Благодарение на социалната мрежа разбрах, че имаме баскетболни специалисти за износ

02-09-2013 18:30 | Тодор Димитров

Напоследък с голямо нетърпение очаквам даден баскетболен мач на мъжкия ни национален отбор. И това е от около месец насам – след загубата от Румъния във Варна на 10 август. И нетърпението ми не е свързано толкова с желанието да гледам представянето на отбора, а с часовете след края на двубоя – без значение с кой играем. Тогава влизам в социалната мрежа и искрено се забавлявам с „баскетболните специалисти”. Толкова са много, че направо се чудя защо баскетболът ни е на толкова ниско ниво. Наистина сред мненията има интересни и градивни, но се стига и до доста абсурдни на този етап.

Без да ги коментирам само ще ви предоставя някои от тях, а вие - читателите на BGbasket да ги прецените: „Shto ne pokaniha Georgi Boyanov?”, „Не и папазов , не и близанците ... Груев вместо Великов, Гларуса вместо Янев ... А най-добре от нулата да се тръгне !”, „Стига глупости. С Груев и Гларуса сигурно щяхме да се класираме”, „ Не можах да гледам мача ама 49 точки..., миналия - 58, май това говори достатъчно”, „Като не коментирам тити, трябваше някое младо сърбе за треньор хем да не обира негативи, а той да е директор”, „Poliaka Martin Gordat ot NBA ako se izpravi s-u BG basketbolisti shte gi razbije vsichkite”, „Истината е очевидна - няма детски треньори, няма и потенциални играчи. Изостанали сме на 20 години от света. Жалко, но факт”, „Аз тъй като съм тренирала 10 години ще ви кажа как стои при учениците в момента. УСШ - тата не плащат на треньорите добре, което ги принуждава да си търсят работа другъде, клубовете са някаква мистерия, аз съм ходила на 200 турнира като независимо дали с УСШ Разград или Лудогорец винаги сами сме си плащали и пътя, и съдийските такси, и спането, и всичко. Ние - децата. Доста отбори се отказват от турнири понеже родителите нямат пари, а спонсори други няма.. Направо е такава мизерия надолу..такава мизерия. Искате да има треньори и да има деца в залите.. Как да стане? При нас какво се получи..треньорът ни стана зам.директор на спортното училище, замина отбора и Разград стана поредният град без никакъв баскетбол. Нито момичета, нито момчета, нито девойки, кадети.. нищо.. едни ученически игри.. ЦЯЛАТА СИСТЕМА НЕ РАБОТИ.... Не очаквайте много от националите. Било то мъже или жени”. И още, и още!

Това обаче е типична българска черта – като се обърне колата и да започнат да се дават мнения, но никой не се наема да помогне да тръгне по правия път. Всеки гледа сеира отстрани. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат някому, още по-малко на Константин Папазов, с който се познаваме от 30 години и той много добре знае, че никога не съм му спестявал критиката. В тези квалификации обаче той бе казано на борцов език в позиция „партер” от самото начало и само характерът му на биткаджия го извади от туш-а по-рано. За съжаление се случи точно накрая, което бе и най-лошият вариант, и от финансова гледна точка също. Защото се направиха максимални разходи срещу приходи - нула. Папазов нямаше и друг ход относно националния тим, въпреки мненията на специалистите за този или онзи играч. Неговата позиция в шахмата й казват „цунг-цванг” – без полезен ход. Това са нашите най-добри играчи плюс още един, двама, но и с тях едва ли щяхме да направим нещо повече. Някои ще ми кажат – Гларуса. Христо Николов го познавам и следя от времето, когато само съотборниците му от юношеския тим на ЦСКА и треньорите му в клуба знаеха за него. Смятам, че е един от малкото, които направи изключително голяма крачка в своето развитие, след като не бе особено забележим в юношеските национални отбори, с изключение на едно първенство във Варна през 2005 г. Вероятно като баскетболни качества днес има място в националния отбор, но едва ли щеше да промени съществено играта на тима. А кой да играе решава треньорският щаб и той вече пое своята отговорност.

От тук – нататък? Бързо забравяне на тези квалификации и поемане по нов курс към следващите – все пак вакантните места ще са 15, а кандидатите максимум 29. Напълно реално е да влезем в тези 15. Но за да стане това факт първо е да загърбим всичко негативно. Да забравим типично българското злорадство, да преодолеем злобата помежду си и не на последно място баскетболните ни шефове да вземат правилното решение... А дали ще е правилно ще се разбере догодина по същото време!

А според мен баскетболът ни е на това ниво, защото се футболизира. Всички започнаха да разбират от него. Идеи дават дори и хора, които със сигурност не са се събличали по физическо, не са хващали баскетболна топка. Дами и господа, БАСКЕТБОЛЪТ не е футбол! Махнете си мръсните ръце (усти) от великия спорт!

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: България, Евробаскет 2015