ФИБА представя Клас 2019 в Залата на славата: Атанас Голомеев

След броени дни легендата на българския баскетбол Атанас Голомеев ще бъде приет официално в Залата на славата на ФИБА. Това ще стане на 30 август – непосредствено преди началото на световното първенство за мъже в Китай. По този повод от световната централа направиха обширен материал за българина, в който се разказва за баскетболния му път и успехите през годините. Ето и какво пишат от ФИБА:

„Един от най-влиятелните играчи в българския, европейския, канадския колежански и международния баскетбол Атанас Голомеев ще бъде приет в Клас 2019 на Залата на славата на ФИБА.

Голомеев е сред осем бивши играчи, които са увековечени в Залата на славата, заедно с Жанет Аркайн (Бразилия), Марго Дидек (Полша - посмъртно), Алонзо Морнинг (САЩ), Фабрисио Оберто (Аржентина), Хосе "Пикулин"Ортис (Пуерто Рико), Мохсен Медхат Варда (Египет) и Иржи Зидек (Чехия). Към тях се присъединяват треньорите Наталия Хейкова (Словакия), Богдан Таневич (Черна гора) и Му Зуоюн (Китай - посмъртно). Те бяха избрани от списък с повече от 150 кандидати.

Голомеев беше 208-сантиметрова машина на нисък пост, която разбива защити в България, Канада, Европа и света близо две десетилетия.

Голомеев, известен като Наско сред приятелите си, открива баскетбола през 1961 г. с Универсиадата, която се игра в родния му град София. След като получава безплатни билети за гледане на състезанието по баскетбол, той е привлечен към играта на бразилските състезатели и някои от по-добрите българи като Любомир Панов и Виктор Радев. Голомеев е бил футболен вратар в училище, участвал е в скока на височина, хвърлянето на диск и е бил смятан също за добър плувец. В крайна сметка той избира баскетбола и се присъединява към ЦСКА на 18-годишна възраст.

Голомеев учи бързо и показва уменията си в играта веднага, като дебютира за България на европейското първенство за юноши през 1966 г. Той записва средно на мач в турнира по 17.6 точки, като има двубои, в които завършва с 34 и 32 точки. Той показва, че може да играе и срещу по-възрастни играчи в клуба, помагайки на ЦСКА да спечели титлата в българското първенство през 1968 година.

След този турнир Голомеев се мести в Монреал, Канада, където баща му служи като дипломат за България. Посещава университета Макгил през 1968-69 година и доминира в канадската колежанска верига.

Голомеев все още държи рекорда на университета с 37.5 точки в 24 мача за един сезон. Той отбелязва 50 или повече точки четири пъти, като това включва и училищен рекорд от 56 точки заедно с 27 борби срещу Куинс. Най-доброто му постижение е 37 борби срещу Уиндзор.

След един сезон в Канада Голомеев е готов да напусне, а към него има интерес от страна на НБА. Това обаче означава, че той ще загуби аматьорския си статус и няма да може да играе за българския национален отбор, за който дебютира през 1969 г. на първото си от общо пет европейски първенства. Голомеев се завръща в България и играе в Академик София, където остава от 1969 до 1974 г. и извежда отбора до четири поредни титли от 1970 до 1973 г.

Голомеев изпъква точно толкова и на международната сцена. На Евробаскет 1971 той записва средно на мач по 18.6 точки, за да спечели място Идеалната петица на турнира. Тези цифри скачат до най-доброто постижение от 22.3 точки средно на двубой на Евробаскет 1973, което отново му носи място в Идеалната петица. Той повтаря това и на Евробаскет 1975 със средно по 23.1 точки и е избран за трети път сред най-добрите петима на шампионата. Голомеев остава неудържим на международно ниво две години по-късно, като постига средно на мач по 20.1 точки и печели четвърто поредно място в Идеалната петица на европейското.

Опитите на Голомеев да играе в мъжкия олимпийски турнир по баскетбол са неуспешни. Той участва в предолимпийския турнир по баскетбол през 1976 г. и европейската олимпийска квалификация през 1980 г.

Между европейските първенства през 1973 и 1975 г. Голомеев сменя клубове в българската столица, преминавайки от Академик в Левски през 1974 г. Успехът последва големия играч, тъй като Левски е коронясан с шампионската титла в българското първенство през 1978, 1979, 1981 и 1982 г., както и с купите на страната през 1976, 1979, 1982 и 1983 г.

Голомеев пише история през 1981 г., когато на 34 години става първият български играч, получил законно разрешение да играе в чужбина. Той подписва с турския клуб Адана и остава там два сезона - през това време остава ангажиран с Левски като служител. Връща се в България през 1983 г. за един последен сезон в Левски, който след това като треньор извежда до титлата през 1986 година.

През 1991 г. Голомеев е определен за един от 50-те най-големи играчи на ФИБА. От 1991 г. до 1993 г. е президент на Българската федерация по баскетбол.“

Превод: BGbasket.com