Just Believe It

(сн. feb.es)

17-08-2011 15:24

На редакционния мейл получихме коментар на нашата читателка Виктория Петрова от Плевен относно загубата на България от Испания с 59-96. Публикуваме го без корекции!

Aлан Айверсън казва: „ Майка ми каза, че мога да бъда всичко, което искам и аз буквално й повярвах. И наистина, това, което майка ми каза, се случи".

Тази мисъл изникна в главата ми след поредната контрола на българския национален отбор по баскетбол, този път срещу Испания в Гуадалахара. Да, вярно България падна и не игра добре срещу Испания, за чиито играчи няма смисъл да говоря,само имената им звучат стряскащо. Аз не крия, че им симпатизирам. Нещо повече един от любимите ми баскетболисти играе в Испания. Но това не е важно. Важното е друго, че имаше хора, които само това чакаха, за да започнат да плюят и злобеят, да обвиняват и поучават. Странното е, че тези хора имат смелостта да се наричат българи. Нещо повече - те не заслужават да се наричат така. Защото в България са важни само критиките и само чакат кога ще стъпиш накриво, за да ти кажат как не ставаш и къде грешиш. Къде бяха похвалите, когато България победи Израел или за тях Израел е по-малко силен отбор от Испания? Благодаря на Бога, че това беше само контрола, защото, ако беше официален мач, сигурно досега да сте сравнили със земята тези момчета, които доскоро наричахте свои любимци. Не искам да оправдавам и защитавам никого, но си мисля, че тези момчета заслужават малко повече подкрепа и търпение.

Това, което чета ми, напомни за една случка, която по някаква случайност стана преди около година на Световното първенство в Турция, и то именно с Испания. Всички очакваха от националния отбор на Испания да играе поне финал и го сочеха за един от тимовете, които имат най-големи шансове да станат световни шампиони. Но испанците се провалиха и останаха едва шести. Може би има различни причини за това, но аз имам предвид, че понякога очакванията не се оправдават. По-добре е подобни неща да се случват сега, а не на Европейското в Литва, за да можем да си направим изводите, да видим грешките си и да се помъчим да ги поправим. Но може би трябва да дадем и един шанс на тези момчета като Филип Виденов, Калоян и Деян Иванови, Чавдар Костов, Божидар Аврамов и всички останали, защото щом са там, значи са си заслужили правото да носят националния символ на гърдите си. Че България не е Испания - не е , нито е Литва или пък Сърбия, но това не значи, че в отбора на България няма талант, просто трябва да му се даде малко време, за да покаже на какво е способен. Казват, че големите победи никога не се извоюват в първите битки... Може би нашата първа битка е да си повярваме, че и ние го можем, за да звучат някак си гордо след няколко седмици думите „БЪЛГАРИ - ЮНАЦИ"!!!

*Just believe it - Просто повярвай