Иван Ценов: Основата на спорта е в дисциплината, а тук има глезене на играчи

Във втората част от интервюто си за BGbasket.com (първата четете ТУК), Иван Ценов говори за представянето на националните отбори - за подрастващи и мъже. Ето и неговото мнение за изминалото лято:

За резултатите при подрастващите:

Те бяха абсолютно закономерни. Това, което е по-скоро притеснително е, че изоставаме не само спортно-технически, не само физически, но и като мотивация и желание за игра. Лично на мен това ми направи много неприятно впечатление на Европейското в София. Отбори с много по-малки възможности от нашия, играят с много по-голям дух и много голямо желание. Нашите играчи сякаш от много малки почват да си мислят, че са много големи звезди. Това също е свързано с работата по клубовете, а аз си го обяснявам с това, че като имаш един по-добър състезател ти не искаш да му правиш забележки, не искаш да му се караш, защото той ще поиска да си смени отбора и ти ще го загубиш като състезател. Навсякъде се знае, че към най-талантливите треньорите трябва да са най-взискателни, защото от тях може да излезе нещо. Тези, които не са толкова талантливи за съжаление винаги са по-работливи. Умението на треньора е как да намери пътя към играча, който няма чак такова желание, да го мотивира и да го накара да играе.

Има едно глезене на състезатели. Основата на всеки един спорт е дисциплината. За съжаление по време на нашите вътрешни първенства много често виждам ситуации, в които даден треньор не може да вземе думата от играчите си по време на прекъсване. Те обясняват, казват какво да се прави, което е просто недопустимо. Те много рано си мислят, че са станали звезди, че разбират всичко и, че баскетбола е прочетена книга за тях и знаят всичко. Както е по колежите в САЩ – треньорът е Господ и те на практика нямат право да разговарят с него. Тук пък на всички треньори се качват на главите – родители и състезатели. Донякъде проблемът е, че при нас играчите не са просто състезатели, а са клиенти. Като си плащаш таксата, вярно и в Сърбия се плаща, но там треньорите са доста по-строги, докато при нас изглежда, че всеки треньор се притеснява да не загуби месечната вноска, ако даден състезател се разсърди и отиде в друг клуб. Сигурно го има и това.

За проблема с високите играчи и идеите на БФБ:

И преди години в системата за точкуване имаше отделни стимули за високи баскетболисти. Според мен нямаше някакъв кой знае какъв резултат. За съжаление на всички хора, които се занимават с баскетбол, волейболът също е спорт, който търси високи момчета и момичетата. По простата причина, без разбира се да ми се обиждат волейболните специалисти, той е по-лесна игра. Високите хора по принцип не са от най-работливите, а във волейбола няма тичане и кой знае какво физическо напрежение. Вярно е, че някой мач може да продължи по-дълго, но са по-скоро движения по 2-3 метра напред и назад. В баскетбола натоварването наистина е много голямо и може би много от високите деца предпочитат да се занимават с волейбол. Естествено това в никакъв случай не е оправдание. Мислим да направим нещо, както навремето имаше конкурс за висок баскетболист. Тогава обаче беше по-лесно, тъй като децата се вкарваха в спортни училища и родителите бяха съгласни. Сега много трудно клубовете успяват да убедят родители да дадат детето си в спортно училище, за да може да тренира по-пълноценно. Мислим в тази насока как да се стимулират клубове, които си намират високи състезатели и също остават и да играят. Има много ръстови играчи, които се отказват, след като им стане тежко след седмица или месец тренировки.

За националния отбор за мъже:

Лично аз съм много доволен от начина, по който игра отборът. Много отдавна не бях виждал наш отбор да играе с такова желание в защита, толкова подредено и да се бори до последния момент на всеки мач. Единствено щях да бъда доста по-удовлетворен, ако бяхме победили Украйна, независимо с колко. Ясно е, че на този етап и Словения и Украйна са по-добри, но смятам, че за момчетата щеше да е много сериозен стимул, ако бяхме били украинците. Това беше единственото нещо, което можеше да се желае повече. Винаги има шанс за класиране на Европейско, но не е редно да си говорим за такова нещо. Ако мачът в Украйна бе тръгнал по различен начин, може би щяхме да говорим за друго, но това е. Проблемът и там е, че сме принудени да ползваме американец като гард, който в нападение няма кой знае какви качества, но има страхотно сърце и играе в защита. Това обаче е нещо, което е много постижимо и се надявам, че в близките години ще можем да си направим гардове, които да могат да пазят по този начин. Той е и добър подавач, представи се добри и игра с голямо желание. Както коментирахме темата с високите – или се раждаш такъв или не. Аз съм сигурен, че от по-ниските можем да намерим и да направим гардове, които могат да играят на такова ниво в националния отбор и след това да мислим за център, който да е сериозен и стабилен под коша, за да можем и там да имаме баланс.

Има потенциал. Силите в Европа вече са толкова изравнени. Преди години се чудихме как Исландия играе на Европейското, защо и ние да не играем. Тези момчета дадоха много добър пример как точно трябва да се играе – с хъс и борба до края. Мисля, че и публиката в Ботевград остана доволна, независимо, че отборът не се класира. Ръководството на федерацията също е доволно и никой не може да каже, че момчетата не са играли. Те излязоха с достойнство, играха и се бориха до последния момент.

За евентуално домакинство на Европейско първенство за мъже:

Една кандидатура трябва да има много сериозна държавна подкрепа и гаранции. Аз не смятам, че на този етап Министерството на Спорта би застанало зад такава кандидатура, защото тя е свързана с много сериозно финансиране. Хубаво е да се мисли за такива неща, защото наистина вече имаме необходимите зали, но на този етап нямаме държавна подкрепа. 

Очаквайте утре последната част на интервюто с Иван Ценов, в която той говори за новата идея за избиране на национални треньори при подрастващите...