Да разделим фактите от измислиците

28-06-2007 10:37

НБА се надява да разсее митовете за съдийството

Ню Йорк – Джеф Ван Гънди греши. Но той е в добра компания. Директорът на НБА за съдийството и вицепрезидентът на лигата за баскетболните операции смятат, че и Фил Джаксън греши. Също и Рик Аделман. И особено Марк Кюбан.

Съществуват митове за съдийството, на които Рони Нън и Стю Джаксън искат да се сложи край. Премахването на митовете беше мотивиращ фактор на петъчния медиен семинар, организиран от НБА по въпросите на обширния процес на всекидневни обзори на съдиите.

Митът на Ван Гънди (той може би смята, че Яо Минг още вярва в него) е, че “големите мъже” трябва да приемат, че ще получават повече съприкосновения отколкото останалите играчи.

“Това е мит и аз изкам да го премахна” казва Нън, който е бил съдия в продължение на 19 години, преди да стане директор на съдиите, за да води все по-напрегнатия и заплетен тренировъчен процес. “С 225 см те заслужават толкова, колкото и хората по 170. Понякога има естествена склонност някое съприкосновение да бъде причислено към случайните, докато то може би не е.”

“Трябва да работиш с едрите и големи хора и да ги третираш по същия начин, както и по-дребните хора.”

Има митове, които се появяват доста по-често. Прегледът на всяко отсъждане – първо от “стандартните наблюдатели” в залата, после на запис същата вечер и отново на запис на следващия ден от съдиите и служители на лигага, предлага възможности да се разделят фактите от измислиците.

“Теории на конспирацията” казва Джаксън за митовете, на които иска да сложи край.

“Голям пазар, малък пазар.”

“Излизайки на терена съдиите имат задача срещу отбор или играч”. Това са най-силните митове, които искаме да отмрат.

Нън спори, че “късната свирка” обикновено е знак за добър съдия.“Не искаме “бърза свирка” при всяко съприкосновение в НБА” казва Нън. “Искаме играта да бъде абсорбирана. Късните отсъждания са добри. Големият съдия винаги има “късна свирка”.

“Понякога изглежда, че някой е хванат за миг, а той не е. И си мислим – беше ли хващането толкова сериозно? Наричаме това “РСББ”. Ако то не променя ритъма, скоростта, баланса и бързината, пропускаме го.”

Но повече от всичко двучасовата сесия беше за обсъждане на схващането, че на съдиите в НБА не се търси отговорност.

Нън казва, че преди година на 40 процента от срещите са присъствали наблюдатели. През този сезон казва, че те изпращат доклади от 99 процента от срещите като пропуски има само поради проблеми с планирането на програмата или болести. Работата им е като на скаутите, събират данни. След това информацията се преглежда и обработва в офиса на лигата, като всяко отсъждане се анализира за точност – отбелязва се като добро отсъждане, неточно отсъждане, не е сигурно, погрешна липса на сигнал или правилна липса на сигнал.

Нън и Джаксън подчертават, че ударението е поставено на тренировките, но няма начин при толкова данни да не се съди за представянето.

“Всеки ден чувам “Ако съдия сгреши два пъти, глобявате ли го или правите ли му нещо?”, казва Джаксън. “Аз казвам, “Ако състезател е 0-6 през първата четвърт, отстранявате ли го или го глобявате?” Не е въпросът да се наказваме. Образованието и развитието ще му помогнат да стане възможно най-добрия съдия.

”Разбира се, ако треньорите отсраняваха играчите за 0-6 стрелба за четвърт, срещите щяха да бъдат отменяни, защото отборите нямаше да имат достатъчно играчи. Но Нън казва, че съдиите повече от всякога са наясно колко отблизо са наблюдавани. Оказва се, че е далеч по-лесно да игнорираш крещящ фен, отколкото шефа в офиса с пръст върху бутона за превъртане.

“Ние сме отговорни”, казва Нън. “Говоря на съдиите си да бъдат отговорни. Аз съм тук, за да ги обучавам и тренирам. Очаква се от мен да бъда експерт в офиса. Когато Стю (бивш треньор на Никс) и аз говорим с треньорите, той може да даде гледната точка на треньора. Аз давам гледната точка на съдията. Това е сполучлива комбинация. Смятам, че има много отговорност.”

“Сега сме по-добра колегия. Младите хора, които идват днес, са по-добри отколкото ние бяхме, когато влязохме тук. Те са по-добре тренирани. Но ние също се справяхме, тренирахме и напредвахме. В момента минаваме на друго ниво. Дори хората приемат, че са следени отблизо. Повярвайте ми, трудно е. Изпотявам се, докато ги накарам да приемат, че искаме те да са по-добри, отколкото бяхме ние.”

Но казвайки това, той също разкрива и истината, която прави съдийската работа толкова неблагодарна. Без значение колко оценки и тренировки ще имат съдиите, най-добрите от тях ще грешат в 10 процента от случаите.

“Искаме нашите хора да са някъде близо до 90-те процента, 88 и нагоре”, казва Нън.

“Естествено, колокото по-важна е срещата, толкова повече концентрация е нужна. Разбира се, сегашните съдии са по-добри. Искаме да ги доближим поне до долните 90, между 91 и 94.”

“Но също, освен че искаме да достигнем 90-94 процента, се надяваме, че грешките не са кардинални за срещата, напр. шести фаул на важен състезател, отсъждане на блокиране/връхлитане в края на срещата, открадната топка, която всъщност е била с фаул, и отбор да спечели заради това.”

От Джонатан Файган

“Хюстън Кроникъл”