Девойките не покориха Европа, но обнадеждиха България (част втора)

Безспорно представянето на отборът на България за кадетки (16) през това лято бе най-силно от женското направление, след като те се класираха за дивизия А (коментар вижте ТУК). Девойките до 18 години обаче също впечатлиха с представянето си и оставиха страхотни впечатления, въпреки че не успяха да се изкачат в елитната дивизия. Само с три попълнения пък 20-годишните бяха почти същият този отбор до 18 години, който изигра добри срещи на първенството и натрупа ценен опит.

18-годишните са отборът, който регистрира най-малко загуби на европейските първенства от всичките шест български тима и в двата пола, участвали през това лято в европейските първенства. Тимът записа шест успеха и само две поражения – с 3 точки от Унгария, и с пет от Португалия. Точно те обаче се оказаха фатални и избраничките на Гатева/Попянкова останаха извън полуфиналите. А с това пропуснаха и възможността да опровергаят всички скептици.

В македонския град Струмица, където се проведе шампионата на Стария континент в дивизия В за тази възраст, се видяха отчетливо някои неща, върху които трябва да се работи и, по които изоставаме от другите състави. Основното е играта в защита. В България не сме свикнали да се играе агресивно в отбрана и нашите състезателки изпитваха сериозни трудности при пресата на съперника. Най-явно това се видя в двубоя с Португалия – школа, която залага основно на такъв вид защита. Начело на иберийките бе бившата ни национална състезателка Марияна Костуркова, а дъщеря й от брака с друг наш национал Иван Костурков – Мария (род. 1997), бе състезателката, която ни победи в този мач. Другата „ахилесова пета” на българския баскетбол поне в дамския профил е играта с лява ръка. Това пък най-вече се видя в двубоя с Унгария, когато треньорският щаб на съперника ни бе разучил доста добре и „затваряше” пробива отдясно.

Петото място в крайното класиране все пак трябва да се отчете като голям успех за този набор и стъпка напред. Преди две години в кадетската си възраст отборът завърши на шесто място на шампионата отново в Македония, но в Скопие. Във всички обаче остана горчилката от пропуснатия шанс за промоция. Днес всеки може да си прави своите догадки, но може би ако централната нападателка Габриела Костова и капитанката Кристина Пейчинова бяха играли така, както половин месец по-късно при 20-годишните, можеше догодина девойките до 18 г. да са сред най-добрите на Стария континент.

И накрая ще стане дума за най-отписвания отбор – този на жените до 20 г. Треньори на отбора отново бяха Таня Гатева и Калина Попянкова, което може да се отчете като грешка на федерацията. Но пък нямаше други желаещи, поне когато се избираха селекционерите. Днес със сигурност мнозина ще твърдят, че са били готови да поемат отбора, но това е абсолютна лъжа. Грешка е едни и същи хора да ръководят два отбора, защото каквото и да направят треньорите, те нямат възможност да водят подготовка най-малкото по времето, когато са на шампионат с единия тим.

Двете млади специалистки оставиха за по-големите само три във възрастта – капитанката Виктория Стойчева (род. 1992), Христина Тютюнджиева (1993) и Мария Светославова (1993). Всички останали бяха момичетата, които играха в Струмица без голямата надежда на родния ни баскетбол Борислава Христова (1996), която няма право да играе на три първенства. Споменатите три момичета почти две седмици имаха занимания в София под ръководството на Йордан Иванов от Шампион 2006. Без да се подценяват неговите достойнства, но все пак това е национален отбор и тренировките трябваше да бъдат поверени или на помощник-треньора на жените Стефан Михайлов, или на някои от националните селекционери в останалите възрасти – Цанко Цанков или Венци Гечев. Решението за това обаче трябваше да бъде на федерацията.

На самото първенство в Чехия обаче се видя, че макар и най-млад българският състав имаше шанс да стигне дори и до промоция. Тимът ни загуби със седем точки от Гърция и с три от Унгария – два тима, които догодина ще играят в дивизия А. С изключение на двубоите с Германия и Белгия, другите ни поражения бяха с минимални разлики. Със сигурност деветото (последно) място не отговаря на действителността. Най-малкото, защото отборът на Швейцария, завършил пред нас, го победихме с 31 точки.

Изводът от всички тези първенства е, че положението в женския ни баскетбол спрямо европейския не е чак толкова отчайващо. Просто нивото като цяло е слабо – поне що се отнася до дивизия В и догодина имаме всички шансове да спечелим промоции при 18 и 20-годишни. Или поне целите трябва да са такива, а при кадетките – да останем в елита. А треньорите май са ясни – кадетки: Борислава Мандур/Теодора Смочевска, девойки (18): Цанко Цанков/Венци Гечев и жени (20): Таня Гатева/Калина Попянкова.

И една скромна препоръка – защо да не бъде привлечен като консултант на националните отбори някой измежду доказалите и опитни треньори, като Иван Лепичев, Петко Маринов или Георги Божков. Със сигурност те имат с какво да помогнат, включително и като респект от страна на съперниците и съдиите. И не на последно място треньорите у нас да си имат уважението един на друг, защото днес със сигурност не е така!