Любо Минчев: Ще искам професионализъм от момчетата, целта е да вдигнат нивото си (част втора)

В последните две години Любомир Минчев класира два национални отбора в дивизия А. Първо като треньор на юношите 1993/1994 се класира на първо място на миналогодишното първенство за дивизия В, а това лято като наставник на младежите родени 1992/1993 година успя да завърши на четвърто място и също да отиде за топ дивизията. Сега той ще води младежкият национален отбор, който ще се състезава в мъжката НБЛ. По този повод BGbasket.com го потърси, за да разкаже за зараждането на идеята, за това каква е целта на отбора, къде изоставаме от другите и върху какво трябва да се работи (първата част вижте ТУК):

От няколко години работите с поколението 93/94, което по всеобще мнение е бъдещето на родния баскетбол. Как виждате тяхното развитие и какво ще им препоръчате за следващата година, за да бъдат по-готови за шампионата в дивизия А?

"На мен ми направи силно впечатление какво казаха самите състезатели, когато се върнаха от Европейското първенство за юноши (18) това лято. Те казаха, че изоставаме технически, че изоставаме физически и в скоростта, на която играят другите отбори. Това, което казаха на медиите е точно така, а и аз съм говорил с тях индивидуално. За мен при подрастващите възрасти в България има два основни проблема – селекцията и работата от една страна и  големият брой мачове, които играят от друга страна. Щом почваме да изоставаме още в тези възрасти, значи там, а и преди това нещата не са както трябва. Веднага давам пример. Тези момчета, които са набор 94, има такива, които са изиграли между 40 и 60 двубоя без да броим мачовете с националния отбор. Това за мен е един проблем. Те участват в няколко възрасти от 18-годишни, младежи,  че някои и в лигата с по-малко игрово време или в А1. Също така има играчи и с двоен лиценз. Когато има прекалено много мачове, то няма време за работа. За мен не е правилно да има толкова много мачове. 25-30 срещи на година е абсолютно достатъчно за едни 17-18 годишни момчета.

В това поколение има момчета, които наистина са доста позитивни и доста борбени, доста са сплотени. В това успях да се убедя и миналата година, когато бях с тях лятото. Щом са видяли и разбрали в какво изостават, то трябва самите играчи и техните треньори да работят върху тези слабости.  Както сега на 18 имат бъдеще, то ако не работят както трябва след 3-4 години ще бъдат свършени. В тази възраст е изключително важна работата с тях. Играта също е важна, но работата и тренировките трябва да ги има по много."

Как виждате развитието на тези, които ще играят в мъжки отбори и другите, които заминаха за САЩ?

"За САЩ аз вече намекнах, но тук все пак не трябва да слагаме всичко под един знаменател. За някои отиването там ще бъде много полезно. За мен лично ще бъде много полезно за един Марио Караилиев. За други обаче не смятам, че ще е така. За Крис Минков, който е бил най-постоянният играч на Европейското до 18 години, не вярвам, че ще е полезно. Както не беше и за Самуел Франсис."

Как виждате Митко Димитров в Левски и Павлин Иванов в Будучност?

"Първо те трябва да са постоянни в тренировъчния процес. След това те трябва да са търпеливи ако не играят или играят малко, особено това важи за Павлин. Той е в отбор, който играе в една от най-силните лиги в Европа. Конкуренцията в отбора му е огромна, а възрастта му в момента не е в плюс."

Ще Ви върна към Европейското за младежи в София.. Там постигнахме целта си и се класирахме за дивизия А, но къде са разликите от останалите?

"Аз мога да кажа след три години работа с юношески национални отбори, че ние изоставаме във всичко. Като почнем от селекцията и след това във работата. Нашите подрастващи като цяло са нетренирани. И трябва да си го признаем. Изоставаме като обем работа и като качество. При нас почти всички клубове лятото не функционират. Свършват финалите на първенствата на юношите и после чак на септември. А лятото децата са свободни и не са на училище. Ние от малки не ги учим да се трудят. Да не говорим за клубовете от лигата, които завършват началото или средата на Май, а тези от А1 през Април. В тези отбори има млади играчи, които трябва да работят много през лятото.  През тези години е имало играчи, 18 и 20г., които никога не са работили за сила или развитие на някое друго физическо качество. Всеки, който е гледал какъв баскетбол се играе на финалите на нашата младежка лига или финалите до 18г., и Европейското първенство в София, може сам да прецени каква е разликата. И пак казвам, това бяха отбори от Б дивизия. Отборите от А дивизия са още по-добри."