За приликите между Венсан Коле и чичо Митко и разликите между Паркър и Меси

16-09-2015 13:02

Навярно заглавието е предизвикало иронични усмивки в мнозина, но от два дни в Лил като гледам треньора на френския национален отбор Венсан Коле, си спомням великата за българския футбол 1994 г. и периода от няколко години преди и след това. Аналогиите между баскетболистите на „петлите” и „лъвовете” на Димитър Пенев не са малко. За нашия отбор няма да говоря, защото всички знаят и най-малката подробност, но за френския баскетбол не се е писало много, естествено, защото интересът към него не е бил голям=

През годините тази страна логично е имала много добри баскетболисти , като рекордьорът по мачове и топреализатор за всички времена Ерве Дюбоисон (б.р. съпруг на една от най-красивите ни баскетболистки в близкото минало Мадлена Станева), Стефан Островски, Ришар Дакури, Антоан Ригодо, Ян Маинми, Ерик Бюно и много други. Те обаче не успяха да донесат злато за страната си от голямо състезание – европейско, световно или олимпийски игри. До преди две години, когато воденият от Венсан Коле тим стана крал на Стария континент след категоричен успех във финала над Литва. През 2011 г. също игра финал, а преди 12 месеца на световното първенство в Испания победи домакините в четвъртфинала.

Почти всички от настоящия състав се подвизават в НБА или са минали в част от кариерата си през без съмнение най-велико първенство на планетата. Натрупаният опит им позволява да извличат максимума почти от всяка ситуация на терена. Имат свой лидер в лицето на Тони Паркър, чиято дума се чува повече от тази на треньора. Гардът на Сан Антонио говори първи по време на прекъсванията, говори първи в съблекалнята между двете полувремена, кара се на своите съотборници, изисква, измисля тактики. Задачата на Венсан Коле е само да събере в един колектив 12 силни характера и да успокоява неминуемо възникващото напрежение. Припомнете си каква бе задачата на Чичо Митко и има ли нещо общо между двамата?!

Сега за разликите между двама велики спортисти – Тони Паркър и Лео Меси. В рамките на няколко месеца съдбата ми даде възможност да ги гледам на живо. Французинът по време на вървящото в момента европейско първенство в Лил, а аржентинецът в последния мач от испанското първенство през май срещу Атлетико на „Висенте Калдерон”, след който Барселона спечели титлата. Без съмнение и двамата са идоли на младите, много деца искат да са като тях, много искат да имат автографи от тях, искат да се снимат с тях. Без съмнение и двамата получават толкова много пари, че могат да си позволяват всичко. Да, но единият се оказа Човек, а другият едно надуто... Щях да използвам нецензурна дума, но възпитанието не ми позволи.

Вчера, след мача с Латвия Паркър не се прибра в съблекалнята близо половин час, за да отговори на всички медии в миксзоната, за да се снима със свои фенове, за да раздаде автографи и усмивки. И то след мач, който Франция спечели, но на лидера не му се получаваха нещата с изключение на онези 2 минути в края на второто полувреме. Неговата обаятелна усмивка не слезе от лицето му. Успя да отдели внимание на почти всички. И като гледах всичко това от метър, два аналогът със същата ситуация с Меси дойде съвсем логично? Аржентинецът мина през миксзоната на „Висенте Калдерон” дори по-бързо от движението му по терена, а четирима бодигардове се грижеха да не би някой от 50-ината журналисти и фенове да поискат нещо от него. Какво толкова щяха да му вземат?! А между чакащите имаше и ДЕЦА. Деца, които го боготворят, но останаха разочаровани от него. Нещо повече, един от бодигардовете дори си позволи да избута малчуган, който искаше да си има снимка за спомен с Меси и да се фука пред приятелчетата си. Нищо повече! Чест прави на тази грамада от мускули, че след като изпроводи аржентинецът до автобуса се върна и се извини на родителите на детето.

Тук някои може да ме обвини в пристрастие, но съм категоричен, че не става въпрос само за личностите на двамата, а за разликата в интелектуалното развитие, което дава спортовете, практикуващите Паркър и Меси...

Толкова по тази тема! Надявам се разбрахте за какво става дума и в края на този коментар ироничните усмивки да са изчезнали от лицата ви и да ви е станало ясно защо баскетболът е моят Цар на спортовете!

Тодор Димитров, пратеник на BGbasket.com в Лил, Франция

Харесайте BGbasket.com във Facebook