Дневниците на Мици: Във всеки един отбор си има...(част 2)


Дневниците на Мици: Във всеки един отбор си има...(част 2)
17-06-2011 10:22

2. Ветеранка

Във всеки отбор има по една ветеранка, която се грижи всичко в отбора да е наред. Лично аз често си мечтая за дните, в които ще бъда със статут на ветеранка и вярвайте ми ще се възползвам на 100% от привилегиите, които носи този статут.

 

- Шефката

В годините на тежък паркетен труд е изградила спартанска дисциплина. Винаги се стреми да бъде пример за младите и често познанията ѝ за баскетбола се простират над тези на треньора. Да не говорим за останалата част от отбора, чието мнение бива зачитано само ако се обсъжда времето навън (или по-незначителни сюжети за дискусия). Треньорът винаги я дава за пример,защото в противен случай рискува животът му да бъде очернен.

Предупреждение: не се опитвайте да кръшнете пред нейния зорък поглед! Не само ще ви смъмри, а ще се оплаче на треньора от вас. Ще се обади на майка ви да ѝ разкаже какво мързеливо отроче има и дълги години (или поне тези, които и остават да играе) ще служите за порицание и за антипример на непрофесионализъм пред младите играчи.

Истината е, че в лицето на гореспоменатата персона младите могат да намерят истински пример за професионализъм, себеотдаване и себеотрицание в името на баскетбола. При продължително събеседване и съжителство с нея трябва да си изградите железни нерви и търпение. Трябва да имате избирателна пропускливост на слуховия апарат. Това са ценни добродетели, които всеки баскетболист би трябвало да притежава,най-вече при взаимоотношенията му със съдиите и хм... треньорите.

 

- Готината

Ако трябва да се организира отборна вечеря или да се говори с треньора за почивен ден не се притеснявайте - тя е на лице. Винаги в услуга на отбора тя говори малко, но на място - кратко и ясно. Тя е тази, която развеселява съблекалнята след загуба и пуска шеги в най-напечения момент. Без да се самоналага отборът вижда в нейно лице лидер и съотборник, на който може да се разчита. Годините тренировки са я научили, че в крайна сметка баскетболът е само игра и използва времето, което ѝ остава на терена наслаждавайки се на играта, без излишни нерви и напрежение.

 

- Изморената

Тя е тренирала при най-строгите треньори. Присъствала на най-тежките тренировки и често отбелязва посредствеността на днешните състезателки за сметка на тези „едно време". Вечно схванатите ѝ стави са били свидетели на анекдоти за треньори, играчи и ситуации, за които днешната младеж само е чувала легенди. След всичките векове, пардон, години на петчасови занимания това, което за най-малко има желание е да тренира и се възползва от дългогодишното си приятелство с треньора, за да си почива при първи удобен момент. Постоянно изморена мотото ѝ е: „Аз, когато е трябвало съм тренирала, сега да тренират младите".

 

Част първа можете да прочетете ТУК.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи