Калоян Иванов: С Деян се караме често; трудно приемам критики


Калоян Иванов: С Деян се караме често; трудно приемам критики
27-08-2017 17:23 | BGbasket.com

 

Баскетболистът Калоян Иванов бе гост на предаването "Код спорт" по ТВ+. 

 

Той и брат му Деян тръгват към големия спорт от школата на Черно море. След няколко сезона в родния шампионат с екипите на варненския клуб и Левски, Калоян Иванов преминава в най-силните първенства в Европа.

 

В последния сезон игра за турския Тофаш. Има амбиции в политиката, като обича да казва, че “силната нация е изградена от свободни хора”. Напусна националния отбор с брат си, след гостуването на Естония през август 2013 година. 

 

- Калояне, какъв бе сезонът за теб и за отбора ти Тофаш?

 

- Беше доста интересен и динамичен сезон. Започнахме малко колебливо и не можахме да се класираме за купата. Решаващият последен мач от първия кръг бе срещу отбора на брат ми Деян. Те ни победиха като домакин след продължение и се класираха за купата. Но след това полека-лека отборът набра инерция. Оставаха ни пет мача до края, а почти всеки беше отписал сезона, но направихме пет поредни победи и се класирахме за плейофите. На четвъртфинала се изправихме срещу Фенербахче, който тази година стана еврошампион. Беше доста трудно и не можахме да го преодолеем. Но постигнахме поставените цели, които си бяхме поставили като нов отбор в елита.

 

- Кое отличава шампионата на Турция от другите първенства, в които си играл?

 

- Честно казано, в момента единствено парите. В баскетбола в Турция се инвестираха страшно много пари. Не само в турските отбори. Ако погледнем Евролигата, в нея има изключително много турски спонсори. Мисля, че първите пет-шест основни спонсора са турци. Те инвестират страшно много в баскетбола. Три от четирите най-богати отбори пак са турски. Смятам, че единствено парите правят баскетбола в Турция толкова силен.

 

- Ще те върна в началото на кариерата ви с брат ти Деян. Кой ви заведе в баскетболната зала и защо избрахте този спорт?

 

- В баскетболната зала ни заведе Христо Борисов, Бог да го прости. Не знам защо майка ни беше решила, че трябва да ходим да играем волейбол. Като ни видя, че влизаме в тази зала, ни дръпна за ушите и каза да ходим в баскетболната зала. Много сме му благодарни за това, което направи за нас. След това дълги години ни беше треньор. Най-големите успехи с юношите и въобще с Черно море ги постигнахме благодарение на него.

 

- Тренирали ли сте някога друг спорт?

 

- Да, като малки започнахме да тренираме тенис. Основното ни занимание беше да изкараме топките от корта. На другия ден с дядо ми ходехме да ги събираме и да си играем с тях.

 

- Възползвахте ли се от приликата, която имате с брат ти на баскетболната площадка или в училище? Има ли някоя любопитна история?

 

- Да, има една история. Бяхме шести или седми клас. Много ни мързеше да учим в този ден. Решихме единият да учи по География, а другият по История и да става да говори този, който е учил. Но когато казаха моето име, станахме и двамата. Оттогава решихме да си учим и двамата. В баскетбола също имаше една случка. Мисля, че треньор ни беше Дарин Великов. Едното полувреме игра единият, а второто – другият, но беше контролен мач.

 

- Имало ли е съперничество между теб и брат ти в спорта и в училище?

 

- Да, винаги е имало съперничество между нас. Но това не ни е пречело, а ни е помагало да израстваме като баскетболисти. Имало го е и в училище, но в спорта беше по-сериозно. Това като че ли ни помагаше да се дърпаме един друг нагоре и да не се задоволяваме с постигнатото.

 

- Имате много силна връзка с Деян, никога ли не сте се карали?

 

- Караме се постоянно, но това не са неща, които може да ни попречат. Все пак живеем на едно място, утре пак ще го видя. Някак си трябва бързо да ни минава. Успяваме да оправим тези неща. С годините започнахме и повече да си говорим. Преди като се скарахме, се сърдехме по няколко дни, но сега решаваме нещата доста по-бързо.

 

- А кой доминира?

 

- Няма такова нещо. Зависи от ситуацията.

 

- И сега към една доста сериозна тема – защо българският баскетбол е на дъното?

 

- Вижда се, че винаги може да се намери ново дъно и да се копае надолу. Наистина в момента сме в лоша ситуация. За мен отговорът е в работата с юношите – неправилна работа с подрастващите, неправилен мениджмънт на школите. Това е основното. Естествено липсват и спонсори. Финансирането на една школа и на един отбор е доста тежко в България. Няма облекчения, хората бягат. Всеки търси представителните отбори. Самите школи и отбори са принудени да се справят сами. Много малко общини помагат на тимовете. Всичко това допринася за тази залинялост в работата при треньорите и подрастващите. Получава се така, че трябва да се събират такси от децата, а това е порочна практика в спорта, когато искаш да създадеш спортисти. Навързват се нещата.

