Списание БУБА Баскет припомня: Уляна Семьонова

30-01-2026 10:49 | BGbasket.com

Преди по-малко от месец баскетболният свят бе потопен в мъка от загубата на една от най-големите фигури в историята на играта при жените. На 73-годишна възраст си отиде Уляна Семьонова.

Латвийската кула, както бе известна още тя, ще остане в историята като една от най-доминиращите и най-високи баскетболистки. Латвийката може да се похвали с това, че никога не е губила мач в международно състезание с екипа на СССР между 1968 и 1986 година. Колекцията й е впечатляваща. Тя извежда бившия Съветски съюз до титлите на Олимпийските игри в Монреал през 1976 година (б.а – тогава се провежда за първи път и женският турнир) и в Москва през 1980 г., когато подчертава доминацията си, а тези думи затвърждава и на финала, вкарвайки 27 точки срещу плеядата от звезди на България при победата със 104:73.

Името на Уляна Семьонова е неизменна част и от историята на българския женски баскетбол, като може би тя е една от причините златното ни поколение да не постигне още повече успехи през 70-те и 80-те години.

Семьонова беше съперник, който обаче си спечели уважението на някои от най-големите звезди на България като Петкана Макавеева (на снимката), Надка Голчева, Пенка Методиева, Евладия Славчева и др.

Припомняме си още веднъж за нея с едно нейно интервю, дадено в далечната 1995 г. и публикувано на първото баскетболно списание у нас „БУБА Баскетбол“.

„Легендарната съветска баскетболистка Улана Семьонова остана близо до играта, след като приключи състезателната си кариера преди 8 го-дини. В качеството си на вицепрезидент на Балтийската баскетболна лига тя присъства и на последното европейско първенство за жени в Чехия. 222-сантиметровата гигантка продължава да е във фокуса на вниманието от страна на медиите. Предлагаме ви интервю с бившата централна нападателка, която почти 2 десетилетия депресираше съперничките си на площадката.

- Като център на СССР участвахте и побеждавахте в 10 европейски първенства. Като туристка ли бяхте на шампионата?

- Тук съм в ролята си на вицепрезидент на Балтийската баскетболна лига. Шефовете на лигата, както и тези на клубовете са в Чехия като на официално мероприятие – да видим накъде се развива женският баскетбол.

- Появиха се слухове, че ще скъсате напълно с играта, след като престанахте да се състезавате?

- Ако в качеството си на функционер мога да съм полезна, то тогава защо да се отказвам от баскетбола? Аз съм такъв човек, който не може да стои без работа и сегашната ми длъжност предполага активно участиев баскетболния живот в Латвия. Освен това бях много любопитна да видя как се е развила играта 8 години след моето отказване.

- С какво се занимавахте, преди да поемете поста вицепрезидент на лигата?

- Бях вицепрезидент на олимпийския комитет на Латвия.

- Сегашната ви длъжност има ли нещо общо с благотворителността?

- Преди 5 години ми предложиха да организирам и оглавя благотворителен фонд, който да подпомага ветераните в латвийския спорт. Оттогава се занимавам и с благотворителност.

- Бихте ли разказали по-подробно за тази си дейност?

- Мисля, че си върша работата добре и от мен са доволни. Конкретно аз се занимавам с медицинското обезпечаване на ветераните. А също и с нещо не много приятно, но както всички хора и великите спортисти са смъртни - аз организирам погребенията и материалните помощи за семействата им. Да не пропусна - честването на юбилеи също е мой ресор...

- Как стоят нещата в лигата?

- Основател на Балтийската баскетболна лига и неин генерален секретар е Видас Вербицкас от Каунас. Президент на лигата е бившият премиер на Литва, Казимера Прунскене. В нея влизат 8 клуба - по 2 от Литва и Латвия и по един от Естония, Беларус, Молдова и Русия. В момента тече първият официален шампионат, иначе сме провели вече 2 неофициални. Много се на-дявам догодина да попаднем в официалния календар на ФИБА. Интерес към лигата вече проявиха и други страни от балтийското крайбрежие - Швеция, Полша, Германия, последен победител стана „Виктория“ (Каунас).

- С оттеглянето на Уляна Семьонова латвийският баскетбол не можа да използва една от легендите в играта и всичките ви успехи са свързани със съветския отбор?

- Никой не може да направи нищо пред хода на времето и политическите про-мени. За съжаление латвийският тим не можа да попадне на последните олимпийски игри, но аз се надявам, че в скоро време ще се говори с респект за нашия отбор.

- А легендарният „ТТТ“ (Рига) съществува ли още?

- Да, и както преди е лидер на латвийския баскетбол.

- Ще се появи ли скоро в Латвия нова Семьонова?

- В момента у нас няма класни централни нападателки. Има няколко интересни момичета, но те играят в чужбина, а когато се върнат трудно намират общ език с останалите националки.

- Може би им липсва една Уляна Семьонова в ролята на треньор?

- Нямам желание да работя като треньор. Най-малко пък сега, когато от доста години съм се откъснала от актуалния баскетбол.

- Сама ли взехте решението да се откажете от играта?

- Абсолютно - след 24 години на площадката бях напълно изтощена физически и психически. Прекалено много отговорност носех през това време като център на „ТТТ“ и сборния отбор на Съветския съюз. Тогава си обещах, че по никакъв повод няма да държа баскетболна топка в ръцете си!

- Удържахте ли на думата си?

- Почти, тренирам на обществени начала отбор от ветерани, но не влизам в игра. Досега един-единствен път съм нарушила думата си - миналата година не издържах и участвах в състезание по уличен баскетбол.

- Според вас, как се измени женският баскетбол през последните години?

- Стана много по-бърз и силов. Доближава се до мъжкия и в това няма нищо лошо. В миналото жените предпочитаха красивия комбинационен стил, а сега преминаха на „подай и бягай“. Чесно казано, малко съм разочарована, че днес не виждам такива ярки звезди като Олга Сухарнова, Надежда Захарова, Галина Воронина, Татяна Овечкина, Нели Ферябникова... Всички те бяха невероятни баскетболистки."