Годината, в която напуснахме Европа

(сн. lap.bg)

03-01-2016 21:48 | Иван Вълчанов

Изминалата 2015 година със сигурност има повече негативни събития, с които да бъде запомнена. Колкото и да опитва човек да гледа позитивно, само може да изпадне в заблуждение и да прикрие реалните проблеми, както всъщност често се случва и затова баскетболът ни е в положението, в което се намира в момента.

Няколко събития през годината бият сирената за тревога и те не трябва да бъдат забравяни. Нека почнем с най-сериозните – националните отбори. Мъжки тази година не беше събран. По въпроса дали трябваше имаше различни мнения, но предвид важността на предстоящите евроквалификации, нямаше да е лошо момчетата да прекарат известно време заедно и да натрупат мачове.

Женският национален отбор пък май ни се прииска да не се беше събирал. Тимът ни претърпя загуби в началото на евроквалификациите и само след два мача загуби шанс да продължи напред. Предвид състоянието на женския ни баскетбол, едва ли някой е вярвал, че точно сега отборът ни ще се класира на Европейско за първи път от повече от 20 години. Притеснителното обаче е начинът, по който той загуби. Разликата между нас и съседна Гърция например е такава, че не може да се преодолее с година-две здрава работа. Отворена е пропаст между нас и Европа, в която трябва да бъдат хвърлени огромни количества време и труд едновременно, за да бъде стеснена.

При подрастващите неизбежното се случи – България няма нито един отбор за подрастващи в дивизия А. И за да бъдем честни, причината за това не е, че тази година от младежката дивизия А отпаднаха повече отбори. Дали ако бройката участващи и изпадащи беше същата, отборът ни щеше да се пребори за оставане с последното си място в класирането...

Представянето на останалите отбори също е обезпокоително. Гравитираме около 30 място в Европа във всички възрасти, при това позиция, която е трудно достигната. Стигнахме до там, че да се радваме на 25-о място в Европа, при това на първенство пред собствена публика. Проблемите са ясни, но тъй като очевидно никой не прави нищо по въпроса да ги преодолеем, ще ги повторим, пък като по чудо сега някой може да си вземе бележка – извършваме безобразно много грешки. Причините за това са няколко – първо чисто технически умения на състезателите, липса на тактическа подготовка и неадекватност спрямо изключително агресивната защита на съперниците, която се толерира (тук въпросът „защо” или по-скоро „защо, по дяволите!?” това не се случва това в България, е изключително актуален. Отговор и на него, разбира се, няма). Друга основна причина е физическата подготовка. Не говорим за гени – нещо, което е извън контрола ни, а за физическо състояние, което зависи единствено от желанието за развитие на играчите и треньорите.

Макар и не чак толкова очевидно, положението на клубно ниво не е по-добро. Логично, след финансовия крах, който претърпя, Левски завърши последен в Адриатическата лига. Едно от малкото положителни неща през 2015 година е финалът на Балканската лига, до който Рилски спортист стигна. Самоковци извоюваха трудно мястото си там и се бориха достойно срещу силен съперник. Какво обаче още се случи на клубно ниво? Традиционно, Лукойл Академик нямаше европейски мачове през пролетта. През лятото се случи и следното – нито един български отбор не бе сред отборите, имащи право на участие в Евролига и Еврокъп (т.е. Топ 60 на Европа). По една или друга причина българските отбори, участващи в евротурнири, са в тях благодарение на единствените заслуги, че са си подали документите. Разбира се, успех е преминаването на Лукойл Академик във втората фаза на Купа ФИБА Европа, макар и със свръхдоза късмет.

Положението през годината в мъжкото и женското първенство също не беше цветущо. Да, имаше интересен турнир за Купата и финалите при жените, въпреки отчайващото ниво. Сходно беше и при мъжете. Лошото е, че мнението на повечето хора е, че новите първенства са още по-слаби. Това, че се „купуват” още по-евтини чужденци обаче не им пречи да играят по над 100 минути, при това за отбори, които са назад в класирането. Кому е нужно подобно безсмислие и какво ще спечели даден отбор или българският баскетбол от него? Още една-две победи до края на сезона, може би...

При жените пък връщането на формат държавно първенство също като че ли беше грешно разбрано. Присъствието на три млади отбора, съставени изцяло от български състезателки, е страхотно. Не е страхотно обаче това, че те падат с по над 50 точки и останалите си чешат егото, а чужденките им трупат статистика на техен гръб. Треньорите на по-силните участници трябва да осъзнаят, че мачовете с тези отбори са златен шанс както да си починат водещите им баскетболистки, чието участие ще е важно в трудните мачове, така и да получат шанс техните резервни състезателки, които пък нямат шанс да влязат в игра срещу сериозните конкуренти. Победите пак ще са факт, но с полза и за двете страни.

През годината се случиха и две неща, които могат да заличат негативните – Александър Везенков подписа с Барселона, а Борислава Христова замина за САЩ.

Везенков стана MVP на сезона в гръцкото първенство и заслужи интереса на най-големите клубове на Стария континент. Той избра Барселона, където се налага в състава и със сигурност го чака добро бъдеще. Христова пък замина за новобранската си година в университета Вашингтон Стейт, а неговият отбор участва в NCAA. Тя стана лидер на тима от първия мач и не е спирала да мачка конкуренцията в изключително силния шампионат.

Пробивът на тези млади българи е надеждата на всички ни за новата 2016 година и тези след нея. Всички трябва да гледаме и да се учим от тях и да пазим техния пример като най-ценното – своите очи, защото всеки от тях представлява по едно такова – Везенков гледа към Европа, а Христова – към САЩ. Техният взор трябва да ни води по пътя през новата година, а ние – единствено да ги следваме – с безкраен труд, упоритост и мечти. Те трябва да бъдат нашата мотивация и нашият барометър, за да направим нещо наистина смислено и качествено и да върнем българския баскетбол в Европа, от която той окончателно изпадна през 2015.

Харесайте BGbasket.com във Facebook