Любо Минчев: Турнирът в Турция е много силен и ще е полезен за момчетата

(сн. Sportsimages.bg)

30-01-2014 14:57

За всеки играч бе направен отделен клип и той бе изпратен до треньорите им по клубовете, казва Минчев за кадетите

Любомир Минчев ще води националният отбор на България за кадети (16), който от неделя ще участва на много силен турнир в Турция. По този повод BGbasket.com говори с него, за да разкаже как бе събран състава, какво липсва на момчетата в тази възраст, имат ли потенциал и какво да очакваме от тях. Естествено го питахме и за решението му да включи Хрисимир Димитров в щаба, както и за момчетата, които миналата година бяха с него в младежкия национален отбор (Заб. Интервюто е правено преди началото на лагера):

- Събрахте на лагер национален отбор за кадети (16). Имате една седмица подготовка за турнира в Турция - какво очаквате от нея и от турнира, където наистина има много силно отбори?

- Федерацията говори с мен, ако съм свободен да заведа 16-годишните на този турнир. Смятах, че наистина няма да имам ангажименти и предложих да мина и да обиколя. Не мога да кажа, че съм бил във всеки един град и всеки клуб, но минах през основните и селектирах и извиках 40 деца. Някои от тях не можаха да се яват, тъй като бяха болни или контузени, но в тези два дни, които бяха повикани те бяха тестирани и направихме три тренировки. Те бяха заснети с камери и после за всеки един играч, на база на показаната техника, се направиха отделни клипове. На базата на тези клипове бяха описани техните слабости и нещата, които трябва да коригират, и всичко това нещо беше изпратено на техните треньори по клубовете. Смятам, че това е един добър модел за работа - знам, че се практикува в Испания, където има цял технически отдел, който се занимава с това нещо. Това е доста голям обем работа и смятам, че може да бъде полезно и за треньорите, които да видят странично мнение на колега. Като цяло мога да кажа, че технически положението е незадоволително. На играчите бяха направени и снимки на ръцете за прогнозен резултат за вероятен ръст. След това се направи втори лагер, на който бяха 18 играчи и сега на последния преди самия турнир викам 16. Тук искам да кажа, че тези момчета, които не са били извикани на втория или третия лагер, не трябва да го приемат като трагедия или един вид, че от тях няма да стане играч или няма перспектива. Напротив, те трябва да продължат да се трудят. Има доста интересни деца. Някои, които не съм извикал като например Георги Кучков, Мартин Коцев, Христо Георгиев и други, но в тази възраст наистина има доста деца и не мога да кажа, че има чак толкова много, които се открояват. Много е трудно така да се прецени и винаги може да се допусне някаква грешка. В никакъв случай обаче тези момчета, които не са викнати сега, не означава, че не остават в полезрението като перспектива за подготовка за лятото, а и за по-далечно бъдеще. Абсолютно всеки един играч от тези, които са били викани, представлява интерес и ще бъде следен за Европейското през лятото. Има и няколко момчета, които са в чужбина и за тях разбрах впоследствие - има едно момче в Испания и едно в САЩ. Не мога да кажа на какво ниво са, просто го знам като информация. Естествено най-голямата конкуренция както винаги в България е на позиции 2 и 3. Там имаме много играчи. Сега сме извикали 16 момчета, имаме по-малко от седмица подготовка. Турнирът е доста силен, той е като Европейско в дивизия А, плюс Аржентина, с който ние играем първия мач. Нямам представа за тях, но пък мъжете като сила в последните години са на доста високо ниво. Като цяло наистина турнирът е много силен.

- Какво искате да видите от момчетата на турнира?

- Във всеки един мач ще гоним победа, въпросът е до колко ще е реално. Както се казва, те едва ли не за първи път излизат от България и сега повечето за първи път ще имат международни срещи. Това, което имам като информация от предните години е, че там отборите играят агресивно в защита и нашите състави правят много грешки. Едно от целите ми за самия турнир е да не правим по 30-35 грешки и да бъдат колкото се може по-малко. В тази една седмица това ще е едно от нещата, на които ще гледам да се акцентира - да не даваме предпоставка да правим елементарни грешки. Общо взето наистина турнирът е доста силен и за момчетата ще бъде доста полезно.

- Казахте, че за позиции 2 и 3 има избор, но как стоят нещата на 1 и 5, които традиционно ни куцат?

- На гардовата позиция също има доста играчи в момента, а и както казах в тази възраст има много деца. С течение на времето някои сами се отсяват. Някой, който е бил достатъчно и постоянно трудолюбив - това неминуемо впоследствие ще се забележи, а и аз мога да им дам личен пример с мен. Аз като юноша никога не съм бил викан в националните отбор с изключение на последната година на една Балканиада, а след това съм стигнал и до мъжкия баскетбол и до националния. Има деца, които по-късно израстват. Едно от нещата обаче, които всички трябва да знаят - има някои момчета, при които си личи, че работят за сила, бързина и т.н, а има и други, които изобщо не са се занимавали. Моят съвет към тях и техните треньори е да започнат да се занимават.

- Казахте, че техниката не е задоволителна. Какво друго видяхте, върху което трябва да се работи?

