Историите на... Гецата


Историите на... Гецата
Официална снимка на отбора по време на олимпийдсите игри в Рим през 1960 г. Отляво надясно заден ред – Никола Колев (треньор), Христо Цветков, Георги Кънев, Виктор Радев, Илия Мирчев, Георги Панов, Цвятко Барчовски; преден ред – Петко Лазаров, Стефан Стойков, Буби Панов, Атанас Пейчински, Никола Илов, Мони Гяуров
01-10-2014 17:01

Разказваме ви трета от историите на Георги Панов - Гецата - една от най-големите личности в историята на баскетбола ни (първата прочетете ТУК, втората - ТУК). Този път дългогодишният капитан на Академик и състезател на българския национален отбор ни връща към 1960-а година и участието на тима на България на Олимпиадата в Рим. Тогава Панов е знаменосец на българската делегация като трикратен участник на олимпийски игри. Ето и историята:

 

През пролетта на 1960 г. започна подготовка за Олимпиадата в Рим. Може би поради моментна слаба форма не бях включен в отбора. Приех това много болезнено и този факт ме мотивира да тренирам денонощно. Това достигнало до ушите на треньора Никола Колев, който го е споделил с останалите играчи. Всички са били единодушни, че трябва да се завърна в състава. По време на подготовката изиграхме няколко контролни срещи срещу други национални отбори. Те дадоха възможност както на Никола Колев, така и на нас да се уверим, че вървим в правилна посока и ще сме готови за решаващите мачове.

 

В началото на лятото бе най-сериозното изпитание от началото на подготовката. В Москва се проведе турнир, на който бяха поканени осем от най-силните отбори в Европа – всичките участници в Олимпиадата. Играеше се по системата „всеки срещу всеки“. Записахме шест поредни победи, преди да се изправим срещу отбора на СССР, който също беше без загуба, в повторение на финала от „Евро-57“ (историята прочетете ТУК).

 

Преди мача направихме лека сутрешна тренировка в залата. След края в коридора на комплекса ме срещна един от лидерите на съветския отбор и ме попита „С кого играете довечера?”. Аз бях изненадан и му отговорих, че играем финал именно срещу тях. След като споделих това с останалите момчета, те много се ядосаха. Това ни мотивира допълнително да си обещаем да покажем, че е трябвало да знаят с кой ще играят тази вечер.

 

Когато отидохме в залата за двубоя, се оказа, че Гецата Кънев, който беше включен в основната петорка за мача, си забравил фланелката в хотела. Тогава Колев каза аз да започна. Играхме великолепно, като това беше един от най-добрите мачове, които помня да е изиграл националният отбор. Пред слисаните погледи на съветските състезатели и на публиката ние ги победихме убедително. Това даде повод на председателя на ЦС на БСФС и водач на олимпийската ни делегация Желязко Колев да планира поне финален мач със САЩ на самата олимпиада.

 

След този успех заминахме за Рим със самочувствието на фаворити. Там бях приятно изненадан, че като единствен участник в трета олимпиада съм определен за знаменосец на делегацията ни за откриването на игрите.

 

Няколко дни преди началото на турнира пристигна отборът на Югославия, класирал се след квалификация. Ние изиграхме една контролна среща с тях. В нея, както обикновено се случваше в мачовете между нас, ги победихме с лекота с 20 точки разлика. На другия ден бе теглен жребият за предварителните групи. Наши съперници се паднаха отборите на Франция, Чехословакия и... Югославия, с които трябваше да играем първи. Преди срещата бяхме изключително спокойни и считахме този мач като тренировка за следващите срещи. Това подценяване обаче ни изигра много лоша шега. Бяхме нервни, а югославяните, напротив – спокойни и заиграха по-добре, отколкото предполагахме. През целия мач резултатът вървеше кош за кош, но в края победата бе за тях (67:62). Това се прие като най-голямата изненада в първия ден на турнира.

 

На следващия ден, вече пределно мобилизирани, победихме силния отбор на Чехословакия (75:69), който преди това бе спечелил срещу Франция. „Петлите“ междувременно загубиха и от Югославия и нямаха никакви шансове за влизане в първата осмица. Трябваше само да ги победим в последната среща и влизахме за трети пореден път сред Топ 8 на олимпийски игри. Самата среща започна трудно. Освободени психически, французите заиграха много добре. Въпреки това ние водехме в резултата през цялото време. В тази среща моята игра беше много сполучлива и успявах да помогна на отбора. За голямо съжаление няколко минути преди края трябваше да напусна заради лични нарушения. Секунди преди сирената все пак водехме с 1 точка. След едноминутно прекъсване топката беше в наше притежание. До този момент Илия Мирчев беше многократно провокиран от центъра на французите Беньо, който явно познаваше избухливия характер на Бай Илия. Това ни накара по време на таймаута да го предупредим да не направи някоя глупост. За съжаление след подновяване на играта се случи именно това. Нашият отбор разиграваше топката в полето на французите. В този момент Бай Илия си позволи една неспортсменска постъпка, като дръпна и скъса гащетата на Беньо. Отсъдено бе техническо нарушение и французите вкараха и двата наказателни удара. Време за нещо повече нямаше и така Франция спечели срещата. Всички бяхме потресени и не можехме да повярваме какво се случи. Цяла нощ не спахме и плакахме, защото изпуснахме шанса си да участваме в полуфиналните групи. По този начин за нас остана възможността да играем за местата от 9-о до 12-о.

 

Рано сутринта при нас дойдоха ръководителите на олимпийската ни делегация и Желязко Колев ни попита: „Гарантирате ли, че ще спечелите всички срещи, които ви предстоят?” Ние можехме да кажем „Да”, за да останем до края на турнира, но като истински спортисти отговорихме, че са отпаднали и други много силни отбори и е възможно да не спазим обещанието си. Тогава той безцеремонно каза: „Събирате си багажа и още днес си тръгвате с влака за София!”

 

По този начин безславно завърши една олимпиада, в която заради наши нелепи грешки пропуснахме да се окачим поне с медал. И до ден днешен, не можем да си простим този провал, който ни костваше една мечта. Тя беше да се срещнем с изключително силния отбор на САЩ. Достатъчно е да споменем, че основната петорка на американския тим след спечелването на златните медали станаха професионални състезатели в НБА. Още по-впечатляващо беше, че в редиците блестяха имената на бъдещите легенди на Лигата Оскар Робърсън и Джери Уест!

 

Тук е мястото да споделя едно лично мнение, а и не само мое. Ако в нашите години бяха регламентирани сегашните системи за провеждане на олимпиади, световни и европейски първенства, то България би заела много по-предни места и така щяхме да спечелим много повече медали, включително и златни. Но такива са били времената.

 

Историята е част от книгата „Благодаря ти, баскетбол!”, на която Георги Панов е автор. Всеки, който желае да я закупи, може да го направи чрез BGbasket.com. Цената на книгата е 9.90 лева, а всички средства от продажбата на книгата ще бъдат за Георги Панов. За повече информация пишете на e-mail адреси: tdimitrov@sportmedia.tv, office@bgbasket.com и lneshev@yahoo.com.

__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Тагове: Историите на..., Георги Панов
Коментари
Други новини