Ива Костова отиде при Патрика във Франция

(сн. Sportsimages.bg)

05-01-2015 17:00

Българката ще продължи кариерата си в чужбина

Ива Костова продължава своята кариера във Франция. Родената през 1994 година състезателка вече е там и се готви с отбора на Поасоне. Там наставник е Галин Стоянов - Патрика, който до преди няколко години работеше в школата на Черно море. Именно оттам е и познанството му с Костова, като той е съдействал за преминаването й там.

Костова игра миналата година за Левски, а започна и този сезон при "сините". Тя изигра само пет мача, в които записа по 9-4 точки, 3.4 борби и 2.2 асистенции. Именно след тези пет мача беше ясно, че тя ще замине за Франция и поради това до нова година не игра за тима.

BGbasket.com се свърза със самия Галин Стоянов, който изключително подробно обясни как се е стигнало до трансфера на Костова, какво ще е нейното положение там, какъв е отбора и въобще за цялостното ниво на шампионата. Ето и думите на Патрика:

Аз започвам третия си сезон и първи като старши-треньор в отбора на Поасоне, отбор който носи името на градче, което е практически залепено за по-големия град Шатору, родното място на Жерар Депардийо, централна Франция. Градове в близост до Шатору са Бурж и Тур за по-добра ориентация.

Отборът на Поасоне играе в НФ2 дивизия. В очите на много хора, това е ниско ниво, но всъщност при по-детайлен анализ, нещата не са точно така. След двете Професионални лиги във Франция, следват НФ1, НФ2, НФ3, както и още регионални лиги.
Вероятно поради икономическата криза в доста европейски държави, в НФ2 се отчита прилив на сравнително добри състезателки от втори лиги на Испания, Италия, дори от първа лига на Германия, която дори не е в криза. Нашият 31-годишен плеймейкър е полякиня, играла в бронзовия медалист от миналата година в Германия. Сега там играе Радостина Славова. Дори не говорим за първите лиги на постоянните "донори" от централна и източна Европа. Приличните договори, социалните придобивки и сигурното получаване на заплатите правят Франция една изключително привлекателна дестинация за много състезатели/ки.
Като няколко примера само ще дам отбора, спечелил миналата година правото да играе в НФ1 след плейофи, а именно Монбризон, в чиито редици на плеймейкъра, беше и все още е, Емили Дювивие - играла в LFB и дори в националния отбор на Франция. Треньор на същия отбор е Корин Бенинтенди, която е била френска националка и треньорка в LFB (на Радослава Бъчварова).

Друг отбор с който игра нашия в плейофите миналата година за класиране за НФ1, беше Кото Роан с треньор Оливие Хирш, треньор с две спечелени Евролиги и веднъж финалист, това като страши треньор на Бурж, а преди това асистент на легендарния Вадим Капранов отново в Бурж.

Изобщо принизяването на нивото в НФ2 не е уместно, само заради факта, че чужденките в това първенство в по-голямата си част са доста класни. Пример е сръбската националка Мина Максимович, която играе в Ла Гласери, а нейна съотборничка е игралата в Евролигата литовка Повилионите.

Примерите са много, но един от интересните е една състезателка, която играе в отбор спечелил промоцията от НФ3 за НФ2 този сезон, идваща от LFB и вземаща нелошата сума от 2800 евро нето по информация от близки до отбора - сума, която преди плащането на данъците е сигурно почти 4000 евро месечно. Това е състезателка, участвала на олимпиада и световно първенство за страната си. Не е зле за четвърта дивизия. А миналата година подобна ситуация имаше с друга състезателка, идваща от Първа дивизия в Италия. Така че нивото не е толкова ниско. А бюджетите на отборите също не са ниски. Без да се впускаме в подробности, но 200 000 евро и нагоре са бюджети, с които разполагат около 5 отбора във всяка една от четирите конференции в НФ2. Аз няма да говоря за себе си или нашия отбор, защото това не е темата.

