Маргарита Маринкова: Аз съм голяма късметлийка, че тези деца са в живота ми

Изминалият сезон бе сред най-успешните за Маргарита Маринкова начело на Рилски спортист. След като изведе самоковският отбор до Купата на България и бронза в женската А група, поредните успехи под нейно ръководство при подрастващите също не закъсняха. Тя бе в основата на това девойките до 19 години на Рилецо да завоюват Купата на БФБ в София и златото на финалите в Самоков само за две седмици.

Маринкова, която има ключов принос за успехите на женското направление на Рилски, говори пред BGbasket.com за нивото на финалите при девойките, за поредните златните медали на тима и за дългите години работа с момичетата.

- С изключение на мача от груповата фаза срещу Локомотив София, който измъкнахте с точка, в останалите срещи постигнахте доста убедителни победи, включително и в тази за златото. На какво се дължи тази категоричност по време на финалния турнир в Самоков?

-За съжаление с всяка изминала година нивото пада все повече и повече. Мачът в групата беше най-слабият ни за цялата година, направихме много грешки, изпуснахме да вкараме много ситуации. Имаше и подценяване според мен от страна на момичетата. Локомотив е много добре обучен отбор, игра цяла година в женското първенство, знаех, че няма да е лесно. На финала всичко си дойде на мястото, подготвихме се и нещата се наредиха в наша полза.

- Финалът срещу Локомотив се игра от 11:00 часа през деня, а мачът за бронза започна 2 часа по-рано. Как ще коментирате това най-важните срещи от турнира да стартират толкова рано?

- Много се изговори за тези ранни часове на срещите, че са се играли два мача в един ден. Със сигурност ще има обидени от това, което ще кажа, но на нивото, на което сме, повярвайте ми, и по 3 мача да изиграем, няма да се уморим толкова. Спортът е дисциплина и в 6.00, 7.00, 20.00, 22.00 да ти кажат, че играеш, ставаш и играеш, не мрънкаш. Всички се съгласихме на тези часове, така че не мисля, че трябва да се драматизира толкова много. Все пак сме на състезание, а не на екскурзия.

- Какво е мнението Ви за нивото и конкуренцията в шампионата при 19-годишните, както и за самите финали?

- С всяка изминала година нивото става все по-ниско и по-ниско, за съжаление. Надявам се да променим това в следващите години. От нас треньорите зависи.

- Това не е първият път, в който този отбор вдига трофей пред собствена публика, но все пак чувството остава ли същото всеки път, когато се случи?

- Чувството винаги е приятно, независимо къде вдигаш трофей, но най-уникалното е да видиш радостта в очите на момичетата.

- В рамките на две седмици Рилски спечели златен дубъл при девойките U19. Колко удовлетворена сте от работата, която свършиха момичетата за този период?

- Те не са работили само през този период. Работят от десет години, работят всеки ден, работят през лятото, не спират. На Великден също тренираха. Това им е наградата за труда, за лишенията, за пропуснатите купони, дискотеки, екскурзии и т.н.

- Спечелената купа на България при жените през февруари даде ли допълнително самочувствие и опит на момичетата за мачовете при подрастващите?

- Спечелването на купата и участието им в женското първенство им даде повече увереност и спокойствие в различни ситуации.

- Голяма част от тези баскетболистки израснаха пред очите Ви. Какво ви донесе работата с тях през всичките тези години?

- Аз съм голяма късметлийка, че тези деца са в живота ми (млади жени, вече не са деца). Донесе ми едни от най-хубавите преживявания в живота ми, приятелства, които ще останат за цял живот, много любов, много смях. И им благодаря за всички тези хубави моменти.

- Вие сте сред треньорите с голям опит при подрастващите. Какво дава и взема треньорската професия, особено когато става дума за работа с деца?

- Нищо не ми е взела, напротив. Да си треньор е удовлетворяваща професия. Чували ли сте да казват за дадена професия, че е „неблагодарна“? Е, това определено не важи за треньорството. Като треньор получавам огромно удовлетворение, помагайки на децата да се развиват и постигат целите си. Изключително е да видиш как се променят и порастват пред очите ти.

- В последните години вие сте селекционер на 18-годишните девойки. Някои от момичетата са част от ядрото на съответната формация. Тяхното представяне дава ли Ви надежда за добри резултати на Европейското първенство през август в Румъния?

- Надявам се да направим добра подготовка за Европейското първенство, познаваме се с момичетата, работим заедно от няколко години вече. Аз им вярвам, сигурна съм, че и те на мен. Няма да е лесно, но с много работа и отдаденост можем да постигнем добри резултати.