- Като казах, че съм правил тестове, бях направил такива и за спейсинг. Между другото двете последни теми на семинара с Йордан Колев и Людмил Хаджисотиров не бяха случайни. Те бяха по мое продължение на базата на това, което видях в тренировъчния процес на 16-годишните. При теста, който направихме за спейсинга положението е малко по-добро от техниката. Наскоро гледах едно видео на един от лекторите на ФИБА Европа Янез Дърварич, който казва - "какъв национален отбор, когато не може да спира и да тръгва. Разликата, която виждам между тях и по-големите, и това нещо определено за мен е видимо - аз съм свикнал да работя с мъже и юноши, които са по-големи и при тях наистина това, което се забелязва на 100% е скоростта, на която се играе. Нормално е да бъде по-ниска, но това е нещо, към което аз трябва да се нагодя, тъй като е нормално те да не могат да отговорят на това, на което аз съм свикнал.

- Казахте за тези, които не сте извикал, а какво ще кажете за тези, които сте извикал...

- За тези, които са повикани сега е доста трудно, тъй като те трябва да докажат, че избора е бил правилен. Те обаче са в такава възраст, където най-много зависи от тях и техния труд. Ако някой не е извикан сега, то в следващите години може да бъде викнат.

- Казахте, че сте пообиколил доста градове, там какво видяхте?

- Гледал съм по една тренировка или част от нея, затова не мога да кажа. На места може и някои играчи може да са отсъствали и не претендирам, че съм видял всичко. Мога да дам пример - в събота сутринта пътувах до Пазарджик. Треньорите от Пазарджик и от Пловдив ми казаха да отида да погледам, тъй като имат някои интересни състезатели.

- В щаба извикахте Хрисимир Димитров, защо се спряхте на него?

- Причината да взема Хриси като помощник е, че ние в баскетбола трябва да ценим и да се опитваме да оставяме вътре в играта и с нея да се занимават хора, които са отговорни и съвестни. Трябва тези, които имат добри познания за баскетбола да ги оставим вътре и да не ги изпускаме. Аз знам, че няма аз да направя треньор Хриси Димитров, но с моето действие исках да покажа и на клубове и на шефове, че хора, които наистина си заслужават и са отговорни, трябва да се стремим да ги оставим в баскетбола. Те имат опит и знания, но от една страна досега са били играчи и минават от другата страна, където е доста по-различно. Всеки един играч в първата година като стане треньор, независимо дали на юноши или на мъже, винаги му е малко по-некомфортно и по-различно и трябва време да свикне и да се научи да мисли като треньор. На мен също ми е било трудно веднага да превключа. Знам, че някои може да ме критикуват, че той не е треньор, но това е единствената причина. Това е един вид и подаване на ръка за него и стимул да го оставим в баскетбола.

- Какво ще кажете за семинарите, които бяха проведени?

- Това е една много добра инициатива на БФБ. Смятам, че това е нещо, което доста време не се правеше, а и нашите треньори нямат навика да бъдат на семинари. Това е доста добро начинание, което обаче трябва да се поддържа. За мен трябва да се потърси начин да се накарат треньорите да идват за семинара. В противен случай всички ще започнат да качат всичко да се качи на сървъра на федерацията и после да го гледат. Това е на базата на сръбския модел и те работят по този начин. Там има три регионални семинара през годината и после един общонационален, всичко е само за подрастващи. Този начин на работа е взаимстван и няма нищо лошо, ако нещо е хубаво да се вземе отнякъде. Сега и в интернет може да се намерят доста материали, но инициативата на БФБ трябва и да се уважава. Присъствието е и един вид уважение и показва заинтересованост. Винаги може да видиш някои детайл и нещо, което да ти допадне.

- Как Ви се струва развитието на момчетата от младежкия отбор, на които бяхте треньор миналата година?

- Не ми се струва добро като цяло. Като погледнем у нас има двама играчи, които играят редовно - Деян Карамфилов и Николай Стоянов и то последния в самото начало на сезона не играеше, но после успя да се наложи и да се пребори. Нямам видео наблюдения за Митко Димитров, но виждам поне, че там играе минути. Да, сега и Павлин Иванов си дойде и ще започне да играе, но общо взето като цяло смятам, че не е много добро. Тук не мога да кажа, че треньорите са виновни или играчите са виновни. За мен трябва да се търси причина и в двете страни, защото момчетата на тяхната възраст, с които те играха като равни на Европейското първенство - испанци, руснаци, латвийци и само в определени моменти между 3 и 5 минути сме допуснали да направят някаква разлика, която после не сме могли да върнем. Някои от тези момчета играят в Евролигата, играят в испанското първенство и то сериозни минути - от 20 до 30. Едва ли нашето първенство е по-силно от испанското и нашите момчета да не могат да играят. Пак казвам обаче - играчите също си носят своя кръст, за да не играят. Те трябва да се преборят. Аз съм на този принцип - играчът трябва да се пребори, да си заслужи мястото и тогава го оценява. Ако иначе им се даде нещо наготово, те не го оценяват за мен, макар че наистина можеш да дадеш едно рамо, да изтърпиш една грешка. Играчите трябва да знаят, че от треньорите се иска да бият. Мога да кажа, че в продължение на четири години работех с момчета, които са доста добри като хора, направихме добър колектив и за мен винаги е било голяма радост, когато някой ми се обади да ме чуе или да поиска съвет. И до ден днешен поддържаме такива взаимоотношения. Радвам се и, че това, което се направи миналата година с отбора в първенството, бе доста полезно за играчите.

Тагове: България (16), Любомир Минчев