Те вече са мъже и го доказаха!

Вчера 12 български момчета направиха нещо, заради което вече трябва да бъдат наричани мъже. Те превъзмогнаха всички очаквания, статистики и прогнози в името на дългогодишната си мечта – най-накрая да получат шанс за изява там, където наистина е тяхното място – в дивизия А. Българите, водени от Любо Минчев, Явор Аспарухов и Тони Дечев, победиха фаворита на Европейското в София Полша и се класираха на полуфинал, изхвърляйки съперника си от борбата за призовите места.

Самият старши треньор на отбора каза след мача, че да победиш отбор като Полша е нещо изключително. Това са баскетболисти на едно страхотно полско поколение и имат редица успехи в историята си. Още преди началото на първенството те бяха сочени за фаворити и всички останали се надяваха пътищата им да не се пресекат с техния. В течение на първенството обаче се стигна дотам, че именно нашият отбор трябваше да влезе в битка с поляците, а победителят от нея печели всичко, за което са дошли отборите – промоция в дивизия А.

Как обаче България успя да се наложи над този толкова силен и почти непреодолим съперник? В голяма степен отговорът е само един – с характер, воля и мъжество. Само по този начин можеш да победиш противник, който е с близо глава по-висок от теб и поне 20-30 килограма по-тежък – именно това направи Митко Димитров, борейки се като за живота си под коша срещу 214-сантиметровия Пшемислав Карновски. Същото, разбира се, важи и за останалите от отбора – Георги Боянов, Тенчо Тенчев, Васил Бачев, Алекс Симеонов, Ангел Нацкин, Планимир Дафинов, Кирил Кирилов, Александър Везенков, Иван Тенев, Тодор Захариев.

Въпреки че всеки един от тези баскетболисти направи абсолютно всичко, на което е способен, и за това България трябва да им благодари, има едно име, което трябва да бъде отличено. То е на капитанът Павлин Иванов, който за пореден път показа точно на какво е способен. Той поведе отбора си в правилния момент, въпреки че в предишните мачове не му вървеше. Иванов намери сили да вдигне себе си, съотборниците си и публиката, наказвайки противника с 35 точки при стрелба 7/10 за две и 5/7 за три точки. Подобно нещо се случи и миналата година в мач със същия залог, когато на полуфинал при юношите (18) срещу Черна гора капитанът на България наниза 33 точки в коша на съперника и тимът ни отново влезе в горната дивизия.

Тези 12 момчета направиха нещо, което в най-честия случай е непривично за българските отбори и спортисти като цяло – в най-важния и решителен момент надвиха съперника не с друго, а с характер и воля за победа. Именно това е от изключително значение, защото са безброй примерите, когато превъзхождаме съперника технически и губим, но са страшно малко тези, когато превъзмогваме себе си и печелим. Именно затова вчерашното постижение на българите е толкова ценно.

Още откакто бяха по на 16 години, тези момчета успяват да нарушат традициите – да класират три отбора в дивизия А – за кадети (16), юноши (18), а сега и младежи (20). За съжаление, следващото поколение изпадаше отново в следващите първенства, но сега набор ’93 най-накрая получи това, което му се полага – сам да обере плодовете на всички тези години труд.

12-имата баскетболисти на Любо Минчев показаха нещо, което далеч не се свързва с победи и загуби, брой точки, класиране и т.н. Те показаха нещо, което впечатлява и вдъхновява – блясък и плам в очите, които притежават малко хора, а именно победителите. Минчев каза и нещо друго след мача – че дори да бяха загубили, той отново щеше да ги похвали за старанието и борбеността. Това е така, защото те вече бяха спечелили още преди края на мача – бяха спечелили битката със себе си – това да превъзмогнат разочарованието, страха и негативните прогнози. Бяха се обединили в името на общата цел. Никой не може да те осъди, когато оставиш всичко, което имаш, на терена, а в най-честия случай това се отплаща с най-приятната награда – победата.

Обръщам се към всички български баскетболисти – момчета и момичета, мъже и жени, както и към всички читатели, защото това важи не само в спорта. Гледайте тези българи и треньорите им и вземете пример от тях. Те показаха, че когато човек следва мечтите си и превъзмогне собствените си граници, всичко е възможно. Те излязоха, проявиха характер и доказаха, че вече са мъже не само на години, но и на дела!