Георги Глушков: Ще кандидатстваме за домакин на Европейско

(сн. lap.bg)

30-10-2016 17:47

В третата и последна част от интервюто си за BGbasket.com (първите две четете ТУК и ТУК) президентът на БФБ Георги Глушков говори за евентулна наша кандидатура за Европейско първенство при подрастващи. Ето и неговото мнение по още теми и надеждите му за това, което иска да види в края на втория си мандат:

Относно евентуална кандидатура за Европейско първенство:

Младежката комисия на ФИБА Европа има традиция да се събира на различни места, защото има семинар и е важно да видят различни реалности. Аз бях член на комисията, но в последните години съм се въздържал да ги каня, за да можем да бъдем домакините. Причината е, че съм се чудил в каква зала ще можем да ги поканим. В същото време пък нашите треньори трябва да бъдат с авторитет, да имат самочувствие и на добър английски да могат да покажат какво знаят. Мисля, че тази година бе точната. Имаме зала, имаме треньори завършили школата на ФИБА, имат и самочувствието да могат да говорят пред публика и да покажат свои виждания. Това е важно за нас като федерация да имаме треньори, които да говорят свободно английски и да са обучени. Ще има и други треньори и смятам, че това е нещо хубаво и важно. Не толкова събирането на комисията, която да обсъжда нещо, тъй като може да го прави и на друго място.

Ние вече добихме опит като организатори и имаме самочувствието, че можем да проведем някакво събитие на ниво. Не можем да си позволяваме да има грешки и не добра организация. Смятам, че в последните години като домакини на европейски първенства сме го показвали. Да, искаме Европейско първенство. Още малко време трябва да мине, за да видим в кои възрасти ще кандидатстваме. Ясно е, че няма да кандидатстваме за първенството при кадетите, тъй като последните две лета беше тук и ще е малко нагло от наша страна. В общи линии сме добри домакини и нещата са били на ниво, дори като е имало 24 отбора. Смятам, че това би повлияло като има избор. При 16 отбора е малко по-лесно, докато при повече е по-сложни и се надявам ФИБА отново да разчита на нашия опит. Един вид така отново ще имаме възможност докъде сме стигнали след една година приказки. Сега видяхме как на 16-годишните имахме амбиции, мислехме се за талантливи и много добри, но се оказахме меки и не добре обучени. Другите изглеждаха по-добре обучени от нас, нека да видим догодина дали се подобряваме. Така се вижда много нагледно от всички. Едно е да отидат двама души на европейско и да вземат впечатления, друго е цяла зала да гледат. Въпросът е, че трябва да се работи и да има промяна в обема. Не може с половината от обема на другите, да искаме да ги стигнем. Няма как.

За това има ли оптимизъм у него за новия мандат...

Започваме с оптимизъм, той е задължителен. Искаме да направим нещо добро, иначе нямаше да сме тук. Не мога обаче да предричам какво ще се случи. Аз начертах важните неща, но те не са свързани с това да намерим една сума пари, защото ако я няма, нищо няма да се случи. Не е точно така. Има доста по-бедни федерации от нас, които работят доста по-добре на клубно ниво. Не смятам, че това може да е първият проблем, който да посочим и да се оправдаме. Отборът на Люксембург, понеже има български треньор и можех да поговоря с него, се оказа, че на тренировка са всеки с каквото има, въпреки че става въпрос за богата държава. Това ние отдавна сме го преживяли и всеки има екип всяка година. Значи не е въпрос на пари, сигурен съм. Има някои държави, които дори играят всяко лято с едни и същи екипи и просто сменят имената с лепенки. Да не говорим и, че има отбори с лагери от по 10 дни, а ние правим по 30-40. Въпросът е друг. Трябва да има изгарящо желание за постигане на успех и да го искат всички. А не като не го пуснат или като го извадят да си сложи кърпата на главата, да не гледа мача, да е сърдит и треньора да вика на прекъсвания, а той да стои на метри от него. Това е отчайващо. За какъв ентусиазъм и оптимизъм говорим като видим такова нещо при един състезател на 16 години. Това просто е отчайващо. Трябва да се говори на тази тема и с треньорите. Някои състезатели са свикнали да играят по 40 минути и да хвърлят колкото могат и да не се връщат в защита, за да се спестят. Това не е начинът. Малко съм критичен, но не хвърлям вината само върху треньорите. Казвам, че това се вижда, а не съм си го измислил. Това са фактите.

Накрая на мандата искам да видя как има подобрение. Искам първо да не се занимаваме със съдиите, защото и те са хора и правят грешки. Всяка година има европейски и идват и чужди съдии, които свирят. Аз обаче не видях треньор, който да влиза вътре, да вика и да спира мача. Някой ще каже, че те не са в собствената си страна. В България например съдията е виновен за всичко, но всъщност не е така. Това е нещо, което трябва да се подобри. Треньорът казва съдията е виновен, родителите го приемат и след това говорим за рефери, а не за същността на играта. Така отклоняваме вниманието. Искам да се подобрят тези неща, за които говорих и то стъпка по стъпка. Знам, че няма да стане нито бързо, нито лесно. Но да възприемем всички идеята, че това е пътят, защото сме до стената или до ръба на скалата. В същото време не искам да ставаме като хандбала или водната топка, но това си зависи само от нас. Направихме база на 10-годишни, където имаме над 90 отбори, а никога не сме имали толкова. Малко е изнасилено да го кажа, но имаме повече отбори в първа и втора дивизия, въпреки че в женската такава са повече отбори с девойки. Такива обаче трябва и да бъдат, тъй като искаме развитие. Ако може тези неща да ги задържим и да ги подобряваме, то лека полека нещо може да се получи. Не сме измислили нищо ново, просто искаме да влезем в тон с тези, които понякога искаме да бием. А засега не можем. Паралелно не можем вече да се развиваме, защото видяхме, че не става.

Харесайте BGbasket.com във Facebook