Сашо Везенков: Нещо малко не ни достига, но явно то се оказва много голямо (част първа)

(сн. lap.bg)

31-12-2013 20:20

Искам да се даде шанс за изява на младите, казва Спортният директор на Лукойл Академик

Изминаващата година не бе от най-лесните за Лукойл Академик и Спортния директор Сашо Везенков. В началото й на него му се наложи да влезе в ново поприще и да стане дори и старши треньор на отбора, след което все пак бяха защитени трофеите у нас. Новият сезон също не започна много щастливо, тъй като тимът отпадна от борбата в Еврокъп още след първата фаза и отново ще се съсредоточи само в мачовете с родните отбори. BGbasket.com разговаря с Везенков на тази и доста други теми, които ще ви пуснем в няколко части. В първата той говори за мачовете в Еврокъп, за селекцията в тима и за новия треньор Димитрис Галанис:

„Нещо много малко не ни стига три години, но явно това малко се оказва много голямо. Анализи тепърва ще се правят. За мен в тази група в Еврокъп имахме шанс да излезем, и то не малък. Още след загубата от Игокеа в София нещата вече не зависеха само от нас. Ако питаш треньорите ще кажат, че селекцията е закъсняла или, че липсват достатъчно средства. За мен наистина треньорският избор на Костич не бе удачен. Не мога да коментирам треньорските му качества. Той при всички положения сигурно знае много и може много, но не се получи. Натрупахме четири последователни загуби в Европа, след като изиграхме един куп контроли, след като за мен и до някаква степен селекцията не беше това, което трябва. Избързахме с някои играчи. Ако утре вземете интервю от Костич той сигурно ще каже, че сме били притиснати от времето, че сме искали да проведем една хубава подготовка, че сме нямали играчи на определени позиции – има доста оправдания, които могат да се кажат. Сигурно той ще има доста шансове да бъде старши треньор, но това, че досега не беше водил отбор си изигра роля. Първите три мача в Еврокъп бяха допустими и загуба в тях не беше фатална. Всичко след това си дойде както трябва – една победа над Игокеа в София, двете над Плоещ и победите над Апоел и Каршъяка ни класираха.

Срещу Игокеа просто не се получи. Преди това се получиха недоразумения между играчи и треньор, имаше някои разногласия, а аз винаги съм казвал – играчите играят за пари, за отбора, за себе си, но играят и малко за треньора. Това малкото го нямаше. Винаги малко не ни достига. Малкото обаче е това, което прави големият отбор. Четвърто място в никакъв случай не е лошо погледнато от баскетболна гледна точка, даже по всички прогнози ни даваха на пето място. Имахме обаче невероятен шанс. Израелците имаха контузени играчи в първия кръг, турците са отбор, който ни допада, тъй като не играе такава силна защита. Имахме шанс, а дори не зная дали треньора разбра на мача с Каршъяка, че ако бяхме били с 15 точки всичко се променяше. Тогава мачът с Игокеа ставаше от значение, а там след първото полувреме знаехме, че са Апоел са били и всичко се промени. След това видяхме, че не могат да допуснат загуба от турците вкъщи.

Малкото, което не ни достигна беше в Турция и в Израел, след това играхме по-добре. Може да се каже, че това идва и от липса на самочувствие. Този отбор в този си вид е направен, защото така сме го мислели. Ние вече имаме един Божо Аврамов, който четвърта година е основен на Лукойл Академик. Имахме Уайт, който бе първи реализатор на немското първенство и отборът му играеше в плейофите. Имало е мачове, в които е вкарвал по 50 точки в кариерата си, но той беше основният човек, който трябваше да дръпне отбора и да решава заплетени ситуации. Нали разбирате, че не можеш да кажеш – ти трябва да си лидер. Той сам трябва да си го извоюва. Може би това го няма, а може би и това ни пречи в последните 3-4 години, в които Тошко Стойков вече беше повече към края на кариерата си. Този човек трябва да се намери.

Ти си прав, че може би трябваше да имаме типичен плеймейкър, който да огранизира играта, който да пази и да даде малко по-друг стил на игра. Мога да кажа, че сме много меки и много леки.

И в момента като резултати не мога да кажа, че сме недоволни от Димитрис Галанис. Имаме три победи от пет мача в Еврокъп, ако бяхме направили и една при предишния треньор, може би сега щяхме да си говорим друго. Има какво да желаем. Димитрис, за разлика от Костич, е по-готов да разговаряме за промени, тъй като все пак сме си в българска действителност, а и той не е треньор с много опит. Мисля, че ще се справи. Все още не мога да кажа за качествата на треньора, защото не сме водили някакъв дълъг тренировъчен процес, тъй като играехме през три дни. Тепърва ние ще оценяваме работата на Галанис, но той е готов по всяко време да си чуваме мненията и мисля, че в тази насока нямаме големи различия.

Първото и основно нещо след разговора ми с г-н Златев бе, че Чавдар Костов трябва да се върне там, където му е мястото. Веско Веселинов, въпреки че не е от най-младите, също се върна при нас. Имаме Божо Аврамов, имаме Сашо Янев, имаме Ники Колев, който за мен в момента ние не му правим добро и той трябва да се преотстъпи. Имаме Крис Минков и Ники Грозев от нашата школа. Това, което казах след мача с Плоещ и, за което не съм съгласен с треньора – не може на играчите да им даваме една или две минути, когато мачът е решен просто поради това, че трябва да им ги дадем. Така играч не можем да направим. Ако това са дадени минути на някое 15 или 16-годишно момче, може. Но на 19 години не. Аз искам тези наши играчи да бъдат основни фигури, да им се даде доста време, да им се даде доста шанс за изява. Ако те могат да си го вземат и да хванат момент, то ще имаме нови баскетболисти. Ако не могат, значи качествата им не са достатъчни. Но от България ние общо взето имаме почти всичко най-добро, изключвам примерно Павлин Иванов, който се върна в Ямбол. И към него имахме интерес, но при нас се получи, че парите не бяха ок. Ние го искахме доста отдавна, още Желко Лукаич беше треньор, и аз храня най-добри чувства към него и за мен е един от най-големите таланти в българския баскетбол. Съжалявам, че не е при нас.”

Тагове: НБЛ - мъже, Лукойл Академик, Сашо Везенков