоро ще се върна в Москва. Нямам време за тези неща, пък и съм далеч от САЩ. Всъщност ми е рано. Засега гледам само кариерата си, концентрирам се върху баскетбола.
 
- Значи и българските младежи имат шансове?
- Е, не съм видяла още много такива. Но например харесвам брата на Гери...