 

- А каква е рецептата за излизане от тази криза?

 

- Ние се опитваме да поставим някакво начало за излизането от тази криза. Искаме да покажем, че е възможно да се получи. Единственото нещо, което трябва да се направи е правилен мениджмънт на школите. Това вече е съвсем на друго ниво, но ако може държавата по някакъв начин да направи така, че школите да бъдат подпомагани от общините, за да може да се намери финансиране за заплатите на треньорите и те да мислят как да създават баскетболисти. А не както е сега на много места – събирайки такси, се получават групи от по 30 деца. Предполагам ще се съгласите, че за един час един човек не може да работи с 30 деца.

 

-  В София няма мъжки баскетбол - Тити Папазов се мъчи да възроди Левски, ЦСКА играе с юноши, Славия изобщо не съществува, подобна е и ситуацията в Черно море, където израснахте с брат ти. Защо баскетболът не е привлекателен за спонсорите?

 

- Не е привлекателен, защото е само на местно ниво. Необходими са доста пари, а тези спонсори, които могат да си позволят да отделят такава сума, не се интересуват от местното ниво, защото вече са установени на пазара в България. Тази реклама не ги интересува. Не е само спонсорството. Мениджмънтът е много важен, а няма подготвен мениджмънт. В чужбина всеки отбор има т. нар. GM – генерален мениджър. В България много малко от тимовете имат такава позиция. Лукойл разполага с нея, в Левски всичко се изпълнява само от Тити, в Черно море се опитва да се наложи генералният мениджър като модел. За другите отбори не съм чул да има такова нещо. Мениджмънтът е много важен, както и финансирането за мъжки баскетбол. Повечето спонсори търсят някаква реклама, въпреки че в момента основният спонсор на Черно море не се интересува от рекламата. За Павлин няма смисъл да си прави реклама във Варна, тъй като има може би най-голямата фирма в неговата област. Също така няма почти никакви облекчения за спонсорите в България.

 

- Нуждае ли се българският баскетбол от чужденци?

 

- Да, нуждае се, но не от такова количество чужденци. Това е много вредно и абсолютна грешка. Дано по-скоро треньорите и генералните мениджъри разберат, че не са ни нужни толкова много чужденци в първенството. Няма подготвени кадри, но това не е вина на децата. Преди година се опитахме да обвиним 20-годишния национален отбор, че са некомпетентни, не могат да играят, ще затворим отбора… Чия е вината за това нещо? Смятам, че най-малко е на децата, които се опитват да играят баскетбол. В този вид – шестима чужденци е изключително вредно за баскетбола в България. Трябва да разберат, че баскетболът у нас може да бъде само една фабрика за производство на играчи, за бъдещи национални състезатели – до 18-19 годишна възраст. След това трябва да излизат навън и да трупат опит.

 

- Приемаш ли критика по твой адрес?

 

- Трудно, но приемам. Аз съм достатъчно самокритичен. Даже се критикувам за неща, които не са необходими.

 

- Кое провокира част от медиите да ви нападнат и в последствие ти и брат ти да напуснете националния отбор?

 

- Този въпрос е към медиите. Не знам какво ги е провокирало. В България медиите винаги са провокирани от нещо и нападат не само спортисти, но и политици, хора от обществения живот. По-интересно е да бъдат нападани хората, отколкото да бъдат похвалени.

 

- Много често няма градивна критика, а просто заяждане.

 

- Точно така се получава. И в нашия случай беше по този начин. Градивна критика бих приел от човек, който се занимава с това, което и правя и аз. Не мога да казвам на един журналист как да си върши работата, при положение, че никога не съм сядал зад микрофон.

 

- Не съжаляваш ли, че си тръгнахте от националния отбор?

 

- Не, не съжалявам. Взехме това решение не само въз основа на това, което се случи, но и на физическото ни състояние, защото вече беше старшно тежко. Мисля, че 13 години подред нямахме почивка лятото. Натрупаха се много неща. Ние искахме да починем една година, в която трябваше да направя операция на глезена. Деян пък имаше здравословни проблеми от по-сериозно естество. Искахме да починем една година. Получихме разрешение от тогавашния наставник и от директора на националния отбор. Помолихме ги да починем и те казаха – добре, няма проблем. В един момент излязоха интервюта, че не ни се играе, не сме мотивирани, да ни питат нас защо не сме в националния отбор. Получи се доста грозна ситуация. Разминаване в това, което сме говорили и това, което се представя.

