Стефко Станев: Целта ни е да създадем ново лице на българското съдийство (част втора)

10-11-2011 18:02

В първата част от интервюто за BGbasket.com (вижте я ТУК) председателят на Съдийската колегия към БФБ Стефко Станев започна темата за състоянието на българското съдийство и развитието на младите съдии. Във втората част той говори също за нивото на българските съдии, вземането на решения по време на мач и целите пред колегията и БФБ за развитието на българското съдийство:

На какво ниво са нашите съдии в сравнение с колегите си по света и има ли шанс да видим български съдия в Евролигата например?

„Аз искрено се надявам да има и смятам, че ще има. Ще ви обясня и защо се разви толкова много съдийството в Европа. Изключително сериозното отношение и модерните технологии допринесоха много за това. ФИБА Европа има около 450 съдии, които се обучават в собствените си държави, има национални инструктори и хора, които се занимават с младите съдии. Влагат се над 450 000 евро за развитието на съдиите. Освен това на всяко европейско първенство за подрастващи се пращат оценител, треньор и инструктор. Всяка сутрин те правят разбор на отделните мачове с техниката, за която разказах, и дискутират грешките и причините за тях. В цял свят в момента е признато, че най-добрите съдии са в Европа и неслучайно те са канени и в другите континенти. Това обаче е постигнато с огромен труд през последните 15 години и най-важното е, че ФИБА застана твърдо зад съдийството и не е подложена на никакви външни влияния, запазвайки авторитета му. Ако ние не се опитаме да защитим тези хора по какъвто и да е начин, няма защо да работим. Знаете какво се случи на Европейското първенство – един представител на отбор се опита да повлияе върху съдия с sms, след което съдията веднага бе отстранен от първенството, а федерацията беше наказана. В НБА, ако някой говори срещу съдийството, глобите са огромни. Това не се прави, за да се запази нещо в тайна, а да се запази авторитета на съдийството.

Имаме възможност, обърнахме внимание и на младите съдии в България. Например Венци Великов е едно младо момче, което завърши първия курс на ФИБА, а след като премине и втория цикъл на обучението си, се надявам догодина да стане и международен съдия. Лично в него виждам голям потенциал, защото във ФИБА се изискват още външност, владеене на езици, интелект и образование. Надявам се той да свири в Евролигата. Ние и сега имаме един представител, който обаче е в Еврокъп – Мирослав Томов. Други с такъв потенциал нямаме. В момента работим с едно поколение, на което разчитаме. Върхът на пирамидата в момента е Венци. На последната среща, когато Нар Занолин беше в България, говорих с него и той даде обещанието си, че България може да е страната, в която ще се проведе първият семинар за международни съдии.

Обърнали сме внимание и на дамското направление в съдийството, защото в Европа са останали няколко държави без международен съдия от женски пол. Имаме една група от 5-6 момичета, за които ни трябва време да поработим, защото при жените е най-трудно. Това е така, защото в един момент те се женят, след което се появяват деца и процесът на развитие в съдийството се накъсва и се губи много време покрай това. Все пак се стараем и в тази посока и именно затова сме създали четири групи съдии, с които работим и се надявам до 3-4 години българското съдийство да има един нов облик.

Не казвам, че в момента то е лошо, споменах че е под влияние, защото всеки съдия във времето е натрупал положителни и отрицателни отзиви за себе си. Когато някой има прекалено много лоши, той няма как да бъде приет добре, дори да е безупречен на игрището. Именно затова се казва и че когато името ти започне да свири вместо теб, тогава си станал много добър съдия. Някой път дори опитните съдии свирят нещо грешно, но всички са склонни да им простят и да кажат, че щом те са свирили нещо, значи е вярно. Докато в същото време, ако някой млад съдия изсвири нещо точно, всички питат откъде сме го намерили и защо отсъжда такива неща. Всеки гледа баскетболната игра от интересите, които има. Аз също съм пристрастен, когато гледам националния отбор и понякога се усещам, когато реакцията ми е плод на емоция и след като разгледам ситуацията, всъщност съдиите се оказват прави. Не упреквам спонсори и собственици на отбори, защото те имат голямо желание отборите им да победят и това е нормална човешка реакция. Трябва да знаем границата на възраженията, за да може да има по-голям ефект от цялата работа.”

Понякога не се ли оставя прекалено голяма свобода на треньорите да оспорват вече взетите съдийски решения по време на мач?

