.jpg "Ботев 2012 Враца")
.jpg "Локомотив Пловдив")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Георги Димитров: Сред нашите кадети има бъдещи звезди
Димитров вярва, че при кадетите има силни играчи
От 5 до 12 февруари националният ни отбор по баскетбол за кедети до 16 г. взе участие в силен международен турнир, който се проведе в турския град Газиентеп. Потърсихме треньора на младите „лъвове” Георги Димитров, който през юли ще ги поведе на Европейските финали в Чехия. Предлагаме ви първата част от интервюто с треньора на нашите.
Нашият събеседник е бивш баскетболист и треньор на Левски. С националния отбор играе на финалите на европейското първенство в Испания през 1973 г., на което отборът воден от Нейчо Нейчев завършва на шесто място. Той е един от тримата български треньори, които са спечелили първенство и купа на страната с мъже и с жени. В неговия случай всички отличия са във витрината на Левски. Животът му го води през криволиченията на българския спорт и общество и за това разговорът ни почва оттам.
Г-н Димитров, вашата кариера минава през няколко периода от развитието на българския баскетбол. Разкажете ни накратко за това, което сте оставили зад гърба си през тези години.
"Роден съм в София и през 1960 г. започнах да играя в Левски. Мисля, че сега съм единственият представител на клуба от онова време, който работи в момента. Играехме на червените кортове на „Веслец”. Имах щастието да тренирам при Любо Йончев, с когото станахме шампиони за юноши през 1965. Повторихме успеха и на следващата година с Акима Цончев. Служих в спортната рота на ЦСКА и след това под давление на баща ми, който искаше да уча, записах ВИФ (сега НСА). От ЦСКА ми предлагаха да остана, за да играя за тях и да стана офицер, но аз предпочетох да уча. В отбора имахме доста добри млади играчи, между които и настоящият професор по баскетбол от НСА Владимир Цветков. Имахме доста добри играчи и влязохме в „А” група. След като се дипломирах, се върнах в родния си клуб (тогава под името Левски-Спартак), където и завърших кариерата си на играч през 1981 г."
Как мина преходът от състезател към треньор?
"През 1981 г. станахме шампиони за пореден път, а на финала в Перник бихме ЦСКА. Отбелязах 24 точки, вкарах 9 от 10 стрелби и 4/4 от наказателни удари, а заместник-министърът на вътрешните работи Ангел Карлов ме попита: „Георги, защо се отказваш?” Аз имах проблеми с колената, а и виждах, че Георги Младенов ми е резерва и вече ми диша в гърба. Имам такъв принцип – да се отказвам навреме, защото така хората те запомнят с добро, а иначе, като почнеш да играеш слабо, разваляш впечатленията и на 33 години се отказах. От Левски веднага ми предложиха да стана треньор на мъжете. Същата година Атанас Голомеев замина за Турция, а и аз се бях отказал, но в отбора имаше млади и надеждни момчета. Георги Младенов започна да играе на мое място като основен играч и заедно с Юм Уандие и още няколко силни баскетболисти станахме шампиони."
Какво още каза Георги Димитров четете ТУК.
