Бусета и Ернандес проведоха лагер в Габрово

С лагер в Габрово, събрал 36 млади надежди на женския ни баскетбол, изпратиха 2009 година селекционерът на женския национален отбор по баскетбол Хосе Мария Бусета и испанският му колега Хосе Луис Ернандес, който миналата година води женския ни представителен тим до 20-годишна възраст. Кампът бе част от програмата за развитие на женския баскетбол у нас и ще бъде превърнат в традиция, обяви Бусета.
 
„Една от идеите, когато подписах договор с БФБ, бе да помогна не само на женския национален отбор, но и за цялото развитие. Още през лятото започнахме тази програма. Искахме да започнем да търсим за млади състезателки, а и да организираме система за националните отбори – сподели Бусета часове преди началото на 2010 г. - В края на годината Борислава Мандур и Росен Барчовски започнаха работа с младите. Мандур пътува много из страната и говори с много треньори. Те с Барчовски направиха много добра селекция на млади състезателки. Естествено е възможно да дойдат и други състезателки в тази група. Някои от тях започнаха да тренират с Мандур и помощта на Барчовски два пъти седмично в София. Това беше пилотна идея и работим по нея вече 5 седмици. Треньорите се концентрират не върху тактика и подготовка за мачове, а върху уменията на отделните играчи, техниката. Сега имаме проект да продължим този проект и да събираме момичета и от Източна България.”
 
Лагерът в Габрово събра 36 състезателки, като  възрастовата граница включваше момичета от набор 98-99 година до набор ‘91. Те бяха разделени на две групи според възрастта си. „Работата беше не за подготовка за мачове, а само за развиване на качествата им. Другото хубаво нещо беше, че събрахме и няколко млади треньори. Защото проектът ни не е насочен само към състезателите, но и към треньорите. Това е много важно за България – да създадем един отбор от нови, млади треньори”, каза още испанецът. Освен него и Ернандес в тренировките се включиха Борислава Мандур, Росен Барчовски, Стефан Стефанов, Ивета Барчовска, Таня Гатева и Маргарита Гечева.
 
„Не е възможно един треньор да работи сам. Ние имаме нужда от отбор, вратите са отворени за всички, които искат да влязат в този отбор. Много е важно да имаме подготвени треньори. Трябва да използваме националните отбори за подрастващи, за да развием една система за всички. Националните отбори в различните възрасти не са самостоятелни, различни тимове, а са част от една система. Трябва да използваме всичките си сили да развиваме играчите. Може да няма резултати веднага. Защото можем да имаме някой отбор, който да спечели някой и друг мач, но ако в бъдеще от този отбор не излезе националка за жени, всичко е било загуба на време и пари. Ние трябва да организираме националните отбори като един, като една система, трябва да работим заедно. Знам, че може да има и проблеми, като едно момиче да може да играе в два тима – при 16-годишните и 18-годишните например. Но тогава, заедно като тим решаваме кое ще е по-полезно за нея”, сподели още Бусета.
 
„Освен тренировките, които бяха двуразови, лагерът беше полезен и за друго – всеки ден дискутирахме с тези треньори всичко, което е нужно да се прави за развитието. Дискутирахме баскетболни концепции. Искаме да работим с всички треньори. Знам, че за някои е трудно, няма пари. Но всички трябва да дадат всичко от себе си. В баскетбола е така – един ден има пари, друг – не. Но всеки трябва да работи, да помага на състезателите. В Габрово забелязах, че настроението и мотивацията на повиканите момичета е много добра. Те работиха много. Бяха уморени, но въпреки това, работиха упорито. Един от фокусите ни бе манталитетът в защита. Българките не са от най-високите, затова трябва да играят по-интензивно в защита. Отново осъзнах, че един от най-големите проблеми на българския женски баскетбол обаче е физическата работа. При подрастващите българките изглеждат като момиченца срещу жени. Трябва да се работи много в тази насока. Някои играчи наистина тренират много, но не е достатъчно само да имаш техника и да си тактически подготвен, иска с емного физика. И това не е само тичане, а също координация, фитнес и пр. На лагера се убедих, че играчите харесват да играят интензивно. Момичетата въпреки тежките тренировки, показаха, че така им е по-интересно. Иначе само ако се разхождат по терена се губи тръпката от спорта. Трябва да се развива състезателното мислене на играчите, а това става с интензивна игра. Смятам че трябва да направим играта по-интересна, за да не ходят по-талантливите високи момичета във волейбола. Сигурен съм, че баскетболът е по-интересната от двете игри. Просто трябва да я направим привлекателна и за децата. Това става, като направим от тренировката забава. Трябва да има настроение, усмивки, шеги, за да бъде иначе тежката тренировка, удоволствие. А не да се превръща във второ училище за тях с цялата строгост на преподавателите”, завърши Бусета.
 
На 16 януари той ще присъства в Мюнхен на жребия за квалификациите за европейското първенство за жени. Испанецът ще се върне в България и за турнира за купа „Леденика България” при жените.