Милко Златанов: Уважението на самите деца към треньорите е невероятно (част втора)

Милко Златанов - най-вляво (личен архив)

14-01-2013 20:59

В Испания са отишли на невероятно ниво, казва видинският специалист

Милко Златанов е един от най-изявените баскетболисти на Видин от средата на 70-те до края на 80-те години на миналия век. След прекратяване на активна състезателна дейност се утвърждава като един от водещите видински треньори по баскетбол, както за подрастващи, така и за мъже. Не един път е поемал кормилото на мъжкия отбор в трудни моменти и е успявал не само да съхрани позициите на отбора, но и да постигне значими резултати, за което не винаги е получавал справедлива оценка от видинските баскетболни ръководители.

В края на 90-те години изкарва 2 сезона като треньор в гр.Бежа, Тунис. Под негово ръководство местния баскетболен отбор успява да влезе в по-горната елитна дивизия. След това той работи и две години в Майорка, Испания, а именно за този си период разказва пред BGbasket.com Златанов. В две части (първата четете ТУК) той споделя какво е видял там, на какво наблягат испанците и какво го е впечатлило:

"Гледах клип как набират деца в отбора на Барселона, който има много скаути и буквално пипала навсякъде и взимат деца още от 6-8 годишна възраст. Първо всичко има състезателен елемент, но не е изцяло акцентирано върху баскетбола. Акцентират на състезателното, защото децата искат да се състезават, при тях това е водещото. Изискванията са страхотни, но без грубости. Хем са внимателни, хем имат изисквания, границата е много тънка. Уважението на самите деца към треньорите е невероятно. Аз съм чужденец, но не съм го почувствал с нищо. Гледат те в очите и те слушат. За две години с четири отбора аз съм тренирал най-малко 50 деца, а имахме проблем само с един и го изхвърлихме веднага. Той дойде на две тренировки със зачервени очи, закъсня, реагира ми нещо и веднага набрах шефа на школата. Той беше наблизо с колата, дойде и го изгони без да го интересува, че е платено и губи 400 евро от това, че го гони. Държат на дисциплината и това е, да се надяваме, че и при нас това ще стане някога.

Базата в Майорка е невероятна. В Испания мисля, че има две такива спортни училища, като другото е в Бадалона. Освен всичко друго треньорите много държат и на възстановяването. Има една жена, която работи с националните отбори на Испания и се грижи само за възстановяването на състезателите. Има медицински център и дори и да те заболи нокът отиваш веднага. Наистина там са отишли на невероятно ниво. Училището е на 500 метра от залата. Повечето деца са настанени в една специална резиденция на брега на морета, като държавата плаща 80% от таксата, а родителите 20%. Така беше до миналата година, докато не ги удари кризата и не зная дали са променили изискванията. Всичко е под невероятен контрол в базата. От нея е тръгнал и Рафаел Надал, а корта на който е тренирал го имат като национална светиня.

В Майорка има много отбори. Почти във всеки квартал има отбори, които поддържат всякакви възрасти. Буквално през два километра има зала. Състезанията започват, когато децата са на възраст 10-11 години. В клуба, в който работех аз започваха тренировки на 8 години. Те се състезават, но не се пише резултат. За да не се убива психиката пък за децата на възраст между 10 и 12 годишни ако в мач резултатът стигне 50 точки, след това не се брои. Ако да речем се стигне до 50-40 за единия отбор, то мачът продължава, но без да се смятат повече точки. Имат едно специално изискване до 14-годишна възраст. В мачовете се играят по 6 части по 8 минути без да се спира времето, освен в последните четири минути на последната част. Един играч пък може да участва най-много в четири части, а всеки от десетте да има минимум две части на терена. На мачовете идва един съдия, идва един човек да измерва времето, идва един за протокола и общо трима души обслужват един двубой. Това е, повече не им трябват.

Като говорим за дисциплината трябва да спомена за един случай. Аз бях общо на три подготвителни лагера, на които се избираха състезатели за Майорка. Родителите са получили предварително план по дни и по часове – кога, къде, с кого и какво тренират децата им. Направи ми впечатление, че на децата се взимат телефоните от дежурния треньор за деня и е записано, че само между 15.00 и 16.00 може да ги получат, за да говорят с родителите. Единият от треньорите беше Биел Уртадо, който имаше два телефона в него и беше в постоянна връзка с федерацията и, ако се налага на някой родител да чуе спешно детето си. Друг пример - в клуба на Де ла Крус се случи, че федерацията промени един мач и той трябваше да се играе в 16.00 часа вместо в 17.00. Той обаче бе заминал за Аржентина и ми се обадиха на мен. Там родителите карат децата си за мачовете, а аз започвам да звъня, но никой не ми вдига. Стана 15.00 часа и моят телефон се развъня, а като ги попитах защо не отговарят те казаха, че щом са на училище не могат да ползват телефоните. Това мисля, че обяснява доста неща.

Ще спомена и друг интересен случай - на един от лагерите дойде едно момче от Менорка, който беше много качествен. Това е предварителен лагер за събиране на състав на Балеарите, а той и още едно момче идват от лагер на проектонационален отбор на Испания. Те закъсняха с два дни, но това беше официално и всички бяха информирани. Едно от въпросните момчета наистина имаше страхотни качества за своите 14 години, но пък се забелязваше, че си е вирнал носа. Там наистина не може да се обаждаш по време на тренировка, сякаш устните им са зашити. Той обаче започна да реагира, да не се връща и Анхел Молинеро спря заниманието, за да му направи забележка. След тренировка му каза, че ще говорят, но пък явно момчето не си взе бележка и следобеда той направи подобно нещо и Молинеро пак му каза, че ще си говорят. След тренировката се обадиха на баща му и казаха да идва да си го взима, въпреки че наистина беше много добър. Явно съм бил много учуден,щом Молинеро ми каза, че на тази възраст не се искат звезди, винаги отборът печели. Те го изгониха, въпреки че бе звезда. Те не се поколебаха да му натрият носа.

Там наистина всеки си има своето място. Сервитьорът си е сервитьор, шофьорът си е шофьор. Научили са и децата да мислят по този начин. Наистина съм впечатлен. Наложи ми се да държа изпит, но пък в същия ден се падна да имаме мач. Той трябваше да е пред един човек от федерацията, който идваше и на нашите тренировки. Аз помолих Алверола, който е главен треньор да говори с него, но той каза, че това няма как да стане и да ми отложат изпита.

Сега се прибрах във Видин и мисля да си взема подготвителна група и това, което го зная, което мисля, че не е малко, трябва да го предам на нашите деца. Наистина ме сърбят ръцете за работа. Сега във Видин съм учител по физкултура, а и семейството ми е там. В Майорка от Де ла Крус взимах по 320 евро, а от спортното училище 400. Така горе-долу се оправяш, но от спортното не можаха да продължат, тъй като настъпи криза, Де ла Крус отиде в друг клуб и затова се върнах."

Тагове: Милко Златанов