Рилски спортист с пет финала, но без титла (част втора)

Медалистките при 14-годишните

30-06-2011 14:08 | Тодор Димитров

В първата част на анализа за първенствата при подрастващите стана дума за шампионатите при 10- и 12-годишните, а сега идва ред и на по-големите:

Стигаме и до първенството при 14-годишните, което приключи преди по-малко от седмица отново в Монтана. Тук титлата отново бе за домакините, но със сигурност във всеки друг град крайното класиране щеше да има друг вид. В интерес на истината финалистът Рилски спортист заслужаваше също не по-малко трофея, защото момичетата проявиха уникален характер. След загуба на старта на първенството от Монтана възпитаничките на Красимира Банова стигнаха до последния мач на първенството. В него през по-голямата част от времетраенето бяха по-добрите и само слабото и тенденциозно съдийство на Иван Николов, и особено на странно защо налагания Ивайло Наумов ги лиши от заслужен успех. Тези думи ги подкрепям с факта, че момичетата на треньора Петър Гергов изпълниха 38 наказателни удари, от които вкараха 20 в двубой завършил 46-42. Техните опонентки пък получиха правото да стрелят само 17 пъти от наказателната линия. Гергов и неговите възпитанички обаче категорично можеше да спечелят наградата „Феърплей". В последния двубой от групата победиха Черно море Одесос след продължение и изпратиха на полуфинала Рилски спортист. Нека читателите не останат с убеждението, че омаловажавам успеха на домакините. Все пак това бе отборът, който игра най-равномерно през всичките седем дни и единствен приключи без поражение. Момичетата от Монтана показаха, че тук наистина се работи здраво и правилно. В този момент си задавам въпроса дали не е крайно време от федерацията да потърсят услугите на един Петър Гергов например. По време на шампионата се коментираше, че ще се прави национален тим от перспективни момичета набори 1997/98, които нямат европейски първенства. И кой е по подходящ за този пост от споменатия специалист?

На първенството бих отличил играта на плеймейкъра на Септември 97 Марина Адамова, която показа колко важен е този пост в баскетбола. Тя почти сама изведе столичния тим до бронзовите медали. За нея Краси Банова каза: „Истински компютър. Във всеки един момент знае както трябва да направи на терена." В отбора на екснационалката пък имаше истински боец в лицето на Никол Николова, която сякаш имаше два бели дроба и не спираше да снове по терена по минимум 30 минути. В отбора на Монтана играчът бе Дебора Филипова, която след няколко години може да върне спомена на една малко позабравена звезда, играла дълги години в този град - Соня Драгомирова. Още няколко състезателки от първенството при 14-годишните правят впечатление - Ивона Илиева (Черно море Одесос), Александра Петрова (НСА), Габриела Николова (Левски)...

И сега идва ред на темата, за която много се съмнявам, че ще има ефект, но съм длъжен да я коментирам - съдийството. С една дума съдиите на Държавния шампионат за 14-годишни в Монтана бяха меко казано НЕПОДГОТВЕНИ! Защото не искам да си помисля, че е имало нещо друго в тяхното некадърно ръководене на мачове. И това е категоричното мнение на всички специалисти, присъствали в зала Младост. Прекрасно е решението на федерацията на финалите да свири по един опитен съдия, но къде бяха Димитър Гологанов и Марин Механджиев - двама от водещите ни арбитри. Защо те подобно на своите колеги Владо Цеков, Борислав Пелтеков и Мирослав Томов не получиха наряди за подрастващите? За потвърждение на гореказаното ще дам няколко факта без да назовавам имената на арбитрите, защото те не заслужават да им бъде правена реклама пък била и негативна. След техническо нарушение на треньора трябваше да бъде разяснявано на съдията какво трябва да направят играчите на терена. На друг мач след отсъдено нарушение човек от публиката заедно с треньора на потърпевшия отбор навлязоха на терена, сипейки заплахи към съдиите и закани към състезателката, която изпълняваше наказателен удар. Познайте дали имаше отсъдено техническо нарушение! Отговорът е отрицателен, но нещо повече - от този момент до края на срещата двамата уплашени арбитри не посмяха да отсъдят нито един фаул срещу този отбор, въпреки че той бе догонващ в резултата и пазеше преса с цената на всичко. В крайна сметка тимът спечели и реферите усмихнати и спокойни напуснаха залата. Почти във всички срещи, в които не взе участие Владимир Цеков, независимо от резултата, се стигна до разправии между треньори и съдии, като доста често правото бе на страната на треньорите. От много време не съм си позволявал да коментирам арбитрите в баскетболната игра, но това, което се видя в Монтана, наистина е обезпокоително. В последния ден се стигна до абсурда дори един човек да свири два мача, когато имаше общо четири. Толкова ли нямаше осем съдии? Имаше още факти и ситуации, на които заслужава да се обърне внимание, но въпросът е дали има желание за това от хората, от които зависи. И ще завърша темата с думи на един от съдиите, които може би най-точно олицетворяват ситуацията: „Извинете, не издържах на напрежението"...

Връх на абсурдите в шампионата пък бе, че определиха най-добър реализатор, подавач, борец под кошовете при положение, че имаше статистика само в 4 от 38-те мача, които се изиграха. И за да завърша тази част с нещо положително ще кажа, че това първенство бе най-интересното и може би най-силното откъм качества на състезателките.

ПЪРВА ЧАСТ ТУК

Очаквайте продължение ...