Малко преди края на ноември стана връзката с Ива, с която се познаваме от години, тъй като че отбора на Черно Море Одесос, където всъщност се формира Ива Костова като състезател, понякога тренираха в залите на стадион "Черно Море", където пък работех като треньор. Преди години дори, Венци Гечев ме бе помолил за кратко (десетина дни) да му помогна, тренирайки точно възрастта на Ива, защото той беше много ангажиран, както и съпругата му - Маргарита Гечева, хора които по един или друг начин успяват да поддържат женския баскетбол във Варна не само жив, но и много успешен. Техни са няколко наистина изключително талантливи баскетболистки през годините, намиращи място в женското ни първенство, както и в призовите места на персоналните статистики в различните европейски първенства. За което само огромен респект.

В началото въобще не мислех за Ива и нашия отбор, понеже и квотата за чужденци (максимум двама в тимов лист), както и квотата за нови трансфери за сезон (три нови) бяха изпълнени. Обаче поради факта, че крайния срок беше 30-ти ноември, а разговора беше няколко дни по-рано, нещата бяха доста сложни. Потърсих опции, но както и очаквах за 20-годишна чужденка, няколко дни преди края на трансферния прозорец нямаше интерес. Аз самият бях отказал сръбски 20-годишен национален гард, поради недостатъчен опит и непознаване на езика през лятото.
Тогава разговарях с шефовете в нашия клуб да видим какво можем да предложим.

Стигнахме до идея да предложим възможност на Ива да дойде, да тренира и играе, като тя беше съгласна на това. Тя искаше да пробва и да види как са нещата във Франция, да се аклиматизира и да опита да спечели място тук. Ива искаше да рискува 6 месеца от кариерата си, но да опита. Беше преценила, че може дори и да загуби тези месеци, но възможността си струва. Аз лично мога да изкажа благодарност, че ръководството на БК Левски не направи спънки за да предотврати нейното напускане. Тя също искаше да е максимално коректна към тях и да не си тръгне "просто ей така". Българска Федерация Баскетбол също помогна и се отнесе с разбиране към желанието на Ива да играе във Франция, защото притиснати от крайни срокове, всичко ставаше в последните секунди буквално, по отношение на документи и разрешителни.

Отборът на Поасоне се стреми да играе в плейофите тази година, както го направи и миналата с цел да участва в НФ1 в следващия сезон. В нашата конференция има няколко втори отбора на клубове от LFB, чиито треньори са помощник-треньори в първия тим. Това е една добра възможност да бъде забелязан млад играч. А НФ1 е само с две конференции и конкуренцията там е много сериозна, така че възможността да играеш там може да е трамплин за игра на по-високо ниво в следващ етап от кариерата ти.

Във Франция до навършване на 26 години, отборите в НФ1, НФ2 и НФ3 имат възможност да предлагат договори, които са с добри финансови параметри за състезателите и същевременно подпомагани сериозно от държавата, достигайки до 80-90% от сумата в посока на клуба. Фактът, че си чужденец остава и ако всичко е нормално, може в рамките на 5 години да се вземе гражданство, което пък на един следващ етап може да е много важно, защото състезателят няма да е в квотата за чужденци. Естествено всичко това е в сферата на възможностите, ако състезателя покаже и докаже класата и нивото си. Към този момент Ива е склонна етап по етап да атакува всичко това. Не мисля, че е невъзможно, често различни клубове дори от по-долни дивизии решават да атакуват горните лиги, както това правят към момента отбора на Монбризон, които за две години се качиха с две дивизии, а към момента са първи в НФ1 и има голяма вероятност да влязат във втората дивизия на Франция. Попадането в такъв отбор е напълно възможно и вероятно.

В нашата конференция има още три българки, това са Мария Радойчева, Ели Янкова и Марина Илиева (в нашия отбор). С Ива бройката става четири. Ясно ми е какво мислят много баскетболни специалисти, любители и фенове за четвърта дивизия във Франция, но моето мнение като треньор на това ниво е, че за старт не е никак лошо, а във финансово отношение е по-добро от България. Оттам насетне е здрав труд, раздаване и късмет. Аз лично се надявам за Ива да е една добра възможност, да си помогнем взаимно и да е един трамплин за нейното бъдеще.

Отново искам да изкажа благодарност към всичките й треньори досега, защото тя вече показа класа в няколкото си тренировки с отбора. Все пак на 20 години, в една страна в която не говориш езика, не е лесно да се адаптираш лесно, дори никак. Но тя е боец и вярвам, че ще го докаже."

Тагове: Ива Костова, Галин Стоянов