Богдан Петков: Не върви да променяме решения на 4-5 години, както е удобно на отборите с влияние и пари

Мениджърът на Спартак Плевен Богдан Петков смята, че не може правилата в Националната баскетболна лига да се променят през няколко години в зависимост от желанията на силния на деня. Това сподели той пред BGbasket.com във връзка с искането на някои клубове за увеличаване на броя на чужденците. Както първи съобщихме, идеята е вместо максимум трима на терена, както е досега, да бъде разрешено те да са четирима. Ето какво още каза Петков по темата:

„Първо това не е решение на лигата. Това е решение на Управителния съвет. Лигата може да предлага, но органът, който го утвърждава е УС. Така че това е в ръцете на тези хора. Освен това, да променяме тези решения на всеки 4-5 години, както им е угодно на тези отбори, които имат най-голямо влияние и пари, просто не върви. Преди години беше удобно на единия от силните отбори да се приемат двама българи на игрището. Сега на този отбор с най-много пари, а парадоксално и му е треньор националният селекционер, на тях не им е удобно по някакъв начин да имат двама българи на игрището и трябва да го приемем. Но това са дребнотии, които по никакъв начин не помагат на българския баскетбол и не показват някаква последователност.

Да, ще бъде сложно. За 11 отбора е трудно, ако има потенциал за разширяване на лигата тази или следващата година, 12 отбора с двама българи на терена ще бъде много. Това е абсолютен факт. Отделно има играчи, които много тарикатски го раздават. Не са виновни те, но успяват да си договорят едни условия, които на друго място на планетата няма как да ги получат.

Много е специфичен въпросът, ние сме си казали мнението преди много време, то не се променя. И в разговорите ни с треньорите – преди с Тошко Тодоров, сега с Любо Минчев, сме коментирали, че независимо от това какво решение се вземе, ние ще играем с двама българи на терена. Трябва да се показва някаква последователност и желание за развитие на отборите, за да искаме да заприличаме на продукт, защото в момента ние продукт нямаме. С половинчати решения и промени в правилата всяка година, според правото на силния, доникъде няма да стигнем.

Още от миналата година витаеше това нещо. Тогава се стигна дотам, че имахме контакти с една телевизия и трябваше да се правят репортажи, за да се усетят някои хора за какво става въпрос. Сега има такива намерения американци, които имат българско гражданство, да се броят за българи на игрището, което ще го поставя под въпрос и пред компетентните органи в държавата, ако се стигне дотам, разбира се. Доколкото знам, в указите на тези хора пише, че се връчват паспортите им за нуждите на националния отбор на България, а не за някой отбор в НБЛ. Имаше едни намеци за юридическа намеса, аз съм готов да видя каква ще е тя, при положение, че единият клуб обича да говори за конфликт на интереси, а при тях конфликтът на интереси в по-голямата част от времето е най-налице. Продължава мнението на треньора на националния отбор да липсва, уж трябваше да се случи в едно заседание онлайн, пък то не стана, а неговият клуб е сред тези, които най-много напират българите да са по-малко на игрището и някак да не изказва мнение и националният треньор да не защити мнението на българските играчи, не знам кой трябва да го направи. (позицията на Росен Барчовски пред BGbasket.com).

И Георги Глушков и Филип Виденов на няколко пъти заявиха своята позиция, че това правило трябва да се запази, т.е. отговорните органи на федерацията не си траят по темата. Докато има колеги, които тихомълком се опитват да търсят такива улички и решенията да се взимат с правото на силния, което е много жалко, но продължава. Дали това право на силния по някакъв начин е свързано с Лукойл, с някоя печално известна банка или сега със спонсор като един от най-големите букмейкъри – не се работи по този начин, защото така няма да постигнем нищо, освен да угаждаме на силните на деня. Няма да вървим напред със сигурност.

Говорят се едни щуротии как лигата трябва да се отделя от някакви новоизлюпени революционери, а ние в момента нямаме договор за телевизия за следващата година. Обясняваха как ще правят невероятен продукт, пък накрая той се измери в това, че сме напът да останем без сериозен договор за телевизионни права, който беше постигнат след изключително големи усилия. Имам претенции, че и нашият клуб, както и Константин Папазов, положихме изключително големи усилия този договор да бъде сключен. И сега, понеже трябва да се правят много големи революции, т.е. имаше намеци за такова нещо, изведнъж се оказа, че сме без такъв договор.

Лигата в момента няма как да претендира за каквато и да е самостоятелност, тъй като е на издръжката на клубовете, така че въпросът остава във въздуха. Решението ще бъде в ръцете на Управителния съвет, аз смятам, че вътре има хора със сериозен опит, които ще защитят интересите на българския баскетбол. Интересите на 10 клуба, дори елитни, не могат да определят цялото ежедневие за целия баскетбол. Всеки един от нас инвестира време и най-вече средства, в тези школи и изведнъж тези инвестии ще изглеждат като едно харчене на пари, ако има само по един българин на игрището.

Големият въпрос е защо има платежоспособни клубове, на които българските играчи им отказват, независимо от сериозните оферти. Те трябва да се вгледат първо в себе си, защото могат да бъдат привлекателни за даден български играч, който и да е той, когато изваждат някакви немислими суми.

Ние цяла година си говорим едно и също и накрая от това нищо не излиза. Като клуб пропуснахме някакви заседания, като бяхме уведомили за това писмено, защото безпринципността и това, че продължаваме да си говорим едни и същи щуротии, без да взимаме никакви адекватни решения, които да помогнат за бъдещето на българския баскетбол. Събираме се и си говорим едни празни приказки.

Ние си говорим как ние можем да предложим нещо, но органът, който взима решенията е Управителният съвет. Той е избиран от всички клубове, а предложението за него е гласуван единодушно на Общото събрание, т.е. всички ние сме го подкрепили да взима важните решения за българския баскетбол. Ние на това Общо събрание, за да изберем този УС, не гласуваме 9 клуба, а доста повече, затова сме гласували доверие на тези хора. Има и регионални представители. Сашо Везенков е представител на един регион, Петър Георгиев на лигата, Асен Николов на друг регион и т.н. Това са хора с достатъчен опит с елитния български мъжки баскетбол. Освен това вътре има хора, участвали и в държавното управление, които са с достатъчен опит да взимат такива решения.

Да се вменява, че едва ли не лигата определя това какво точно ще се случи, при положение, че тя нито може да претендира за самостоятелност или за продукт, е смехотворно. Ние не правим продукт. За да стигнем до това, някой трябва да ни иска, а към момента ходим и се обясняваме на различни потенциални спонсори и телевизията защо трябва да ни помагат, а те не ни търсят.

Всеки един от нас ходи и се моли. Има и такива като Петър Георгиев, които всяка година вадят пари от собствения си джоб, за да може това да съществува. Понякога гледната точка няма как да не е към Рилски спортист, защото той е създал условията там, но за много от нещата, които Петър Георгиев каза, е абсолютно прав – относно условия и елементарни правила. Не говорим за това да се заяждаме един с друг. Г-н Георгиев е човекът, който най-много има право да говори за правила. ЦСКА е най-голямото име в българския спорт, но този отбор го нямаше на картата близо 15 години и изведнъж те да искат да определят правилата и да се опитват да дават наклон на това как да стават нещата, просто няма да стане.“