Съдийството събира Жоро и Таня Вълчеви (част втора)

07-11-2012 15:59 | Мара Калчева

Sportmedia.tv и BGbasket.com започват разкази за спортни семейства, свързани със съдийството. Първо е едно семейство, за което тази игра е почти всичко в живота и от години не излиза от залите. Става въпрос за Георги и Татяна Вълчеви, които са постоянно свързани с любимия спорт - баскетбол. След като ви представихме първата част на тяхната история (ТУК), вижте и края й:

Георги никога не превива гръб, не е готов да прави услуги, никога не става “човек на управляващите”. Таня също има проблеми в кариерата. Все още не я допускат да свири в Националната баскетболна лига при мъжете, не може да припари и до международните терени.

“За съжаление в България има дискриминация спрямо жените съдии. Подписвам се с двете си ръце за това. Дължим го на женомразци, които са ръководители на съдийската колегия. Не ме е страх да го заявя. Казвал съм им го в очите и винаги ще им го казвам. Престъпление е от цяла Европа само България да не излъчи кандидат международен съдия от женски пол. Аз лично съм съдийствал в екип със Сали Бел на олимпийските квалификации 1992 г. Тогава тя ми каза: “Ставам всяка сутрин в 4 ч. сутринта и с мъжа ми тичаме по няколко мили, защото искам да стана съдия в НБА” И тя влезе в НБА. Свирих и с една американка на Универсиадата в Палермо 1997 г. С нас, мъжете съдии, в УЛЕБ съдийстваше и една испанка. На Универсиадата в Дегу Южна Корея имаше финландка и американка. В Турция жена свири в мъжката лига”, споделя болката си Георги Вълчев.

Той обаче е горд със своята съпруга, че е направила две неща в кариерата си, които той не е успял – да свири финал Гърция – Сърбия на Балканиадата за кадетки до 16 г. в зала “Универсиада” и Мач на Звездите при откриването на “Арена Самоков”. “Не знам като комплимент към мен или като критика, но все повече треньори идват при мен и казват: “Извинявай, но съпругата ти свири по-добре от теб.”

Георги Вълчев е благодарен на съдбата и от това, което му е дал баскетболът. “Сигурно е можело да постигна и повече в съдийството, но не бях техен човек. В крайна сметка благодаря на баскетбола, че ми даде възможност да пътувам, да видя други страни и хора. Успях да отида във Витлеем, където се е родил Христос. Два пъти бях на Божи гроб. Свирих две Универсиади – 1997 г. в Палермо и 2003 г. в Дегу, световни и олимпийски квалификации, първото европейско за младежи до 20 години, европейско до 18 г. във Варна, включително мача за трето място, свирих три години в Евролига, обиколих Европа”, откровен е Вълчев.

Най-голямото съкровище в съвместния живот на Таня и Георги е тяхната дъщеря Мария. Момиченцето тренира баскетбол в Септември при Борислава Мандур, а също - плуване и лека атлетика. Вече има няколко мача зад гърба си. “Важно е да бъде в спорта. Аз съм учител по физическо и работя с деца. В днешно време повечето ученици са с наднормено тегло, много мързеливи, седят пред компютъра, вместо да се движат. С Мария това няма да се случи, защото спортът е нашият живот”, обяснява Таня Вълчева.

Това, което семейството прави заедно е да гледа баскетбол, волейбол, футбол и много други спортове. Малката Мария се включва активно в коментарите пред телевизора. Това лято я водиха на мачовете на националния отбор по волейбол в “Арена Армеец”. Любимец на момиченцето е Матей Казийски.

Вълчеви живеят от две години в своя къща в Кокаляне. Построяването й е цяла одисея.

Първо делят гарсониера в квартал “Захарна фабрика” заедно с куче каракачанска порода. “В началото беше мъничко, но за шест месеца порасна толкова голямо, че нямаше как да се разминаваме. Предложих на Таня да си построим малка къща от 120 квадрата в Кокаляне, където преди години си бях купил място. Само аз си знам какво ми костваше. Наех частна бригада и всичко се строеше под моя личен контрол. Сам доставях железа, тухли, бетон. Много от довършителните работи също си правех сам. На 1 юли 2007 г. в мястото влезе фадромата и вече две зими живеем в къщата. Само че е отдалечено. От нас до първите съседи ни делят 400 метра. Ние сме сред природата. Имаме си две катерички, които ни крадат орехите, лисица се разхожда по улицата пред нас, по едно време и див заек се появи. Може вече да е дал фира. Птички отвсякъде. Имаме разкошна панорама към Панчаревското езеро и към София. Друг живот е горе – спокойствие, тишина”, хвали се Георги Вълчев.

Семейството разполага с две коли, за да се придвижва до града. Таня кара малко джипче, че до къщата не може да излезе друга кола. “През зимата ринахме шест пъти 400 метра път. Снегът беше натрупал над 1,5 метра преспи. Риенето на сняг ни стана като гимнастика, част от начина, по който си поддържаме физическата форма.

Правим и кросове на нашия селски стадион. Наскоро Мимето игра футбол със синовете на спортния министър Свилен Нейков, докато ние, възрастните, правехме обиколки по пистата”, обяснява Георги как семейно спортуват. Той продължава да играе баскетбол за удоволствие всяка събота в “Академик”, въпреки че след всяка тренировка го болят колената и гръбнака. Но просто не може да не играе.

Понякога в неделя и тримата слизат до езерото и си правят разходки с водно колело. После обядват в приятно ресторантче на брега.

Но когато започне състезателния сезон семейство Вълчеви се отдава на баскетбола. Играта, която ги събра, продължава да споява връзката им.

Тагове: Спортни семейства