Архивите говорят: Победата над Югославия – ‘Отдавна жадуваното – реалност!’ (част втора)


Архивите говорят: Победата над Югославия – ‘Отдавна жадуваното – реалност!’ (част втора)
(сн. BGbasket.com)
08-01-2016 20:20 | BGbasket.com

Вчера ви показахме пълен запис на знаменитата победа на българския национален отбор над Югославия на 3 февруари 1988 година в Пазарджик. Националите ни бият с 23 точки в мача от квалификацията за Евробаскет 1989.

 

Сега продължаваме темата, като освен кой колко точки е вкарал, ще ви покажем и начина, по който победата е отразена тогава от вестник „Народен спорт”, материали от който редовно са в нашата рубрика „Архивите говорят”. Ето и материала в пълен вид:

 

Заглавие: „Отдавна жадуваното – реалност!”

 

Акценти: Да вярваме ли? Победа срещу Югославия, при това каква! Отлична игра на нашите – бяха неповторими! 97 – 74 – ще го помним! „Назаем брашно – тъпкано се връща...”

 

Текст: Тайно, съвсем тайно имахме надежди за успех срещу този реномиран съперник. Та Югославия не е кой да е! Това е все едно футболният ни национален отбор да се похвали с победа над, примерно... Бразилия, или пък хокеистите ни да се хвалят с успех срещу Швеция (най-меко казано). Така или иначе, националният ни отбор направи нещо, което е трябва да запишем като изключително ценен успех. Защото отдавна не сме били на европейски финали, а те сега са толкова близки... В оставащите две срещи на националния ни отбор – срещу ФРГ, като гост, още срещу Швеция, у нас, ще ни е необходима само една победа, за да бъдем отново сред елита на континента. Нещо, което отдавна желаем...

 

БЪЛГАРИЯ: Колев 7, Младенов 27, Антов 13, Амиорков 15, Везенков 15 (Йонов, Ценов 10, Коев 8, Натов 2, Станков);

 

ЮГОСЛАВИЯ: Д. Петрович 31, Паспал 4, Журич 8, Вранкович, Цвиетичанин 10, Раджа 9, Джорджевич 2, Пецарски 3, Здовц 5.

 

ПАЗАРДЖИК, 3 февруари. Доживяхме и този ден: препълнена с възторг зала да скандира на баскетболен мач нашето „Юнаци! Юнаци”. Напълно го заслужиха нашите баскетболисти, събрали през последните години толкова упреци, толкова горчивина. Накараха ни най-сетне да им повярваме, че имаме национален отбор, способен да върне доброто име на родния мъжки баскетбол. Та колко са отборите от континента, а и в света, които могат да победят такава сила като Югославия. Не си спомняме такъв разгром над „плавите”. През последните 20-тина години. Олимпийски и световни шампиони, трети в Европа, трети и на планетата.

 

Погледнете: 23 точки разлика срещу тях са голям, сензационен успех, който сигурно ще отекне гръмогласно с баскетболния свят. Победа, само каква – и за самочувствие, и за авторитет!

 

Деветдесет и осем дни горчеше на нашите баскетболисти онази болезнена загуба с 49 точки в Титов Върбас в първия мач срещу Югославия. Върнахме си го – както се казва – за брашното назаем – тъпкано! Югославските баскетболисти сигурно дълго ще сънуват не само тези 23 точки разлика, с които загубиха, но и начина, по който стана това. И най-върлите оптимисти едва ли си помисляха преди мача за такова чудо. На терена събитията просто следваха логичния си път. По-добрият отбор, българският, методично налагаше волята си, а през второто полувреме съвсем изкара из релси своите съперници. Омаломощаваха югославския отбор със самоотвержената си защита, с борбеността си, с волята си. Няколко пъти атаките им завършваха с ефектни забивания в коша на Коев, на Ценов, на Амиорков...

 

В последната секунда младият Натов по същия начин нанесе последния удар и отприщи възторга на съгражданите си от трибуните на тази чудесна пазарджишка публика – колко горещо тя подкрепяше нашите, развяваше стотици трицветни знамена. Точната стрелба на българите – най-често на Младенов, бе възнаградена с премиални точки.

 

Кого да отличим от този силен колектив? Стрелецът Младенов, който поведе съиграчите си, плонжирайки без да се жали, за да спасява дори топки, които изглеждаха безнадеждни; Ценов, който така заклещи „звездата” Др. Петрович, че нервите му не издържаха и с техническо нарушение трябваше да напусне терена.; Антов, Коев, Амиорков, Везенков – истински бойци, които превъзхождаха в борбата под кошовете, печелеха я точно там, където югославяните винаги са били силни. И всички останали, които участваха в играта и дадоха своя принос.

 

Сега, отдавна жадуваната цел – участие във финалите на европейското първенство, вече изглежда съвсем достижима. В оставащите два мача на България през есента срещу ФРГ и Швеция е нужна една победа.

 

Станко Стоянов – пратеник на в-к „Народен спорт”

 

Георги Каменски – кореспондент на в-к „Народен спорт”

 

Разговаряме с:

 

Кирил Семов – треньор на българския национален отбор: „Такава победа наистина окриля бъдещи успехи. Най-сетне големият ни труд в тренировките бе възнаграден, и то богато. Видяхме и плодове на играта в защита, най-уязвимото досега място на нашите баскетболисти. Не бива обаче знаменателната победа да ни главозамайва, защото и занапред няма да бъде лесно. Такива звездни мачове не се повтарят всеки ден. Трябва да работим още по-усърдно и да се борим за тях. Най-радостното е, че вървим напред."

 

Душан Ивкович – треньор на Югославия: „Българите ни изненадаха с „рядко квалитетен” (качествен) баскетбол., с голям напредък в усвояването на различните игрови умения. Нашите баскетболисти се провалиха с безволева и недисциплинирана игра. Никой от тях не достигна и до средното си равнище. С това никак не желая да омаловажавам напълно заслужения успех на българите, които ни надиграха напълно."

 

С патерици, но с нескрито вълнение, Георги Глушков: „Доволен съм, безкрайно съм доволен! Не съм виждал нашият отбор да играе така. Нямам думи...”

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Архивите говорят, 100 години баскетбол
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи