Здравко Янчев: Аз съм президент, чистач и шофьор

Кадетите на Тигър Ямбол (сн. BulgarianBasket.com)

06-10-2009 12:08 | 7 дни спорт

Вестник "7 дни спорт" разговаря по проблемите на българския баскетбол и поредицата продължава със Здравко Янчев, от школата на Тигър Ямбол.

- Г-н Янчев, какви са проблемите при работата с подрастващите?
- Главният проблем е, че отборите, които ни вземат играчите, не дават никакви пари. Големите клубове привличат нашите баскетболисти, но системата е направена така, че няма правила, и те го правят безнаказано. Понякога получаваме минимални средства. Така обаче няма смисъл. Аз работя от 33 г., но какъв е смисълът да правиш нещо, без да получаваш нищо. Големите си прибират парите, а за малките не остава нищо.

- Как стоят нещата в клуб "Тигър"?
- Миналата година бяхме с 3 отбора, по-миналата с 4. Аз съм президент на отбора, шофьор на клубния автобус и още много неща. Наскоро закупих клубен автобус
направих фитнес център за децата и всичко това без никаква помощ - само с просия от хората и с минимални средства от общината. Положението е трагично.

- Получавате ли нещо от федерацията?
- Федерацията под ръководството на Михаил Михов и Георги Глушков се обърна с лице към проблемите. На Общото събрание обещаха да подобрят положението. Това е нещо ново. При предишното ръководство го нямаше.

- БФБ прави единна програма за треньорите на подрастващите.
- Единната програма е хубаво нещо, само че аз мога да ви кажа, че единственото, което липсва, са парите, нищо друго. Всички се интересуват от мъжете, не от подрастващите. На клубове като Ямбол, Левски и т.н. им е много по-лесно да купуват чужденци и така си решават проблемите, а освен това едни пари отиват някъде си. Затова нито един мъжки треньор не иска да слезе долу и да работи с деца и юноши. Там трябват поне 7-8 години труд, преди да дойдат резултатите. А с най-талантливите се работи индивидуално. Аз имам състезател в Италия - Павлин Иванов. Там един отбор разполага с четирима треньори, а аз тук съм сам на четири отбора.

- Само вие ли сте треньор във вашия клуб?
- Работя с Румен Шопов.

- Всички се оплакват от базата.
- В Ямбол залите са добре. Но като цяло трябва да се направи много в държавата, за да може децата да спортуват. Проблемът е, че няма ентусиазъм сред младите треньори, те не искат да работят. Явно са по-умни от нас, защото виждат, че няма пари, и не намират смисъл да започват.

- Колко получава един треньор на подрастващите?
- В момента работя без пари в клуба - аз съм председател, треньор, управител, чистач, шофьор, всичко... В спортното училище се занимавам с 2 групи и получавам 481 лв. Работя и събота, и неделя, за 33 г. не съм ползвал нито един ден отпуск
Лошото е, че Иван Чолаков, който води мъжкия отбор, не дава нищо на треньорите. Усещам завист, може би защото съм създал няколко добри баскетболисти.

- Как успявате да издържате цял клуб с толкова пари?
- Миналата година получихме 19 000 лв. от общината. Сега комисията по спорта, чийто председател е Чолаков, ни даде 6300 лв. и даже още не са ги превели всичките. Всичко останало, което съм постигнал, е благодарение на местни хора, като Елена и Величко Александрови, които дават пари за клуба. За новия автобус всеки месец плащам по 1300 лв. Всичко това е в името на децата. Мъчно ми е, че Иван Чолаков не помага, а той трябва да работи за малките. В България има талантливи деца и кадърни треньори. Но не може без пари да стане. Говорим за програми, но как да направиш нещо, като нямаш пари. На Общото събрание на федерацията казах, че от нищо правим нещо и това е факт.

- Тоест не виждате полза от програмата?
- На събранието на федерация някои треньори го казаха - вече е имало такива програми, знаем какво пише в тях, съобразяваме се. Програмите са хубаво нещо, но трябва да има ентусиазирани хора, които да ги изпълняват, а такива вече няма. Младите са прави, че не може да се работи без пари. Хубаво е парите да се дават на тези, които работят, които произвеждат играчи.

- Трябва ли да вземем чужд модел на работа, например сръбския?
- Не е лошо да погледнем Сърбия, но тях вече ги минаха много отбори. Модел за работа може да вземем отнякъде, но като няма зали и пари, какво ще правим? Главните треньори на големите отбори получават по 2000 лв. Но никога няма да слязат да работят с децата. Стоят при мъжете и се бият в гърдите колко са добри. Техният проблем е, че не са работили в школата. Ами, елате и работете. Всичко е трагично, отчаян съм
В момента работя само за децата, защото имам няколко, които ще станат много силни.

- Казахте, че имате играч в Италия. Разкажете малко повече.
- Стана случайно. Един мениджър видя Павлин на лагер в Сърбия. Сега момчето вече е в Италия, в Бенетон (Тревизо). Той е на 16 г., а играе при 19-годишните. Такъв талант рядко се намира. С него обаче бяха години работа. Хубавото е, че чуждите клубове си плащат. Ако не беше Бенетон, нямаше да мога да изплащам автобуса. Имат си тарифа за играчите и дават пари в зависимост от възрастта на баскетболиста. В България обаче няма такова нещо и ти вземат играчите без нищо. Отиват при родителите и ти го крадат. През Ямбол минаха милиони левове. Но за нас нямаше нищо.