Как да спечелиш всички със сърцатата си игра

Две състезателки наистина очароваха с представянето си – дуото гардове на Тони 7 – Виктория Стойчева и Радостина Рашева. Като ги погледнеш на загрявката преди мача, приличат на всички останали. Започне ли срещата, се преобразяват и ще разбереш на момента, че става дума за нещо по-специално. Седем дни, седем изиграни мача, но да губиш в последния с 13 и да превъзмогнеш умората и спечелиш накрая, това подсказва каква спортна злоба и хъс притежават тези деца. Треньорът Ивайло Христов-Жиро разчита много на тях, благодарение на него играят и в женския отбор на клуба. За тях той е готов на всякакви жертви и се надява да растат не само на баскетболното игрище, ами и в живота като цяло.
 

Виктория Стойчева, родена на 28.07.1992 година в Сливен, висока 162 сантиметра, играе на позиция плеймейкър. Реализатор номер 1 на финалите за момичета до 14 години в София. Попадна в идеалната петица на турнира. Включена в разширения национален отбор на България за тази възраст.
 

Радостина Рашева, родена на 18.09.1992 година в Сливен, висока 172 сантиметра, атакуващ гард. Вкара рядко срещан кош по баскетболните терени не само у нас, ами навсякъде по света – три метра зад центъра. Има най-много отбелязани тройки на финалите - 10. Също попада в разширения национален отбор на България за момичета.
 

Намираме двете състезателки в Сливен за това блиц-интервю. Момичетата много се зарадваха, след като разбраха, че ще бъдат на страниците на BulgarianBasket.com и отделиха време да отговорят на нашите въпроси.
 

От колко години играете баскетбол?

Виктория: Със баскетбол се занимавам сериозно от три години.

Радостина: Аз играя баскетбол от пет години, но първите две тренирах само по два пъти в седмицата.
 

Кой Ви запали по играта?

Виктория: Правеха отбор в училище и търсеха състезателки. Аз се записах и просто така стана.

Радостина: Сестра ми ме запали, тя вече играеше в отбора на Тони 7, когато започнах.
 

Кой е вашият любим баскетболен отбор?

Виктория: ЦСКА е любимия ми отбор, бях много развълнувана, когато играхме с тях в първенството на жените.

Радостина: От българските отбори симпатизирам на ЦСКА, а от НБА на Филаделфия 76-ърс.
 

А имате ли кумир в баскетбола?

Виктория: Нямам.

Радостина: От сегашните играчи любим ми е Алън Айверсън, а от бившите Тони Кукоч. С него сме родени на една и съща дата.
 

По колко пъти тренирате на ден?

Виктория: По веднъж тренираме, но когато наближат сериозни мачове тренираме двуразово, в зависимост от това коя смяна сме в училище.

Радостина: Въпреки трудния график идваме с голямо желание на тренировките. Сутрин тренираме от 8 до 9.30, докато вечер сме на тренировка от 19.30 до 21.00.
 

Какви са целите ви в баскетбола?

Виктория: Имам амбицията да стана голяма баскетболистка.

Радостина: Аз също желая да се реализирам и играя на високо ниво.
 

Какво обичате да правите в свободното си време?

Виктория: Обичам да си почивам и гледам хубави филми.

Радостина: Обичам да гледам филми, както и да играя за удоволствие баскетбол със сестра ми в училищния двор.
 

Каква музика слушате и кои са любимите ви изпълнители?

Виктория: Поп-фолк и най-вече Преслава.

Радостина: Аз обичам всякаква музика, но най-много харесвам Металика.
 

Какво обичате да хапвате?

Виктория: Обичам всякакви вкусотии, нямам специални предпочитания.

Радостина: Аз ям абсолютно всичко, може да се каже, че съм „най-лакомото” момиче в отбора (смее се).
 

Ако имате много пари, какво е първото нещо за което бихте ги похарчили?

Виктория: Не знам, много труден въпрос, не мога да преценя.

Радостина: Ще финансирам отбора на Тони 7.
 

Какво е мнението ви за треньора Ивайло Христов – Жиро?

Виктория: Строг, но справедлив. Понякога ме дразни, като ми се кара, но това ме амбицира двойно повече. Знам, че го прави за мое добро, страшно много го уважавам.

Радостина: Винаги ме е подкрепял във всичко, затова правя това, което ми казва. Иначе е малко избухлив.
 

В коя област бихте искали да се реализирате като пораснете?

Виктория: В спорта и по-специално баскетбола. Поставям си високи цели и се надявам да ги реализирам.

Радостина: Искам бъда в баскетбола, дори след като приключа кариерата си като състезателка и да уча по-малките.
 

Какво предпочитате: да загубите по красив начин или да спечелите след грозна игра?

Виктория: Предпочитам да загубя по красив начин.

Радостина: Красивата загуба.
 

Има ли някаква причина да играете със 7-ми и 14-ти номер?

Виктория: Защото номер 11 бе зает, а и номер 14 ми хареса. Той ми носи късмет и когато не съм с този номер сякаш изпадам в някаква дупка.

Радостина: Треньорът ми даде номер 7 и ми каза, че е чест да се играе с този номер в Тони 7, защото идола на нашия клуб Тони Кукоч е играл с него. Също и нашия треньор е бил с този номер.
 

Радостина, ти вкара невероятен кош зад центъра в един от мачовете от финалите. Как се случи това?

Радостина: Оставаха няколко секунди до края на частта. Всички отстрани викаха да хвърля топката и аз така и направих. Имах щастието тя да влезе в коша.
 

Виктория, ти завърши като топ реализатор на турнира с изключително постижение от средно 26.3 точки на мач. Имаше ли такава амбиция да станеш голмайстор на турнира?

Виктория: Не съм имала такава конкретна цел, просто играя за отбора и винаги го поставям отгоре. Давам всичко от себе си, за да успеем да побеждаваме.
 

И двете играете в женския отбор на Тони 7. Какво е чувството да излезете срещу по-известните състезателки от женското първенство?

Виктория: Притеснявах се само в първите мачове, но после ми падна пердето и не ми пукаше. Страхотно е да играеш срещу най-добрите баскетболистки в България.

Радостина: Много се притеснявам преди началото на всеки мач, но след като той започне всичко си идва на мястото и притесненията отшумяват.
 

И двете сте повикани в националния отбор за вашата възраст. Какво ще изпитвате, когато играете за България?

Виктория: Ще съм много горда и щастлива.

Радостина: За мен е голяма чест. Ще дам всичко от себе си.
 

Разбрахме, че сте отличнички в училище също? Как се представихте на изпита по английски език?

Виктория: Много добре, беше по-лесно отколкото си представях.

Радостина: Представих се отлично, защото докато бяхме в София на финалите учех в хотела всеки ден.
 

Благодарим много и на двете, желаем ви да се реализирате и един ден да играете баскетбол от най-високо равнище.

Виктория: Аз също благодаря за вниманието.
Радостина: Благодаря много, само да споделя, че сайта ви е страхотен.