Надка Голчева за Славчо Бояджиев: Разбирахме се с поглед, винаги поставяше на първо място отбора


Надка Голчева за Славчо Бояджиев: Разбирахме се с поглед, винаги поставяше на първо място отбора
(Сн: LAP.bg, архив)
19-04-2020 15:05 | Мария Мицова

Капитанът на славния женски тим на Левски Спартак Надка Голчева бе един от най-близките хора на Славчо Бояджиев.

 

Един от най-успешните наши треньори си отиде на 74 години след неравна битка с рака.


"Тежко, боли много. Наистина боли, може би аз бях най в течение на нещата. Знаех, че е болен, но все си мислех, че ще се излекува. И покрай тази ситуация, не може да се излезе, не може да се отиде на свиждания. Сутринта ми се обади съпругата ми и ми каза - това е," разказа Надка Голчева пред BGbasket.com.

 

"Беше добър човек. С интелект, с познания. Психолог, който знаеше как нас да ни обхване и подготви. Той винаги бе подготвен, не си позволяваше безотговорност, пренебрежение, в нищо. Той ни водеше и леката атлетика, предаваше ни своите познания, въведе гледане на записи, мачове. Беше всеотдаен на баскетбола, много я обичаше тази игра. Животът му бе баскетбол. Да си добър играч и след това да станеш успешен треньор, е най-големият успех," продължи разказа си Надка Голчева.

 

Гардът, започнал кариерата си като център, сподели още за Славчо Бояджиев:

"Той като стана треньор в Левски, беше млад специалист, 1977 година, точно след Универсиадата в София. Става треньор от есента, а Купата на България бе отложена за есента тогава, в Плевен, и за първи път води отбора там. Бяхме вече без някои момичета в майчинство, но изненадващо за много хора, станахме първи, бихме Перник, Марица. Отборът беше осакатен и затова още повече беше голяма еуфория. Дори ние не си вярвахме, че станахме първи."

 

Отиде си Славчо Бояджиев

Това бе Славчо Бояджиев


"Оттам се заредиха успехи, взехме Ронкети два пъти, Купата на европейските шампиони. Аз съм с него шест пъти шампион на България, с него са най-големите ми успехи. Първата година Ани Лабова бе капитан на отбора, уважавана моя приятелка. На следващата година, 1978-79, капитан на отбора станах аз, след като тя се отказа от баскетбола, и така докато аз се отказах. Годината, в която аз се отказах, той вече бе във Франция, а треньор ни стана Нейчо Нейчев. Има и Купа на Франция в Тулуза.


За последно се видяхме на 100-годишнината на баскетбола. Сега се събрахме както всяка година на 8 март, да отбележим КЕШ, но тази година той пропусна, каза, че не се чувства добре, че влиза в болница.


С него с поглед се разбирахме. На мига, на който го погледнех на пейката, знаех какво иска. С един жест, с поглед, се разбирахме какво да се направи, как да се направи, да сменим ли защита, на какво да наблегна, къде върви повече. Беше много интересна връзка. Доста успешни години изкарахме.

 

Незабравимо беше честването за 25-годишнината от КЕШ във Франция, бяхме поканени от ФИБА. След това получихме от ФИБА и златни значки за заслуги, аз и Петкана Макавеева за приноса към европейския и световния баскетбол.


Дълбоко уважаван човек. Винаги е поставял пред себе си отбора. Той винаги беше на заден план. Скромността го отделяше от самоизтъкващите се треньори сега. Той винаги изтъкваше състезателките. С мен като капитан ни беше много дълбока връзката.

 

Скромен, всеотдаен, обичаше победите, като всички нас, толкова въодушевени бяхме, всяка загуба приемахме като трагедия. Винаги сме били над дребните неща, обединявали сме се винаги. Може би той е бил човекът, който ни е обединявал. Той уважаваше всички момичета, нямаше за него лидерки.

 

Славчо Бояджиев през очите на Петкана Макавеева: Благ човек, и със знания, и с възможности


Аз го помня и като състезател в Левски, бил е и в националния отбор. Познанията ги имаше и може би характерът му да поставя първо нещата на отбора пред всичко, може би това ни накара да му се доверим. Взаимно бяхме зависими - той като млад специалист да се докаже, и ние като състезателки да имаме успехи. Плътно до нас беше и Иван Гълъбов, той му помагаше, интересуваха се двамата от работата си като треньори. След втората Ронкети влязоха младите, Радмила, Силвия, и продължихме по същата линия. Втори станахме на европейско, олимпиадите преди това.


Беше и психолог. Знаеше на какво да се наблегне, всеки отбор как да го победим, и в европейските турнири това беше в основата. Много гледаше, интересуваше се, затова му се доверихме, че той знае, той може.

 

Човек, който е живял до костите си за баскетбола. За да имаш резултати, трябва да се отдадеш, да си всеодаен, за да постигнеш мечтата си - да успееш в баскетбола. Трябва да се мечтае, без мечти не може да се продължава нататък. Усещаме в последно време, че има признание, стараят се хората да покажат, че успехи сме имали и ще имаме."

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи