Не търсим ученик, а учител

10-11-2015 15:04 | Иван Вълчанов

Българин или чужденец... този въпрос за пореден път е на дневен ред, когато говорим за новия старши-треньор на мъжкия национален отбор. И може би сега, повече от всякога, е важно да бъде направен премислен, но и нетрадиционен избор. Точно сега (но единствено в този момент!) да не мислим за бъдещето, а за настоящата възможност.

Разбира се, че най-важно е шанс за развитие да получат не само перспективните български играчи, но и треньори. Това автоматично води в съзнанието ни комбинация Любомир Минчев - Тони Дечев начело на България. По-опитните вече са пробвали, някои повече от веднъж, по-младите пък е добре първо да минат през националните за подрастващи и като цяло да натрупат повече опит, преди да поемат подобна отговорност.

Защо именно тези квалификации и предстоящото Евробаскет 2017 са толкова важни? Защото след края на първенството след две години системата за състезания на ФИБА се променя и следващото европейско ще бъде чак през 2021 година. Това означава, че за някои български топ играчи в момента това е последен шанс да играят първо или поредно първенство.

В последните дни стана ясно, че Филип Виденов не се е отказал категорично от националния отбор. Близнаците Иванови имат още години баскетбол в себе си и трябва да се намери някой, който да ги мотивира да се върнат в отбора. За родените преди 1991 година това също е златен шанс, защото за по-следващото първенство те ще бъдат над 30 години и по-скоро в края на кариерите си.

Единственият шанс за успех и класиране на Евробаскет 2017 обаче е нещо, с което рядко свързваме българския спорт, камо ли баскетбола. Това нещо се нарича обединение. Без цел някой да бъде обиден, а само на база класирането на националните ни отбори за подрастващи и нивото на първенствата в по-малките възрасти, буквално сме пред последен шанс за Европейско. Поне през следващите едно-две десетилетия.

Да приемем, че най-добрите българи, които играят в момента, плюс евентуално натурализиран млад и жаден за изява чужденец, бъдат събрани. Кой тогава ще може да ги обедини, мотивира и води към победи. През годините станахме свидетели на ситуации (правилната дума е скандали), които са трудни за осмисляне, но факт, основно заради липса на мотивация и авторитет. Дори самият Пини Гершон имаше проблеми, но все пак под негово ръководство отборът успя.

Изводът е само един – в конкретния момент не ни трябва ученик, а учител. С други думи - някой, който е горял в огъня, а няма тепърва да се опари за първи път. Някой, който има опит с национални отбори, трудни характери и сложни битки. И който е успявал да се справи с всички тези неща. Човек-мотиватор, с авторитет надхвърлящ далеч този на играчите. Такъв, когото баскетболистите да уважават не само защото на хартия те са играчи, а той - треньор, а защото може да им даде нещо повече и да им помогне да достигнат целите си.

Такъв българин, за съжаление, в момента явно не можем да открием. Резултатите го доказват. След година или две ще ни чака дълъг период, в който да бъде развит такъв човек и да получи своите възможности. Сега обаче ни трябва нещо голямо, независимо на каква цена. Всъщност най-добре да е висока, защото с попълненията си българските клубни отбори всяка година доказват, че за каквото си платиш, това ще получиш.

Ситуацията изисква обединение, защото никой няма да постигне нищо сам. И независимо колко обидени, отегчени или уморени са играчите, със сигурност всеки от тях мечтае за европейско първенство. Всеки иска да бъде запомнен с добро и да остави диря зад себе си. А какъв по-добър начин за това от разбиване на статуквото и опровергаване на скептиците. От достоен сблъсък с най-добрите баскетболисти на Европа и света.

Харесайте BGbasket.com във Facebook