Деян Иванов на 30: Не съм живял без баскетбол

Вчера близнаците Деян и Калоян Иванови навършиха 30 години. Една много голяма част от тях естествено са свързани с любимата игра баскетбола, а вероятно и следващите ще бъдат така. По този повод BGbasket.com се свърза с тях и им зададе някои по-интересни въпроси, на които и двамата бяха любезни да отговорят. Ето какво интересно каза Деян (отговорите на Калоян ТУК): 

- Спомняш ли си как и защо отиде за първи път в баскетболна зала?

- Да, разбира се. Заведоха ме родителите ни. В самото начало нямаше групи за нас, а бяхме вече на по 10 години. Не бяхме редовни защото беше трудно да ни вместват с по-големите. На 11 обаче решиха да ни дават на волейбол, когато легендата на българския баскетбол Христо Борисов ни видя и ни взе в залата за баскетбол отново. Оттогава започнахме с редовните занимания. С две думи след семейството най-голяма роля има бате Ицо, лека му пръст.

- Кога реши, че ще се отдадеш изцяло на играта и ще искаш тя да стане твоя професия?

- Да ти кажа и аз се питах скоро кога точно реших да ми е професия. По-скоро обаче беше низ от събития, които малко по малко ни повеждаха по този път. Първото по-важно беше да се запишем в спортно училище, второто беше когато заминахме да играем в Левски. Може би тези решения ни дадоха възможността да се отправим по пътя на професионалния баскетбол. След това дойде и професионалният ни договор в Русия, което затвърди посоката ни в живота.

- С какво най-хубаво си спомняш детските години от школата на Черно море?

- Най-хубавите ми години са свъразни отново с Христо Борисов. Това бяха години на хегемония на баскетбола във Варна, което доставяше удоволствие на много хора в и извън него.

- Има ли нещо, за което да съжаляваш през годините?

- Няма нещо, за което да съжалявам в професионален план - всичко се развиваше и развива напълно нормално и в логичен ред въз основа на труда и факторите около спорта ни. В личен план има, но това си е моя сфера. 

- Къде си се чувствал най-добре от отборите, в които си играл?

- Не мога да определя. Различни позитивни емоции съм имал на много места - играл съм финали, бил съм обичан от феновете, играл съм в най-силното първенство - Евролигата, а пък в Испания разбрах. че ще ставам татко. Така че, не мога да кажа къде съм се чувствал най-добре.

- Какво ти даде и какво ти взе баскетбола до момента?

- Това, което ми даде баскетбола е нещо, което не съм мислил, че мога да имам. Даде ми и ми дава радост, обич, уважение и приятели. Не знам какво ми е взел, защото практически аз без баскетбол не съм живял. Може би нещото, което ми липсва е да съм с цялото си семейство. Но това съм го приел и живея с него, така че не мога да кажа, че ми е взел нещо. Това е личен избор и всеки живее с решенията си.

- Какво би казал на едно дете, което се чуди дали да тренира баскетбол сериозно или не?

- Първо, без значение дали е спорт или артистична дейност, но всяко дете трябва да се насочи към нещо задължително. Усещам обаче, че въпросът ти е дали трябва да го прави професионално и дали да тренира за кариера. Отговорът ми е категорично не. Когато си дете, тези дейности се възпитават и изграждат. Както казах, професията те намира. 

- Кой твой успех чувстваш за най-голям до момента?

- Самият факт, че с Калоян сме единствените, които сме се задържали десет години на високо ниво в най-силните шампионати на Европа и по някакъв начин сме успели да покажем пътят към баскетбола за българските деца, мисля че е по-голям успех от всички финали и титли.

- Какво е чувството, след като вече първата цифра на годините ти започва с 3 и какво още искаш да постигнеш?

- Нека да успокоя всички които се страхуват от годините - никога не съм се чувствал по-добре. 30 с нищо не се различава от 29.

- Какво си пожела за рождения ден и какво пожела на брат ти?

- Е това уж не се казва... и все пак пожелах си здраве на мен и семейството ми. Другото нямаш право да го искаш, трябва да си го изработиш - така е по-сладко. Пеевски не ги разбира тези неща.