 

- Тогава някой не се ли опита да ви разубеди да промените решението си?

 

- Честно казано – не. Тогава бяхме с Тити в националния отбор и си говорехме преди последния мач в Естония. Беше финал, в България ги бяхме били с три точки и трябваше да паднем до три или да победим, а загубихме с десет точки. Казах му следното: „Тити, дори и да се класираме на европейското първенство, това е последният ни мач. Искаме да класираме отбора с Деян и приключваме с националния отбор.“ Той каза: „Тогава и аз ще се махна, само да изиграем мача.“ Дадохме всичко от себе си, но там имаше невероятна обстановка – 8 хиляди човека в залата. Започнахме самия мач доста тежко и не можахме да се класираме.

 

- Не е ли странно, че най-добрите ни състезатели в отделните спортове не играят за България – Бербатов, Казийски, ти и брат ти?

 

- Не е странно. Получава се една закономерност. Тъжно е.

 

- А ние нямаме чак толкова много големи спортисти.

 

- Да, радвам се, че ни сравняват с Бербатов и Казийски. Те са спортисти от доста по-висока класа като качество на игра. Получава се закономерност – не е само в баскетбола. И в тениса се получи подобно нещо с Григор Димитров. Може би не ценим достатъчно хората, които правят нещо за България. После започваме да ги бием на една патриотична нотка и се получава още по-грозно.

 

- Какво е бъдещето на националния отбор и кога отново ще играем на голям форум?

 

- В момента момчетата играят на голям форум. Въпреки че според новите правила, им се пада по право да участват в квалификациите за световно първенство, се представят доста добре. Гледах ги, играят интересно. Но като цяло смятам, че в близките десет години България няма да постигне нищо от това, което направихме преди шест-седем години. Тогава взехме две победи на европейско първенство. Скоро няма да се получи, докато не се оправи работата с школите, производството на играчи. Всичко е свързано – трябва да им се дава шанс да играят в първенството, а когато има толкова много чужденци и е по-лесно да купиш пет евтини чужденци, отколкото да дадеш шанс на младите момчета да играят и да натрупат опит, тогава няма как да произведем баскетболисти.

 

- Отборът ни има лидер – Александър Везенков. Какво е мнението ти за него? 

 

- Изключително талантливо момче е Александър Везенков. Тази година направи много силен сезон в Барселона. Това му помогна за самочувствието. Успя да изгради нещо ново в играта си. Като изключим реализаторските му качества, има много добър поглед над играта, а това е много важно за позицията, на която играе. Радвам се, че играе за българския национален отбор, защото можеше да представлява и Гърция. Избра да играе за България, което му прави чест. Но нека не се самозалъгваме, че това е светлината в българския баскетбол. Тази светлина пристига отнякъде другаде. Това не е звезда, произведена в България. Това момче както можеше да играе за България, така можеше да го направи и за Гърция. Той не е продукт на българския баскетбол. Изграден е изцяло в Гърция и в Кипър. В гръцкото първенство се наложи като състезател в мъжки отбор. Понякога ми става доста тъжно, че гледаме на него като „манна небесна“, което ще спаси баскетбола. Да, спасява националния отбор в момента, но проблемите си стоят.

 

- Защо реши да се впуснеш в политиката?

 

- Нашето семейство се занимава с политика от много време. Говорих с Радан Кънев. Идеята да участвам беше негова. Каза: „Ще бъде от полза, нека да го направим.“ Въпреки че ние сме членове на ДСБ и основатели на „Нова република“ за Варна, все още не сме мислили за участие в Народното събрание, в избори. 

 

- Завършваме с блиц въпроси. Любим град?

 

- Варна.

 

- На кой отбор си привърженик?

 

- На Черно море.

 

- Имаш ли хоби?

 

- Да, играя билярд.

 

- Каква музика слушаш?

 

- Всякаква. Всичко, което ми хареса.

 

- Любим изпълнител?

 

- Нямам такъв.

 

- Без какво не можеш?

 

- Без семейството ми.

 

- На масата не сядаш без…

 

- Телефона си.

 

- Идол в спорта?

 

- Във всеки друг спорт имам по един идол, но в баскетбола нямам.

 

- Кажи един…

 

- Добре, Коби Брайънт.

 

- Нещо за финал на нашия разговор…

 

- Искам да кажа на децата – занимавайте се със спорт, с баскетбол предимно. Той е много хубав и интелигентен спорт. Само така ще успеем да направим наистина класни състезатели. Трябват ни деца, които имат желание да играят баскетбол.

 

__________________

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Twitter


Тагове: Калоян Иванов, Черно море Тича
Коментари
Програма
Резултати
Класирания
Други новини