„Това зависи от характера на съдиите. Има някои, които за щяло и нещяло решават проблемите си с технически нарушения. Това обаче не е харесваният начин, защото един качествен съдия предотвратява ситуацията, вместо да увеличава напрежението. Това означава да знаеш как с психологически средства, изражения на лицето и тялото да убедиш даден треньор или играч в правотата на решението си, без да използваш крайни мерки. Понякога се получава, но в много – не и тогава за да докаже на всички в залата че е прав, съдията отсъжда техническо нарушение. Ние не толерираме това поведение по простата причина, че при всяко техническо нарушение част от вината за него е и на съдията. Това може да се случи след низ от дребни нарушения, които съдията не отсъжда. Ако те станат много чести и той не усети, че трябва да започне да ги санкционира, това може да прерасне в конфликт. Освен това има много начини да се комуникира с треньора, за да бъде той успокоен. Трябва да отбележим, че пазарът за треньори у нас е малък и всеки от тях се бори за победа, за да запази мястото си.

Голяма част от техническите нарушения са причинени и от съдийските маси. При грешна работа на хората там треньорите се изнервят и директно се обръщат към тях, почват да се разправят, без да спазват нормативите и съдията се принуждава да се накаже. Много са сложни като материя самите отношения между хората. Съдията трябва много добре да познава баскетболния правилник, за да може да комуникира правилно с колегите си и с останалите, а баскетболното съдийство като цяло не е лека работа.”

Старши треньорът на Лукойл Академик Йовица Арсич каза след мача с Рилски спортист, че съдиите не толерират българските национали, а точно обратното. Как ще коментирате това?

„Аз съм от много години съм в съдийството и съм имал възможност за комуникация с всякакви колеги. Винаги съм казвал следното – умният треньор никога не говори срещу съдийството веднага след мача по простата причина, че има голям приток на адреналин и може да каже нещо, което дори не мисли. Хубаво е да прегледа видеозаписа и да види кое как е точно и да е убеден в правотата си. Само който не е бил на игрището не знае какво е да вземеш решение за части от секундата. Съдията трябва да мисли и да отсъжда бързо и точно, защото когато той започне да се замисля, греши все по-често. Освен това всички в залата започват да говорят и объркването става наистина голямо. Още един път искам да спомена, че всеки един отбор отива на гостуване ден по-рано, за да свикне с обстановката, да тренира в залата и да е психически готов за мача. За съжаление, икономическата обстановка налага съдиите да пристигат в залата един час преди мача, като на някои от тях се налага да пътуват 300-400 километра преди това. Всеки може да се досети в какво психическо състояние се намира този съдия.

Не можем да искаме от хората нещо, което е невъзможно. Когато си уморен психически, концентрацията намалява, а реакциите се забавят. Ние не можем да караме съдиите да бъдат в града ден по-рано, както това прави ФИБА, защото това обременява клубовете с разходи за хотели и транспорт. Освен това повечето съдии не работят само това и не могат да рискуват работата си, изпълнявайки това. Трябва да се съобразяваме с тези неща. Винаги съм казвал, че ако един играч не се представя добре на терена, той може да бъде заменен. Когато един съдия загуби концентрация обаче, ние не можем да го заменим с друг. Грешки със сигурност ще има. Важното е обаче те да не са тенденциозни и най-опасното е да не влияят върху крайния резултат на срещата. Това е най-недопустимото нещо в съдийството. При близък резултат в края на мача трябва да се свири всичко, което съществува. Забравят се механика и зони и всички се концентрират максимално. Не може заради едно съдийско решение да се реши изхода. Тогава дори да си свирил целия мач перфектно, понасяш отговорността.”

Какво пожелавате от съдийството за новия сезон?

„Първо, по-млади и стабилни съдии, както и да открием нови таланти из юношите, които сега навлизат. Също така повечето хора да са доволни, естествено няма как да са всички, защото още един път казвам – грешки ще има. Искам и съдействие както от медиите, така и от съдиите, за да можем да наложим ново поколение съдии и да поемем по пътя към Европа. Не съм се върнал, за да бъда директор на този или онзи. Върнах се, защото обещах на господин Михов, Бог да го прости, да се направи нещо със съдийството. Неговото високо ниво е много важно и за националния отбор. Когато съдийството е силно, има уважение и към националния отбор. Всичко е свързано и ако някъде има проблем се получават пробойни. Затова желанието както на федерацията, така и на нас, които Управителният съвет е избрал да работим, е да създадем ново лице на българското съдийство. Не че то е на лошо ниво, но искаме то да е на най-доброто, да виждаме нашите съдии на финалите на всички европейски първенства. Дано го постигнем, много усилено работим за това. Тази година сме поканили Шай Щрикс, Ангел Иванов, Камен Тошев, Тодор Добрев, това са все хора, които са доказали във времето, че са били на върха в съдийството, както и като делегати и комисари на ФИБА. Освен това ние също се учим всяка година как да обучаваме младите съдии. Единственият проблем е, че имаме финансови затруднения при снабдяването с техника, която да е в помощ за развитието на съдийството. Все пак търсим спонсори, но за съжаление в днешни времена те не са никак много.”